Решение № 7340 от 12.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5786/2016 г.

Решение № 7340 от 12.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5786/2016 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 94 от 17.03.2016 г., постановено по адм. д. № 21/2016 г. Административен съд - С. е отменил решение № 1012-20-25#1/21.12.2015 г. на директора на Териториално поделение на НОИ - С. и потвърденото разпореждане № 5/01.09.2015 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ - С. в частта, с която е признат осигурителен стаж 12 г. 07 м. 16 дни, изпратил е делото, като преписка на ръководител "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ - С. за ново произнасяне в частта по размера на признатия осигурителен стаж на М. М. К. до датата на инвалидизиране 29.07.2010 г., при спазване на дадените в решението указания за необходимото съдържание на административните актове, съгласно закона. Срещу това решение е подадена касационна жалба от директора на ТП на НОИ - С. с оплакване, че е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли същото да бъде отменено в частта, с която са отменени оспореното решение на директора на ТП на НОИ - С. и потвърденото с него разпореждане и спорът да бъде решен по същество. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена в срок и допустима, а по същество за основателна. Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за основателна. С обжалваното решение на Административен съд - С. е отменено решение № 1012-20-25#1/21.12.2015 г. на директора на ТП на НОИ - С. и потвърденото разпореждане на ръководител "ПО" при ТП на НОИ - С. в частта, с която е признат осигурителен стаж 12 г. 07 м. 16 дни и делото е изпратено като преписка на ръководител "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ - С. за ново произнасяне в частта по размера на признатия осигурителен стаж на М. М. К. до датата на инвалидизиране 29.07.2010 г., при спазване на дадените в оспореното решение указания за необходимото съдържание на административните актове, съгласно закона. С оспореното разпореждане № 5 от 01.09.2015 г. на М. М. К. му е определена на основание чл. 98, ал. 7 от КСО лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване за 60 % трайно намалена работоспособност от 02.03.2015 г. със срок на инвалидност до 01.08.2018 г. В посоченото разпореждане е отразен осигурителен стаж до датата на инвалидизиране (29.07.2010 г.) - 12 г. 07 м. 16 д. Недоволен от така определения размер на осигурителния стаж, предвид признаването на осигурителен стаж от пенсионните органи при издаването на предишни разпореждания за отпускане на пенсия за инвалидност от 18 години 9 месеца и 25 дни, М. К. е оспорил процесното разпореждане пред директора на ТП на НОИ - С. С решение № 1012-20-25#1 от 21.12.2015 г. директорът на ТП на НОИ - С. е оставил в сила разпореждане № 5/01.09.2015 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ - С. и е отхвърлил депозираната срещу него жалба, подадена от М. К., като неоснователна. Административният орган е изложил мотиви, че пенсията е отпусната в минимален размер поради обжалването на поредното експертно решение за преосвидетелстване, въз основа на което е поискана пенсията за инвалидност. По отношение на посочения в разпореждането осигурителен стаж е изложил мотиви, че с писмо изх. № 6471-Д/10.07.2014 г. от ТД на НАП - С. е подадена информация, че К. има подадени декларации образец 6 месец 13 за периода 01.01.2008 г. - 31.12.2010 г. като към настоящия момент не са внесени осигурителни вноски за фондовете на ДОО за 2009 г. и 2010 г. Поради това, въпреки че в предишни разпореждания, с които е отпускано пенсия за инвалидност в минимален размер и е посочван осигурителен стаж в размер на 18 г. 9 м. и 25 дни, в настоящото разпореждане е посочен осигурителния стаж към момента на първото освидетелстване от 1993 г. в размер на 12 г. 7 м. и 16 дни. Директорът на ТП на НОИ - С. е посочил, че пенсионният орган ще се произнесе с разпореждане относно действителния размер на пенсията, в който до датата на инвалидизиране ще бъде зачетен окончателно осигурителният стаж, след пълно изясняване на дължимите и внесени осигурителни задължения към ДОО за периода 01.01.2008 г. - 31.12.2010 г. и след влизане в сила на експертното решение въз основа на което е отпусната пенсията за инвалидност. За да отмени решението на директора на ТП на НОИ - С. и потвърденото с него разпореждане в частта, касаеща осигурителния стаж на заявителя, административният съд е приел, че в процесното разпореждане е посочено, че датата на инвалидизиране на К. е 29.07.2010 г., като до този момент осигурителният му стаж възлиза на 12 години 07 месеца и 16 дни. Съдът е отразил, че преди това разпореждане с разпореждане № 9/30.04.2014 г. и разпореждане № 2/23.07.2015 г. ръководителят на пенсионното осигуряване е приел, че стажът на М. К. до датата на инвалидизиране - 29.07.2010 г., е 18 години 09 месеца и 25 дни. Административен съд - С. е приел, че решението на директора на ТП на НОИ - Смолят и потвърденото с него разпореждане са издадени при нарушение на чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК, поради това, че липсват мотиви досежно непризнаването на 6 години осигурителен стаж на жалбоподателя, които преди това са били признати от пенсионния орган. Предвид констатираното нарушение решаващият състав е стигнал до крайния правен извод, че