Решение № 7627 от 30.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10240/2011 г.

Решение № 7627 от 30.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10240/2011 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ДД "ОУИ" - Велико Търново против решение № 314/12.07.2011 г. по адм. дело № 273/2011 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отменен РА № 1002746/13.12.2010 г. на ТД на НАП - В. Търново, в обжалваната и потвърдена част с Решение № 103/28.02.2011 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП, с която на "Мелиса" ООД - гр. Ловеч са установени задължения за ДДС за данъчни периоди м. 01, 02, 05, 06, 08, 09.10 и 11.2005 г. от отказано право на данъчен кредит в размер на 8588,66 лв. по фактури, издадени от "Славомел" ООД, както и в частта, в която е извършено увеличение на финансовия резултат за данъчни цели на дружеството, за ревизирания период 2005 г., с отчетени разходи в размер на 42 943,34 лв., в резултат на което са определени допълнителни задължения - корпоративен данък в размер на 6441, 50 лв. и лихви в размер на 4345, 91 лв., включително и начислени лихви за невнесени в срок авансови вноски. Със същото решение е осъдена Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново да заплати разноски по делото в размер на 1700 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му. Ответната страна - "Мелиса" ООД - гр. Ловеч, чрез процесуалния представител адв. Пеев и в представена писмена защита оспорва касационната жалба и желае решението да бъде оставено в сила. Претендира за присъждане на направените пред касационната инстанция разноски. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния административен съд са били потвърдените с решение на ДД "ОУИ" - В. Търново, данъчни задължения по ЗДДС от непризнато право на данъчен кредит за ревизирани данъчни периоди от 2005 г. по фактури издадени от доставчика "Славомел" ООД с предмет на доставка "брашно", както и в частта за определените задължения по ЗКПО от непризнати разходи и начислени лихви по невнесени в срок месечни авансови вноски. За да отмени РА като незаконосъобразен съдът се е позовал на събраните в хода на оспорването доказателства, включително и на издадения на доставчика "Славомел" ООД, приложен по делото, РА № 1502575/24.11.2006 г., констатациите по който са, че за ревизираните периоди дружеството е осъществявало основна дейност - мелничарство и извършвало основни облагаеми доставки продажба на брашно и мелничарски услуги. След като производството и продажбата на брашно е основен предмет на стопанска дейност на дружеството, представени са фактури за закупуване на пшеница, съдът е приел, че доставчикът разполага с материална, техническа и кадрова обезпеченост да извърши процесните доставки. Съдът се е позовал и на приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, която е дала заключение, че издадените фактури са намерили счетоводно отражение при доставчика, вкл. и отразяването на ДДС по тях по съответните счетоводни сметки, чрез взимане на записвания за съответния отчетен период чрез представените извлечения от счетоводни регистри, представени по делото заедно с административната преписка. Възраженията на касатора са, че ЗДДС (отм.) не обвързва правото на данъчен кредит, единствено с издаването на данъчни фактури, а поставя изискването да са налице реално осъществени доставки. Поради това, при преценката, дали е възникнало за получателя по доставките право на приспадане на данъчен кредит, органите по приходите проверяват дали реално е осъществена доставка, т. е. дали е възникнало данъчно събитие, което представлява предпоставка за начисляване на данък от доставчика и съответно - за възникване право на приспадане на данъчен кредит за получателя по доставката. При осъществяването на тази проверка органите по приходите твърдят, че в рамките на предоставените им от ДОПК правомощия, са извършили проверки относно факти и обстоятелства, които пряко или косвено установяват наличието или липсата на реално осъществена доставка. Органът по приходите е приел, че за издадените фактури към жалбоподателя липсват доказателства за реално извършени доставки, по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) и съответно данъчно събитие по чл. 24 от ЗДДС (отм.), при което са стигнали до извода, че за жалбоподателя не възниква право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 63 от ЗДДС (отм.). Основният мотив е, че липсват доказателства за произхода и реалното съществуване на процесните стоки, от което следва, че не е доказано данъчно събитие с прехвърляне право на собственост, по смисъла на чл. 24 от ЗДДС (отм.), поради което фактурите от прекия доставчик са издадени без основание и данъкът по тях също е начислен без основание. От органа по приходите е прието, че представените на името на "Славомел" ООД документи от една страна, не са надлежно заверени и като такива не притежават доказателствена сила, а от друга страна, са само част от изисканите му при насрещната проверка. С оглед на това, тези документи не удостоверяват предходните доставки по отношение на изследваните. В подадената от ДД "ОУИ" - В. Търново касационна жалба касаторът не обсъжда констатациите при извършената ревизия на доставчика "Славомел" ООД, приключила с РА № 1502575/24.11.2006 г., на които се е позовал съдът. При този доставчик ревизиращите органи не са извършили корекции за същите данъчни периоди и по отношение на предходни доставчици. Липсва постановен отказ поради