Решение № 5234 от 26.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6709/2016 г.

Решение № 5234 от 26.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6709/2016 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ДДОДОП) гр. П., срещу решение № 811 от 21.04.2016 г. на Административен съд гр. П. (АСП), постановено по адм. д. № 814/2015 г., с което е отменен ревизионен акт (РА) № Р-16-1401880-091-01 от 21.11.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. П., потвърден с решение № 153/24.02.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. П. Касаторът претендира за отмяна на съдебното решение като неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа, че съдът необосновано е достигнал до извод за реални доставки на стоки, като е кредитирал допълнителна съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ). Излага съображения за липса на доказателства, че вписаните във фактурите доставчици са реалните изпълнители на облагаеми доставки на стоки. Претендира за отмяна на решението и постановяване на друго по същество на спора за отхвърляне на оспорването и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Далв къмпани" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. С., ул. "Г. Б." .№..., не взема становище. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: С оспорения пред АСП РА на "Далв къмпани" ЕООД при ревизия за данъчни периоди 01.04.2010 г. - 31.03.2014 г. на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1, чл. 70, ал. 5, вр. чл. 6 и чл. 25 ЗДДС поради липса на реални доставки е отказано право на приспадане на ДК в общ размер на 362 645.54 лв. главница и 84 694.49 лв. лихви по фактури, издадени от "Вип строй инженеринг" ЕООД, "МК Консулт" ЕООД, "К. Е. К. груп" ЕООД, ЕТ "Интер ойл - А. А.", "Тералинк-БГ-2010" ЕООД, "ТМ инвестмънт" ЕООД, "Консулт инвест 2012" ЕООД, "Макбизнес форум" ЕООД, "Вегас-МП" ЕООД и "Мега ойл инвест" ЕООД и предмет стиропор и дизелово гориво. Според констатациите на ревизорите основната дейност на ревизираното лице (РЛ) е производство на стиропор, която се осъществява в цех в с. Г. чардак, общ. С., обл. П. Лицето не представило документи относно транспорта и прехвърляне собствеността на стоките, което мотивирало извод за отказ на правото на приспадане на ДК. Изложени са общи за всички доставчици мотиви за липса на доказателства за придобиване, съхранение, товарене, транспорт и предаване на стоките, което препятства извод, къде, кога и как процесните родово-определени вещи са индивидуализирани по съгласие на страните и фактически предадени. По отношение на доставчика "Вип строй инженеринг" ЕООД, издал през м. 06.2013 г. 5 фактури с предмет на доставките стиропор с право на ДК общо в размер на 18 777.08 лв., приходните органи са съобразили, че доставчикът е служебно дерегистриран на 05.07.2013 г., не е декларирал фактурите в регистрите по ЗДДС, не разполага с търговски обекти и за периода на доставките има назначено едно лице по трудов договор на длъжност "технически секретар". Доставчикът "МК Консулт" ЕООД е издал 28 броя фактури за данъчни периоди от м. 07.2013 г. до м. 03.2014 г. с предмет на доставките стиропор с начислен ДДС общо в размер на 74 409.30 лв. За да откажат данъчното предимство приходните органи са съобразили, че доставчикът не разполага с ДМА, за 2013 г. не е подал ГДД по чл. 92 ЗКПО, по отношение на предходните доставчици са представени фактури с предмет строителни материали без конкретизация на вида им. Липсвали данни за съхранение, транспорт и предаване на спорните количества стиропор. По отношение на доставчика "К. Е. К. груп" ЕООД, издал през м. 04.2010 г. 4 фактури с предмет на доставките дизелово гориво с начислен ДДС общо в размер на 5677.20 лв., приходните органи са съобразили, че доставчикът е с прекратена регистрация по ЗДДС, считано от 02.09.2010 г., не разполага с работници и служители, не декларира офис или обект, откъдето извършва стопанска дейност, няма капацитет за съхранение и последващи продажби на дизелово гориво. По отношение на доставчика ЕТ "Интер ойл - А. А.", издал през 2010 г. и 2011 г. 59 броя фактури с предмет на доставките дизелово гориво с