осигурителният стаж е задължителен реквизит от съдържанието на административния акт и като не е посочен правилно, то този акт е незаконосъобразен и следва да бъде върнат за ново произнасяне на административния орган в частта за осигурителния стаж до датата на инвалидизиране на жалбоподателя. Така постановеното решение е неправилно по следните съображения: По делото е установено, че жалбоподателят оспорва решение на медицинската експертиза на работоспособността, досежно установения функционален дефицит и установения процент трайно намалена работоспособност. Към момента на издаване на оспорените актове на НОИ производството по оспорване решението на ТЕЛК е било висящо, поради което, както административният орган, така и първоинстанционният съд законосъобразно са приели, че е налице хипотезата от нормата на чл. 98, ал. 7 от КСО. Ако решението на ТЕЛК и НЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия или по реда на чл. 112 от Закона за здравето, до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза, се отпуска, възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост. Видно от чл. 9 от ЗБДОО за 2015 г. и чл. 100 от КСО, на К. му е отпусната пенсия за инвалидност в минимален размер, като е осъвременена от 01.07.2015 г. при спазване на законовите изисквания и точното прилагане на материалния закон. В случая административният съд неправилно е приел, че административният акт е издаден без мотиви на основния спорен въпрос, а именно признаването на осигурителен стаж на заявителя с 6 години по-малко, отколкото пенсионният орган му е признавал с предишни разпореждания за отпускане на пенсия за инвалидност. В действителност, настоящия състав е съгласен с това, че от мотивите в решението на директора на ТП на НОИ липсва обосновка защо стажът е намален с шест години, като спорно е било внасянето на осигурителни вноски само за периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2010 г., но директорът на ТП на НОИ - С. е посочил, че едва през юли 2014 г. е получена информация от ТД на НАП - С., че липсва внасяне на дължими осигурителни вноски за този период и не е имало съмнение, относно признаването на осигурителен стаж в размер на 18 години 9 месеца и 25 дни. Настоящият състав е съгласен и с извода на първоинстанционният съд, че правилното посочване на осигурителния стаж е реквизит от съдържанието на административния акт, касаещ правото на пенсия за инвалидност, както и с това, че административният орган е имал достъп до документите, удостоверяващи осигурителния стаж на К., но в настоящия случай, неправилното посочване на този стаж, не би могло да повлияе на размера на отпусната пенсия, тъй като тя е в минимален размер и осигурителният стаж не влияе върху нейния размер. Пенсията за инвалидност на К. се определя с чл. 9 от ЗБДОО за 2015 г., като е актуализирана от 01.07.2015 г., както го изисква закона. Предвид изложеното, въпреки установеното несъответствие в осигурителния стаж, в процесния случай, то не може да повлияе върху законосъобразността на административния акт, тъй като жалбоподателят ще получава посочения в административния акт размер на пенсията, дори и да беше отразен осигурителен стаж от 18 години 09 месеца и 25 дни, поради което в случая, отразеният осигурителен стаж не е такъв порок, който да доведе до незаконосъобразност на административния акт. В този смисъл са и аргументите на директора на ТП на НОИ - С. в оспореното решение, а именно, че след влизане в сила на експертното решение, което К. е обжалвал, ще бъде издадено разпореждане, с което ще бъде отпусната пенсия в действителен размер, за чийто размер е релевантен осигурителният стаж и към този момент с оглед внасянето на осигурителни вноски за периода 01.01.2008 г. - 31.12.2010 г. ще бъде преценен окончателно осигурителният стаж. За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по законосъобразността на обжалвания административен акт, в частта, касаеща размера на пенсията, което също е основание за отмяна на обжалваното съдебно решение. Административният съд е отменил изцяло решението на директора на ТП на НОИ - С. и частично потвърденото с него разпореждане. Липсва диспозитив, обаче, за разпореждането, което е било предмет на жалбата пред директора на ТП на НОИ - С., в частта, която не е отменена от съда. Предвид горното, въпреки установеното несъответствие в отразения в разпореждането на административния орган осигурителен стаж, това не е порок, който да се отрази на отпуснатата в минимален размер пенсия и да води до незаконосъобразност на административния акт. Така посоченият осигурителен стаж би довел до незаконосъобразност на разпореждането, с което се отпуска пенсия за инвалидност в действителен размер, тъй като стажът е релевантен за размера на пенсията, но не и по отношение на разпореждане, издадено на основание чл. 98, ал. 7 от КСО, при което размерът на отпусната пенсия се определя от ЗБДОО за 2015 г. С оглед изложените съображения, като е отменил решението на директора на ТП на НОИ - С. и потвърденото с него разпореждане в частта досежно отразеният осигурителен стаж и е изпратил преписката за ново произнасяне на административния орган, а в останалата част не се е произнесъл по законосъобразността на оспорения административен акт, Административен съд - С. е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него жалбата на М. К. трябва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,