липса на доставки от предходни доставчици или недоказана реалност, поради липса на установеност на произхода на стоката. Ревизираните периоди по ДДС на доставчика са от 01.01.2004 г. до 31.12.2005 г. Поради това, че стоката е пшеница, от която доставчика "Славомел" ООД произвежда брашно, което е предмет на оспорените доставки към "Мелиса" ООД, незаконосъобразно е отказан данъчен кредит при получателя на доставката "Мелиса" ООД, при признати доставки при прекия доставчик "Славомел" ООД, с извършена ревизия на същото дружество, приключила с РА № 1502575/24.11.2006 г. Ревизионният акт на доставчика "Славомел" ООД е издаден много преди ревизионния акт на получателя на доставките "Мелиса" ООД и ревизиращият екип е следвало да съобрази констатациите от ревизията на доставчика и да осъществи еднакво третиране на доставките от предходни доставчици при прекия доставчик и при последващият получател на вече произведената от прекия доставчик стока. Констатациите по РА на доставчика са, че в дружеството е заведено двустранно счетоводно отчитане, съобразено с изискванията на ЗСч и ЗДДС. Съдът се е позовал и на приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, която е дала заключение, че за съответния отчетен период са представени още пред административния орган извлечения от счетоводни регистри, в които издадените фактури са намерили счетоводно отражение при доставчика, вкл. и отразяването на ДДС по тях по съответните счетоводни сметки. Вещото лице е извършило проверка в счетоводството на дружеството-доставчик, водено на програмен продукт "Бизнес навигатор", съхранявано в счетоводна кантора "БГ Акаунт Пл" ЕООД в гр. Плевен. Констатациите на експертизата са за редовно осчетоводяване на процесните данъчни фактури и начисляване на ДДС. Заключението на експерта съдържа и констатации за притежавани от дружеството МПС и кадри, на които са начислявани суми за работни заплати и вноски за социално осигуряване. Въз основа на така ангажираните доказателства, съдът правилно е приел незаконосъобразност на РА в тази част и го е отменил. Решението е правилно и в частта за отменените задължения по ЗКПО (отм.), с изключение на лихвите за дължимите лихви за авансови вноски. Неоснователни са доводите в касационната жалба относно изводите на съда във връзка с извършеното преобразуване на финансовия резултат и определяне на задължения по реда на чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.) със сумите по обсъдените по-горе фактури, издадени от "Славомел" ООД. Правилно е прието от съда, че доставчика е отразил процесните фактури в своето счетоводство с редовни счетоводни записвания, поради което не е налице хипотезата нито на чл. 14 от ЗКПО (отм.), която да обоснове приложението на чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.). По делото не се спори досежно плащанията по фактурите и извършен разход, доколкото наведеното допълнително основание по чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) касае не липсата на фискални бонове, а реквизити към тях. По делото е представено като доказателство писмо от ТД на НАП - В. Търново, офис Плевен, от което е видно, че "Славомел" ООД през процесния период е разполагал с ЕКАФП модел "SAMSUNG ER - 250F - ВG01", като дневните отчети на същия са били представени още в хода на ревизията. Констатираните обстоятелства от ревизията, че приложените към фактурите фискални бонове не отговарят на изискванията на Наредба № 4 от 16.02.1999 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти са относими към отговорността на доставчика за издаване на редовни отчетни документи, но както е видно от издадения на доставчика РА № 1502575/24.11.2006 г. констатации в тази връзка не са отразени при извършената му ревизия. При тези данни, недопустимо е поради нередовност на доставчика, свързана с регистрирания от него ЕКАПФ, да възникват негативни последици за получателя на доставките от непризнаване на разходите по процесните фактури, които са придружени от издадени от доставчика фискални бонове към всяка от фактурите, с което направените от получателя на доставките разходи по тези фактури са документално обосновани. Съдът е отменил обжалвания пред него ревизионен акт изцяло, включително и в частта, с която са определени лихви в размер на 371,80 лв. за невнесени в срок авансови вноски, в която част решението е неправилно. За 2005 г. жалбоподателят дължи месечни авансови вноски за корпоративен данък по силата на чл. 56, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО (отм.). Тримесечни авансови вноски дължат лицата, приключили през предходната година с облагаема печалба-отрицателна величина Ч чл. 56, ал. 5 от ЗКПО (отм.). Жалбоподателят безспорно не е между тези лица, тъй като за 2004 г. е декларирал облагаема печалба от 59 522 лв., от което следва, че дължи лихви върху дължимите месечни авансови вноски за корпоративен данък. Като е отменил РА в тази част, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отхвърли жалбата на дружеството в тази част за определените с ревизията лихви върху дължими месечни авансови вноски. При този изход на спора на касатора се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 150 лева, а на ответника - "Мелиса" ООД се дължи присъждане на направените разноски за защита и процесуално представителство пред Върховния административен съд от адв. Пеев в размер на 1000 лв., съобразно представения Договор за правна защита и съдействие № 25/23.04.2012 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,