начислен ДДС общо в размер на 108 145.34 лв., приходните органи са съобразили, че доставчикът е със служебно прекратена регистрация по ЗДДС, считано от 13.12.2011 г., не разполага със складове и търговски обекти, не притежава ДМА, има назначено едно лице на трудов договор на длъжност "технически сътрудник". С РА на доставчика за част от спорните данъчни периоди (до 30.06.2010 г.) са установени задължения по ЗДДС в особено големи размери поради непризнат ДК на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Идентични обстоятелства са установени по отношение на доставчика "Тералинк-БГ-2010" ЕООД, издал през 2013 г. 15 броя фактури с предмет на доставките дизелово гориво с начислен ДДС общо в размер на 43 362.83 лв. - липса на офис или търговски обект с възможности за съхранение и последваща продажба на дизелово гориво, липса на данни за материална и трудова обезпеченост и за реално предаване на спорните стоки. Идентично е основанието да се откаже ДК по фактури, издадени от м. 12.2011 г. до м. 03.2012 г. от "ТМ инвестмънт" ЕООД с предмет дизелово гориво с начислен ДДС от 24 923.92 лв. - прекратена регистрация по ЗДДС, считано от 18.04.2012 г., липса на търговски обекти, откъдето да се извършва съхранение и препродажба на гориво, липса на данни за материална и трудова обезпеченост и за реално предаване на спорните стоки. Със същите съображения за служебно прекратена регистрация по ЗДДС, липса на търговски обекти, откъдето да се извършва съхранение и препродажба на гориво, липса на данни за материална и трудова обезпеченост и за реално предаване на спорните стоки е отказано право на приспадане на ДК по 31 броя фактури, издадени през 2012 г. от "Консулт инвест 2012" ЕООД с начислен ДДС общо в размер на 84 025.65 лв., по 5 броя фактури, издадени през м. май, юни и юли 2011 г. от "Макбизнес форум" ООД с начислен ДДС от 864.70 лв., по 2 фактури от м. 04.2010 г., издадени от "Вегас МП" ЕООД с начислен ДДС от 616.92 лв. и по 5 броя фактури, издадени през 2011 г. и 2012 г. от "Мега ойл инвест" ЕООД с начислен ДДС в размер на 1842.10 лв. Административният съд е намерил, че РА е издаден от компетентни органи по приходите, в установената форма и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения. Като е съобразил определението по чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО и тълкуването, дадено в решения на Съда на Европейския съюз по съединени дела С-80/11 и С-142/11 и по дело С-285/11 решаващият съд е приел, че по делото са налице категорични и непротиворечиви доказателства за осъществени реални облагаеми доставки по спорните фактури. Съдът е приел, че фактът, че някои от доставчиците са с прекратена регистрация по ЗДДС след издаване на спорните фактури не влияе на реалността на доставките, а по отношение на "К. Е. К. груп" ЕООД било налице влязло в сила съдебно решение на АСП, оставено в сила с решение по адм. д. № 3606/2014 г. на ВАС, с което реалността на доставките на дизелово гориво при идентична фактическа обстановка била потвърдена. Нямало данни ревизираното лице да е участник в схема за измама с предходните си доставчици. Не било спорно, че е произвело и доставило процесните стоки на основния си контрагент "Л. Х. М." ЕООД, потвърдено посредством заключение на ССЕ, изготвено от вещото лице В. Ш. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради неправилно приложение на закона и необоснованост. Съдът правилно е формулирал основния спорен въпрос налице ли са реални доставки на стоки в контекста на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО, но е направил необоснована преценка на доказателствената съвкупност по делото, която е довела до неправилно приложение на закона - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Безспорно наличието на реална доставка е материалноправно изискване за признаване право на данъчен кредит, както съобразно нормите на съюзното право и практиката на СЕС, така и съобразно националното законодателство. За да се установи, че на основание доставката на стоки/услуги е налице право на приспадане, е необходимо да се провери, дали доставките са реално осъществени и дали са използвани от лицето са извършването