Решение № 559 от 12.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1224/2012 г.

Решение № 559 от 12.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1224/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по чл. 307, във връзка с чл. 304 и чл. 303 ГПК. Образувано е по молба, вх. № 68227/25.6.2012 г., подадена от Р. М. В. и М. Х. К., и двамата от [населено място], за отмяна на влязлото в сила въззивно решение от 09.5.2012 г. по гр. д. № 14313/2011 г. по описа на Софийския градски съд, г. о., IV-В състав. Молителката М. К. твърди, че е необходим другар в процеса по силата на чл. 216 ГПК, поради което е следвало да участва в инстанционните производства, тъй като има вещни права върху процесния имот, а въз основа на това молителят Р. В. счита, че е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК - ново обстоятелство от съществено значение за делото. Моли се за отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд. В съдебно заседание молбата за отмяна се поддържа от двамата молители. Ответникът по молбата за отмяна - [фирма], не заявява становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като разгледа молбата за отмяна, взе предвид изложеното от молителите в съдебно заседание и с оглед правомощията си по глава ХХIV ГПК, намира за установено следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима, тъй като е подадена в законния срок. Разгледана по същество тя обаче е изцяло неоснователна. Твърдението на молителката М. К., че е необходим другар поради обстоятелството, че апартамента е в режим на съсобственост, остава само едно твърдение, което не се подкрепя от съдържащите се в делото доказателства. Доказателства за това не са ангажирани и с молбата за отмяна. Освен изложеното следва да се посочи, че дори и да са налице доказателства, установяващи факта, че имотът е в режим на съсобственост през процесния период, решаващ в случая е факта, че предявеният иск е за облигационно задължение на първия молител /абонат/, поради което не е налице необходимо другарство, респективно основание за отмяна по чл. 304 ГПК. Неоснователна е и молбата в частта, подадена от молителя Р. В.. Доколкото същият се позовава на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, съдът намира, че това основание не е налице. Нови обстоятелства или нови доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са налице тогава, когато те са съществували при предявяване на иска и разглеждането на делото, но не са били известни на страната, респективно не са станали достояние на съда, а са от съществено значение за спора. Новооткрито доказателство е налице и тогава, когато някое обстоятелство е било известно, страната го е твърдяла пред съда, но не е могла да го удостовери по надлежния ред по причина, която е извън процесуалното й поведение. Освен това новооткритите факти трябва да са от съществено значение за спора. Следователно законът изисква кумулативното наличие на двете предпоставки, за да бъде уважено искането. В процесния случай такова ново обстоятелство не е налице. Дори и да се приеме, че за такова се приеме обстоятелството, че втората молителка е представила удостоверение за постоянен адрес, от което може да се направи извод, че живее на един адрес с молителя, то това обстоятелство не е ново за него, тъй като то му е известно. Останалата част от изложението в молбата за отмяна представлява касационни оплаквания, които могат да се разгледат само в касационно производство, и то в случай, че касационният съд е допуснал въззивното решение до касационно обжалване. В случая това е невъзможно, тъй като искът, по който се е произнесъл въззивният съд попада в хипотезата на чл. 280, ал. 2 ГПК. Предвид изложеното молбата за отмяна следва да се остави изцяло без уважение. Водим от горното и на основание чл. 307 ГПК Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,