Решение № 6911 от 8.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12366/2020 г.

Решение № 6911 от 8.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12366/2020 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на М. Ц., подадена чрез адвокат Е. М., против Решение № 375/20.08.2020 г., постановено по административно дело № 604/2019 г. по описа на Административен съд – Монтана, в частта, с която е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № 2391/23.10.2019 г. на Кмета на Община Монтана. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна и отмяна на процесната заповед. Ответната страна, Кмет на Община Монтана оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение по съображения, развити в писмен отговор. Ответниците К. Г. -Ц. и Е. Г. се представляват от адвокат Г., който оспорва касационната жалба и моли съдебния акт да бъде оставен в сила, като претендира разноски съгласно списък и представени доказателства за извършването им. Останалите ответни страни - С. П., Г. А., В. М., К. Н., В. С., К. Й., С. У., П. Б., М. С., М. Н., Б. Г., С. Т., Н. Г., К. М., К. К., И. Х., Т. П., В. Г., В. А., В. К., Е. Н., К. Н., П. И., К. И., С. И., Ц. И., Г. С., Р. Й., Ц. Й., П. И., Н. П., И. В., Д. В., ТПК "Септември" – Монтана, Б. Б., В. Б., К. Д., А. Ж., П. П., Н. Ю., Б. Р., А. Р., В. М., Д. П., Ю. Г., Н. Г., Л. Д., А. Д., Л. Г., В. Р., Л. М., К. Т., А. Д., Б. Д., Р. Г., Д. В., Ц. Г., А. П., Г. П., И. Г., Е. Н., К. Н., Е. Б., А. А., Й. А., Е. И., И. И., И. И., Ц. Г., К. К., Х. Д., А. Х. и В. Г., редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, като предлага съдебното решение да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което се отмени заповедта. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Монтана е заповед, с която е одобрен проект за изменение на План за регулация и застрояване за УПИ I, кв. 151 по действащия ПУП на централна градска част на гр. Монтана, като с ПР този имот се разделя на два нови УПИ: УПИ I с предназначение "За жилищно строителство" и УПИ V с предназначение "За жилищно строителство и надземни гаражи", а с ПЗ за УПИ V се предвижда ново ниско свободно застрояване, показано с ограничителни линии в проекта. В хода на проведеното първоинстанционно съдебно производство са събрани относимите писмени доказателства и е изслушано основно и допълнително заключение по съдебно-техническа експертиза, въз основа на което, съдът е извършил правилни фактически установявания. Въз основа на същите е проверил законосъобразността на процесната заповед на всички основания по чл. 146 АПК, като възприетите правни изводи са обосновани и съответни на приложимия закон. Оспореният административен акт е постановен от компетентен орган, при спазване на законоустановената форма, тъй като правните и фактически основания се съдържат както в самия акт, така и в документите, предхождащи издаването му. Посоченото правно основание за одобреното изменение на плана е разпоредбата на чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ, а именно настъпили съществени промени в обществено-икономическите или устройствените условия, при които е бил съставен предходния план. Такива промени действително са настъпили за периода от време, изтекъл от одобряване на предходния план от 1990 г. до момента, като в документите, съставени в хода на административното производство са изложени и конкретните факти, които обуславят тези промени. Спазени са административно-производствените правила в процедурата по изменение на плана, като съдът е изложил мотиви защо счита нарушението на чл. 128, ал. 10 ЗУТ за несъществено, които напълно се споделят и не е необходимо да се повтарят. Относно съответствието на заповедта с материалния закон, основният спор е свързан с това кои норми са приложими относно регламентацията на градоустройствените показатели в новообразувания УПИ V, както и дали са спазени минимално изискуемите разстояния при разположението на сградите на основното застрояване. Както правилно е отбелязал съдът, не е спорно, че процесният имот съгласно действащия ПУП попада в "централна смесена зона" по смисъла на чл. 36 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, а гр. Монтана попада в категорията "средни градове", съгласно § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на същата наредба. Следователно, правилен е изводът за приложимост на специалната разпоредба на чл. 38, ал. 1 от Наредба № 7, съдържаща се в Глава десета "Устройство на смесени централни територии", съгласно която в УПИ V е допустимо застрояване при плътност на застрояване от 40 до 80 %, интензивност на застрояване от 1, 5 до 3, 0 и необходима озеленена площ от 20 до 40 %. Експертът, изготвил заключението по съдебно-техническата експертиза е категоричен, че с проектът тези показатели са спазени, както и, че за УПИ V е неприложима категорията "комплексно жилищно застрояване", а същият представлява УПИ за "жилищно застрояване с повече от една сграда". Разграничението между двете категории застрояване е ясно показано и според смисъла на чл. 33 ЗУТ, съгласно който в урегулиран поземлен имот за жилищно застрояване с повече от една сграда, както и при комплексно застрояване в жилищни и курортни комплекси разстоянието между сградите на основното застрояване се определя с наредбата по чл. 13, ал. 1, тоест с Наредба № 7. Предвид изложеното, неоснователно е възражението, което се поддържа и в касационната жалба за неспазване на разпоредбите на чл. 20, чл. 21 и чл. 81 от Наредба № 7, тъй като същите са приложими за друг вид устройствена зона, както и за имоти, урегулирани за комплексно жилищно застрояване, каквито процесните не са. Действително, в съдебното решение е допусната неточност – неправилно е отбелязано, че в УПИ V не се предвижда да бъде изградена нова сграда на основното застрояване. Напротив, с планът за застрояване се предвижда изграждането на нова свободно стояща сграда с максимална височина до 10 метра и с ограничителни линии на застрояване. Тази неточност обаче, не се отразява негативно на съдебния акт, тъй като видно както от графичната част на проекта, така и от заключението на вещото лице е, че новопредвиденото застрояване в УПИ V отстои на 3 метра от съществуващите сгради и от страничната регулационна линия към съседния УПИ IV. Следователно са спазени разпоредбите на чл. 79 от Наредба № 7, във връзка с чл. 31, ал. 1, т. 1 и чл. 35, ал. 2 ЗУТ. При тези мотиви, неоснователни са доводите за допуснати от съда нарушения на материалния закон. Не е налице и необоснованост на съдебното решение, тъй като относимите за спора факти са установени от събраните в административното и съдебно производство доказателства, като въз основа на същите са извършени мотивирани и логически издържани правни изводи. Оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответниците К. Г. -Ц. и Е. Г. следва да бъдат заплатени сторените от тях съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, които са в доказан размер от 500 лева за платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,