Решение № 13197 от 5.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7372/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на ББ 2020 ЕООД, ЕИК 206028001, седалище и адрес на управление гр. Хисаря, [улица], представлявано от управителя Н. Б., чрез адв. Виденов, преупълномощен от Адвокатско дружество М. Менков и съдружници , срещу Решение 4683/27.05.2024 г., постановено по адм. д. 1035/2023 г. по описа на Административен съд (АС) - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт (РА) Р-16001622003646-091-001/31.01.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 112/29.03.2023 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Пловдив, с който в тежест на касатора са установени задължения за ДДС като последица от непризнат данъчен кредит в размер на 293 514,16 лв. заедно с лихви 20 327,36 лв., както и начислени лихви за периода м. 03.2022 г. и м. 06.2022 г. в размер на 252,26 лева. С твърдения за наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК ББ 2020 ЕООД оспорва решението на АС - Пловдив, заявява искане за отмяната му, за отмяна на ревизионния акт и за присъждане на деловодните разноски. Подробно аргументира тезата си за противоречието му с материалния закон и с разрешенията, дадени от СЕС и ВАС в практиката по приложението на ЗДДС и Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност в частта на отказ да бъде признато право на приспадане на ДДС по доставките на стоки по фактурите, издадени от Чистота в дома ЕООД. Ответникът по касационната жалба, директорът на дирекция ОДОП Пловдив, чрез гл. юрк. Панова, в писмено становище оспорва основателността й, моли решението да бъде оставено в сила, на администрацията да се присъди юрисконсултско възнаграждение и възразява за прекомерност на заплатеното в полза на Адвокатско дружество М. Менков и съдружници . Представителят на Върховната прокуратура дава подробно мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в нея доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, е неоснователна. С оспорения от ББ 2020 ЕООД пред АС - Пловдив РА в тежест на търговеца са установени задължения за ДДС, произтичащи от непризнато право на данъчен кредит в размер на 293 514,16 лв., заедно с лихви 20 327,36 лв. по фактури, издадени от Чистота в дома ЕООД, Петрол комерс ЕООД, Итали ЕООД, Лукойл България ЕООД, Брадърс консулт инженеринг ЕООД, Титан колорс ЕООД, Керамик груп ЕООД, ЕТ М. Х. М. , Промет 2016 ЕООД, Билкова борса ЕООД и Витафрукт ЕООД и са начислени лихви за периодите м. 03.2022 г. и м. 06.2022 г. в размер на 252,26 лева за неплатени в нормативно установения срок публични задължения. Първостепенният съд е приел, че оспорването на РА е допустимо като своевременно заявено от надлежна страна след изчерпване на възможността за обжалване на РА по административен ред и срещу потвърдената от решаващия орган негова част. Основан на заключението на СТЕ е изводът му за валидност на акта като издаден от компетентни органи и подписан от неговите издатели с КЕП в ревизионно производство, възложено също от компетентен орган. Подробно е мотивирано и обобщението му, че в хода на ревизията не са допуснати нарушения на процесуалните правила, носещи белега същественост. АС Пловдив е констатирал, че от ББ 2020 ЕООД на приходните органи не са представени първични счетоводни документи във връзка с упражненото право на приспадане на данъчен кредит по включени в дневниците за покупки фактури с издатели Петрол комерс ЕООД, Итали ЕООД, Лукойл България ЕООД, Брадърс консулт инженеринг ЕООД, Титан колорс ЕООД, Керамик груп ЕООД, ЕТ М. Х. М. , Промет 2016 ЕООД, Билкова борса ЕООД и Витафрукт ЕООД обстоятелство, което не се променило и при съдебното оспорване на РА. Касаторът не противопоставил доводи срещу изводите за ревизиращите относно отсъствието на предпоставките по чл. 71, т. 1 ЗДДС. Възникването на правото на приспадане на данъчен кредит е обусловено от качествата данъчнозадължено лице на доставчика и на получателя; от притежаването на данъчния документ от получателя чл. 71, т. 1 ЗДДС, както и от получаването на стоките/услугите по доставката и отреждането на полученото за икономическата дейност на задълженото лице. При пропуск на ревизирания да посочи доказателства, че