на облагаеми доставки (т. 31 от решение на СЕС по дело С-285/11). Липсата на реална доставка е отрицателен факт, доказването на който може да се извърши чрез съвкупност от положителни факти (индиции), които са основа на доказателствени изводи за отрицателния факт - Тълкувателно решение № 6/2014 г. на ОСГК на ВКС. В хода на съдебното производство изцяло в доказателствена тежест на ревизираното лице е да докаже твърдения от него, благоприятен положителен факт от обективната действителност за наличие на реални доставки на стоки и услуги. Основание за този извод се намира, както в общата процесуална разпоредба на чл. 154, ал. 1 ГПК, така и в практиката на СЕС - т. 37 от решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело С-78/12 "Евита-К" ЕООД: лицето, което иска да приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. Без да анализира поотделно и в тяхната съвкупност представените по делото писмени доказателства съдът необосновано е кредитирал ангажираната съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Ш. по повод на оспорване на предходно прието заключение, изготвено от вещото лице П. Първостепенният съд изобщо не е обсъдил съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице П. П., съгласно която счетоводството на ревизираното дружество е заведено с множество пропуски и не позволява да се проследи движението на задълженията и плащанията по доставчици. Дружеството е производител, но не води сметка 303 "Продукция" и с изключение на материалите информация не се води в аналитичен порядък. Не се формира себестойност на произведената продукция, съотв. липсва количество и себестойност на единица произведен продукт. Не са съобразени изискванията на НСС 2, като натрупаните разходи се изписват директно срещу отчетени приходи. Сметка 503 "Разплащателна сметка в левове" за 2011 г. е водена до 30.06., а през 2012 г. изобщо не е водена. Плащания към доставчиците са отчитани са база устни указания за размера им, което води до липса на документална обоснованост на извършените счетоводни записвания. Изводът на експерта е, че не може да се установи конкретно плащане към съответен доставчик или фактура, като дава конкретни примери за невъзможни счетоводни записи (л. 7 от ССЕ и л. 1120 от делото). Сметка 401 "Доставчици" не е водена аналитично, като от хронологията на сметки 501 "Каса" и 503 не може да се разбере към кой доставчик се извършва конкретно плащане. Липсва информация на какво основание се извършва изписване на материали в края на всеки месец. Не се формира себестойност на готова продукция, а сметка 303 "Продукция" не се води, поради което е невъзможно да се отговори на въпроса вложените в производството материали дали съответстват на приетите от дружеството разходни норми и дали е реализирана готова продукция, произведена с материалите по процесните фактури. Не може да се установи, на кои клиенти е продадена продукция поради липса на аналитично водена сметка 411 "Клиенти". Вещото лице П. изрично е отбелязал в заключението, че е извършил проверка на счетоводството на "Далв къмпани" ЕООД и на всички документи от него, които касаят поставените задачи. Доводите на ревизираното дружество за липса на такава проверка са голословни, плод на защитна теза и не съответстват на данните по делото. В хода на ревизията е извършена проверка на счетоводството на РЛ и констатациите в РД и РА също са за липса на счетоводно отчитане в съответствие със Закона за счетоводството и счетоводните стандарти. Първоначално приетата експертиза, изготвена от в. л. П., потвърждава тези изводи. Посочените от в. л. Ш. проверени книжа и документи не са различни от ползваните от в. л. П., поради което експертните изводи въз основа на тях е следвало да бъдат обсъдени съобразно чл. 202 ГПК съвкупно с всички други доказателства по делото, вкл. предходно приета ССЕ. Изводът на вещото лице Ш., че сметка 302 "Материали" се води "количествено и стойностно" не доказва редовност на счетоводството при липса на данни за неговата аналитичност. Вещото лице Ш. потвърждава, че изписването на материали се води ежемесечно в съответствие с разходна норма, отразява се по дебита на сметка 601 "Разходи за материали" и по дебита на сметка 611 "разходи за основна дейност", която в края на всеки отчетен месец се кредитира срещу дебитиране на сметка 701 "Приходи от продажба на продукция", което потвърждава заключението на в. л. П., че натрупаните разходи се изписват директно срещу отчетени приходи в нарушение на НСС 2, вкл. с отговора на въпроса за редовност на воденото счетоводство - не е водена аналитична сметка за отчитане на продукцията (л. 1274). Дори да се приеме, че изготвената от в. л. Ш. експертиза установява коректно счетоводно отразяване на първични счетоводни документи при получателя по доставките, това обстоятелство само по себе си не установява реалност на доставките на стоки и услуги. Счетоводството е производно и отразява предходно съставени първични документи. При наличие на данни по делото за съставени документи, които не отразяват реални стопански операции, заключението на ССЕ, което е изготвено на база на същите документи, обсъдено съвкупно с другите обстоятелства по делото, не доказва реалност на доставките на стоки по смисъла на чл. 6 ЗДДС и чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО. Фактът, че единствен клиент на дружеството е "Л. Х. М." ЕООД не го освобождава е задължение да води коректно счетоводство, предоставящо възможност за проследяване на стоковия поток, какъвто настоящият случай не е. По силата на чл. 51 ДОПК и чл. 182 ГПК счетоводните записи могат да служат като доказателство, но само при извод за тяхната редовност и задължително съвкупно с другите обстоятелства по делото. По отношение на доставчика ЕТ "Интер ойл - А. А." са представени спорните фактури и едностранно съставени експедиционни бележки с данни за литри експедирано дизелово гориво. Липсват двустранно съставени документи, които да служат за разписки за приемо-предаване на стока с конкретни индивидуализиращи стоката белези. Липсват декларации за съответствие на горивата съгласно Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол, нито такива са отбелязани в експедиционните бележки съгласно чл. 12, ал. 3 от наредбата. Експедиционните бележки не съдържат данни, къде е натоварена стока, не е посочен адрес на складова база, нито данни за измерване и предаване на стоката. Приложените приемо-предавателни протоколи от 29.09., 30.09., 28.04.2010 г. (л. 660, 663, 741) не са подписани за получател, но дори да бяха двустранно съставени липсата на нормативно изискуемите документи по ЗАДС, ППЗАДС, Закон за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) и Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол (Наредбата), препятства извод за наличие на реални доставки на течни горива. Идентични доказателства са представени относно доставчика "Консулт инвест 2012" ЕООД, поради което съображенията не следва да се преповтарят. Представените приемо-предавателни протоколи са двустранно подписани, но липсата на нормативно изискуеми документи относно движението на акцизните стоки разколебава доказателствената им сила. Доставчикът "МК Консулт" ЕООД, издал 28 броя фактури с предмет на доставките стиропор, е представил фактури от предходни доставчици с предмет "строителни материали" без всякакви индивидуализиращи данни за вид, количество и единична цена. При липсата на придружаващи фактурата документи, относими към спорния въпрос относно прехвърляне на правото на разпореждане с конкретна вещ като собственик, при липса на данни за товарене, разтоварване, транспорт на стоките, не може да се направи извод за реално разместване на материални блага. Тези факти, обсъдени съвкупно с установените при насрещната проверка обстоятелства, че доставчикът не разполага със складова база, ДМА, трудов ресурс, допълнително разколебава извода, че същият извършва реална стопанска дейност, респ. реално е придобил и прехвърлил собствеността върху фактурираното количество стиропор. По отношение на "Консулт инвест 2012" ЕООД, "ТМ инвестмънт" ЕООД, "Тералинк-БГ-2010" ЕООД, са представени единствено спорните фактури. По отношение на другите доставчици също липсват доказателства за осъществено приемо-предаване на спорните количества стоки. Управителят на "Вегас-МП" ЕООД И. Г. З. дал