разполага с данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115 ЗДДС, в който данъкът е посочен на отделен ред, отказът да му бъде признато правото на данъчен кредит в размер на 34 603,60 лв. за данъчни периоди м. 04, м. 05 и 06.2022 г. правилно е възприет от АС - Пловдив като законосъобразен. Касаторът не оспорва и начислените лихви за периодите м. 03.2022 г. и м. 06.2022 г. в размер на 252,26 лв. за несвоевременно разчитане с бюджета. Дружеството не отрича подаването на справки-декларации по ЗДДС за двата отчетни периода с посочен данъчен резултат ДДС за внасяне , който не е отнесен в приход на бюджета в срок до 14-то число на месеца, следващ периода, за който се отнася. Изложеното обуславя правилност на решението и в частта относно приложението на чл. 175, ал. 1 от ДОПК. Във връзка с доставките на стоки по 167 бр. фактури, издадени от Чистота в дома ЕООД, по които ревизираното дружество е упражнило право на приспадане на данъчен кредит в размер на 258 910,56 лв., от инстанцията по същество е акцентирано върху представянето едва при съдебното оспорване на РА на самите фактури, придружени с приемо-предавателни протоколи, стокови разписки, а след приемане на заключението на ССчЕ - и на кантарни бележки, без дружеството да обосновава пропуска си да приобщи тези частни документи към ревизионната преписка своевременно. Административният съд е съобразил спецификата на стоките (мента стрък, глог цвят, шипка люспа, цвят бъз, коприва корен, гръмотрън, лайка, дилянка), представляващи билки по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Закона за лечебните растения (ЗЛР), чието добиване се извършва въз основа на позволително (чл. 21, ал. 2 ЗЛР), и чието изкупуване се извършва от билкозаготвител (чл. 31, ал. 1 ЗЛР) на билкозаготвителен пункт и подчертал отсъствието на данни за съхранение на билките при ревизирания. Позовал се и на липсата на съответствие между датите на счетоводните записвания с тези на фискалните бонове, по отношение на част от които заключението на ССчЕ сочи, че са издавани в рамките на няколко минути. Допълнил доводите си с отсъствието на доказателства за придобиване на билките от предходен доставчик, както и с неустановената кадровата обезпеченост на Чистота в дома ЕООД с оглед спецификата на тази стока. Ценил е заключението на ССчЕ като обективно, точно и професионално изготвено, но е заключил, че само по себе си осчетоводяването на фактурите не установява действителността на отразените в счетоводните документи стопански операции. Решението е правилно и в тази част. При преценката на материална законосъобразност на РА административният съд подробно е установил фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел и обосновани правни изводи. Нормите на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 вр. чл. 6 ЗДДС, с които е транспониран чл. 168, б. а) от Директива 2006/112, регламентират двете основни предпоставки за надлежното упражняване на правото на приспадане на ДДС от данъчно задълженото лице данъкът да е дължим или платен от него във връзка с осъществени облагаеми доставки на стоки или услуги и тези стоки или услуги да се използват от него за целите на неговите облагаеми доставки. Според правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест е на ревизираното лице, което претендира признаване на правото на приспадане. Съгласно Решение на СЕС от 21 ноември 2018 г. по дело C-664/16, данъчнозадълженото лице е длъжно да представи обективни доказателства, че стоките и услугите действително са му били доставени от данъчнозадължени лица за целите на подлежащи на облагане с ДДС негови сделки, по отношение на които то действително е платило ДДС. (т. 44). Нито Директивата за ДДС, нито националният закон съдържат регламентация на доказателствата, чрез които данъчно задълженото лице следва да докаже наличието на условията, необходими за надлежното упражняване на правото на приспадане. СЕС приема, че преценката относно това дали е налице това право е на съда с оглед фактите и обстоятелствата по делото, като проверката за наличието на облагаема доставка следва да се извърши в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право (т. 46 от Определение на СЕС от 3 септември 2020 г. по дело С-610/19, Vikingo и цитираната там съдебна практика). Първостепенният съд с право е акцентирал върху спецификата на спорните доставки на стоки различни видове билки, чиито събиране, изкупуване, обработка и реализация са регламентирани в ЗЛР и върху липсата на доказателства за изпълнение на особените изисквания за покупко-продажбата им. Не се твърди и не се установява касаторът да е уведомил компетентната регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) за организиран от него склад за билки, както и да е изкупувал само билки, за които е издадено позволително от органите и лицата по чл. 22 ЗЛР. Не са ангажирани и доказателства от дружеството да е водена книга за изкупените, реализираните и наличните количества билки, която да е регистрирана в РИОСВ, където да е представена обобщена информация за изкупените и реализираните през 2022 г. билки и техния произход. Касаторът не твърди и не сочи доказателства за механизма на доставките. Очертаната спецификата на спорните стоки (билки с конкретно количество и тегло), определя и необходимостта от опаковане, натоварване и разтоварване, както и от персонал, данни за разполагаемост с какъвто по делото липсват. Дори при извод, че доставчикът е осигурил единствено добиването на билките, не се установява мястото, където то е извършено с оглед особените правила по ЗЛР. Не е опровергана и констатацията на ревизиращите, че в дневниците за покупки на Чистота в дома ЕООД не са включени фактури за покупки на билки и транспорт, който според заключението по ССЕ е за сметка на доставчика. В т. 13 и т. 17 от решението по дело С-342/87 Genius Holdig СЕО, сега СЕС, сочи, че упражняването на правото на приспадане не включва данъка, който се дължи само защото е вписан във фактура, а се ограничава до действително дължимите данъци, тези, отговарящи на облагаема сделка. Доколкото доставка на стока според определението на чл. 14, § 1 Директива 2006/112 означава прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик, то именно този факт на първо място следва да бъде доказан. В тази връзка в мотивите на решението на СЕС по дело С-285/11, "Боник" (т. 31 и т. 32) е прието, че за да се признае правото на приспадане, е необходимо съдът в съответствие с правилата на доказване, установени в националното законодателство, да провери дали доставките на стоки/услуги са реално осъществени и дали тези стоки са използвани от получателя за извършваните от него облагаеми сделки. Според Решение на СЕС от 21 ноември 2018 г. по дело C-664/16 данъчнозадълженото лице е длъжно да представи обективни доказателства, че стоките и услугите действително са му били доставени от данъчнозадължени лица за целите на подлежащи на облагане с ДДС негови сделки, по отношение на които то действително е платило ДДС. (т. 44). Обоснована е тезата на инстанцията по същество за недоказаност на мястото, където са предадени спорните количества билки такова отразяване не съдържат нито стоковите разписки, нито приемо предавателните протоколи. След приемане на заключението на ССчЕ са представени кантарни бележки, подписани от представител на Брадърс консулт инженеринг ЕООД за претегляне на доставени на жалбоподателя количества билки в чували на кантар в [населено място] без да е пояснена причината това действие да се извърши от цитираното дружество. АС Пловдив с право е подчертал липсата на доказателства за съществуване и ползване на складова и производствена база от ББ 2020 ЕООД в [населено място]. Недоказаната доставка, макар отразена в счетоводството, не поражда права за данъчно задълженото лице. Първоинстанционният съд е обсъдил заключението на ССчЕ в съвкупност с другите доказателства по делото в изпълнение на чл. 202 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК и е мотивирал подробно и последователно извода си, че само по себе си то не е годно да установи по несъмнен начин съществуването на материалноправните предпоставки за приспадане на правото на данъчен кредит. Изложеното е основание за оставяне в сила на решението на Административен съд - Пловдив с присъждане на своевременно поисканите от администрацията разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 17 213,75 лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, Първо отделение