обяснение, че фирмата е прехвърлена като недействаща, никога не е работила и не притежава документи за дейността й, а работи като строителен работник в гр. П. В търговските отношения се съставят частни документи, които нямат обвързваща съда материална доказателствена сила, а често нямат и достоверна дата по смисъла на чл. 181 ГПК. Частните документи се съставят лесно и безпрепятственото, поради което и по повод на съдебно-административното производство те се обсъждат съвкупно с всички други представени доказателства. По повод на спор за наличие на реални доставки (реално предадени стоки или реално изпълнени услуги) съставените от страните по сделките търговски документи са с ниско убеждаващо въздействие именно поради безпрепятственото им създаване. Ето защо е относимо изследване на доказателствено-релевантни факти относно реалното наличие на стока при доставчика, превоза и предаването й на получателя, тъй като реалното разместване на материални блага създава следи, които могат да бъдат документирани. Безспорно произходът на стоката, транспортът, наличието на материална и техническа обезпеченост на доставчиците, не са елементи от фактическия състав на правото на приспадане на данъчен кредит, но са такива относими доказателствени факти, които обсъдени съвкупно могат да доведат до категоричен и несъмнен извод за реално разместване на блага с оглед необходимостта от провеждане на пълно доказване на тези обстоятелства, представляващи главен предмет на спора. В конкретния случай се касае за стока (течни горива), по отношение на която има специална материалноправна уредба - ЗАДС, ППЗАДС, Закон за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) и Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол (Наредбата), при коректното спазване на която би следвало да са създадени доказателства, документиращи движението на стоката - акцизни данъчни документи, съдържащи данни за издател, вложител, получател и превозвач на акцизните стоки, данни за самата акцизна стока /вид, количество, стойност/, превозвач и регистрационен номер на транспортното средство, точен адрес на мястото на доставка. Съгласно чл. 4, ал. 2 и чл. 10, ал. 1 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол /Д. в. бр. 66/2003 г., в сила от 01.10.2003 г./ лицата, които пускат течни горива на пазара, са длъжни да съставят декларация за съответствие с изискванията за качество за всяка партида. Лицата, които разпространяват течни горива на пазара, са длъжни да предоставят заверено копие на декларацията за съответствие на разпространяваната от тях партида течно гориво, като задължително вписват в нея количеството и лицето, на което течното гориво се предоставя за последващо разпространение, съхранение, използване, датата и номера на документа за експедиция /чл. 12, ал. 2 от наредбата/. Лицата са длъжни да вписват номера и датата на декларацията за съответствие на партидата течно гориво във всички други документи, които го придружават /чл. 12, ал. 3 от наредбата/. В случая не е изпълнено изискването по чл. 12, ал. 3 от наредбата, доколкото придружаващите стоката документи /фактури и приемо-предавателни протоколи/ не съдържат отбелязване на номер и дата на декларацията за съответствие. За всяка от спорните фактури с предмет течни горива не са приложени декларации за съответствие. Вярно е, че доказването на действителното осъществяване на доставка на стоки не бива да зависи от способа за придобиване на правото на собственост (т. 35 от решение по дело С-78/12 "Евита-К" ЕООД), но добросъвестността на търговеца и полагането на дължимата грижа по чл. 302 ТЗ предполагат, че при спазване на нормативните изисквания страните по сделките ще разполагат с документи, от които може да се проследи произходът, движението и приемо-предаването на стоките. Добросъвестният търговец, ако действително е получил стоките или услугите, следва да разполага с доказателства за предаване на стоките и за приемане на услугите. С оглед на това, ако е положил дължимата грижа, следва да разполага с всички доказателства за осъществено изпълнение по доставката или да може да представи разумно обяснение защо не разполага с доказателства. В отлика от това и с оглед последиците от недоказването (само доказаният факт е реално осъществил се) ревизираното лице следва да понесе тежестта от отричане на правото му на приспадане на ДК. В конкретния случай следва да се даде приоритет на липсата на декларации съгласно Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол, както и на всякакви доказателства за съхранение, превоз и приемо-предаване на стоки. На ревизираното дружество редовно е връчено ИПДПОЗЛ изх. № 70-00-6855 от 12.05.2014 г. за представяне на фактурите от спорните доставчици и всички придружаващи фактурите документи. Въпреки това, относими доказателства относно приемо-предаване на стоките (стиропор и дизелово гориво) не са ангажирани. Съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства навежда на извод, че в отношенията си със спорните доставчици, РЛ не е положило грижа на добрия търговец като избере контрагенти, които разполагат със складова база за акцизни стоки и търговски обекти с възможност за препродажба на стоките. Всички спорни доставчици не разполагат с такива бази и търговски обекти, от които да могат да осъществяват реална стопанска дейност. Тези обстоятелства, обсъдени съвкупно с липсата на придружаващи стоката документи, липсата на данни за превоз и приемо-предаването й, навеждат на извод за липса на реални доставки на стоки по смисъла на чл. 6 ЗДДС и чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО. Неоснователно е позоваването от първостепенния съд на практика на на СЕС по дело С-285/11 "Боник" ООД и по съединени дела С-80/11 и С-142/11, тъй като същата касае случаи, в които не е била спорна реалността на пряката доставка, както и, че ДЗЛ не е извършило нарушения, а са установени различни нередности при прекия или предходните доставчици, какъвто настоящият случай не е. Съставянето на фактури или декларации с невярно съдържание, както и всяко друго манипулиране на доказателства, се счита за част от данъчна измама, в която участва самото ДЗЛ (решение от 07.12.2010 г. по дело С-285/09, т. 48 и т. 49). Касае се за фактурирани доставки, които изобщо не са изпълнени от доставчика, т. е. за пълна симулация - данъчна измама, в която участва самото ревизирано лице, поради което не е необходимо установяване на знание у "получателя" за участието му в привидната сделка, тъй като липсата на доставка произтича от собствените му действия по съставяне и ползване на документи, които не отразяват реални стопански операции. Въпросът за знанието на насрещната страна се поставя, ако доставката е свързана с измама, извършена от доставчик по веригата. Тогава е относимо изследване дали получателят е знаел или е трябвало да знае, че доставчикът е извършил измама, какъвто настоящият случай не е. На последно място, наличието на предходно решение, с което е отменен РА за данъчен период м. 03.2010 г. относно отказано право на ДК по доставки на дизелово гориво от "К. Е. К. груп" ЕООД по никакъв начин не е обвързващо по отношение на изводите за следващия данъчен период м. 04.2010 г. Касае се за два различни данъчни периода, задълженията за които са установени с различни административни актове, поради което съдебното решение за предходния период не се ползва с обвързваща сила. Фактическите установявания са специфични за всеки един от случаите и зависят от процесуалната активност на страните в хода на производството, поради което наличието на предходно съдебно решение за друг данъчен период не е от решаващо значение и не дерогира необходимостта от собствени фактически установявания и правни изводи въз основа на конкретните доказателства по делото. По изложените съображения и като е достигнал до противен извод административният съд е постановил обжалваното решение при неправилно приложение на закона. На основание чл. 221, ал. 2 АПК същото следва да бъде отменено и съгласно чл. 222, ал. 1 АПК се постанови решение по същество на спора за отхвърляне на оспорването. При този изход на спора на касатора следва да се присъдят разноски съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 7003 лв. за всяка от съдебните инстанции, или общо 14 006 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,