Решение № 6938 от 27.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3448/2008 г.

Решение № 6938 от 27.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3448/2008 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 - чл. 228 от АПК. Образувано е по касационна жалба на Нина Кръстева Христова от гр. Шумен, Рилка Преображенова Иванова, Георги Иванов Димитров от гр. Варна и Ваня Иванова Маркова - Николова против решение от 28.11.2007 г. по адм. дело № 288/2007 г. на Административен съд - Монтана, с което е отменена Заповед № 2568 от 26.05.2006 г. на кмета на Община - Монтана, с която е признато правото на ползвателя Христо Петков Христов от гр. Монтана, да придобие право на собственост върху предоставената му за ползване земеделска земя и е изпратена преписката на кмета на Община - Монтана за съобразяване с изложените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона, като касационното обжалване е в частта по отношение връщането на преписката на административния орган. В касационната жалба са развити доводи, че решението е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат, че съдът е открил производство по оспорване на официален документ - Удостоверение № 2297/1990 г. на ИК на ОбНС - Михайловград, по което оспорване не се е произнесъл, като от признаването на това удостоверение следват изводи по съществото на делото. Твърдят, че съда не е обсъдил обстоятелствата за преклудиране на правата на ползвателя по §4д от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и че след като е отменил оспорената заповед не е решил спора по същество, а е изпратил преписката на административния орган в нарушение на чл. 173, ал. 1 от АПК. Моли, да се отмени обжалваното решение и се постанови решение по същество. Ответникът - кметът на Община - Монтана редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата. Заинтересованите страни - Георги Димитров Марков, Лилия Владимирова Симеонова, Петко Владимиров Христов, Марийка Николова Тодорова, Теменужка Стаменова Младенова, Николай Марков Младенов, Анна Николова Маркова, Мария Георгиева Димитрова, Николай Георгиев Димитров, Павел Рангелов Апостолов, Татяна Павлова Малчева, Камелия Светославова Апостолова и Екатерина Димитрова Апостолова Пенка Лефтерова Христова, Иван Христов Петков и Бисер Христов Петков, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура излага становище, че обжалваното решение е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, като при оспорване на административен акт, издаден по реда на § 62 ПМС № 456/1997 г., оспорващите имат право да искат от съда неговата отмяна и решаване въпроса по същество с решение при условията на чл. 173, ал. 1 от АПК. Излага, че преценката за наличие на законовите изисквания за трансформация на правото на ползване в право на придобиване право на собственост върху процесния имот е свързано с пряко прилагане на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, а не с връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. Смята, че с непроизнасянето по същество, първоинстанционният съд съществено е нарушил закона, което е свързано с липсата на пълно и всестранно изясняване на спора от фактическа страна, за да бъде направен обоснован извод за наличието или липсата на условия по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Предлага обжалваното решение да бъде отменено и делото върнато за разглеждане от друг състав. Върховният административен съд, след като прецени фактите по делото и доводите в касационната жалба на основание чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решение от 28.11.2007 г. по адм. дело № 288/2007 г. на Административен съд - Монтана, е отменена Заповед № 2568 от 26.05.2006 г. на кмета на Община - Монтана, с която е признато правото на ползвателя Христо Петков Христов от гр. Монтана, да придобие право на собственост върху предоставената му за ползване земеделска земя и е изпратена преписката на кмета на Община - Монтана за съобразяване с изложените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона. В производство по § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ съдът е приел, че в обжалваната заповед липсват фактически обстоятелства, въз основа на които се признават права на ползвателя. Съдът е приел, че представеното удостоверение № 2297/1990 г. въз основа на което се претендира придобиване право на собственост, не е достатъчно да удостовери неговите права, както и че има данни за притежаване на друго удостоверение за друг имот претендиран за придобиване по реда на № 4а и № 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и издаване на две различни заповеди. Също така съдът е приел, че не е спазен реда и начина за разглеждане и произнасяне по заявления за признаване на право на собственост на ползватели. Правилно съдът е приел, че в случая административният орган не е спазил изискванията от материалноправен и административнопроцесуален характер при издаване на оспорения административен акт, което е обусловило неговата отмяна като незаконосъобразен, в която част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Административният съд, след като е отменил оспорения административен акт, е изпратил преписката на кмета на Община - Монтана за съобразяване с изложените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона, които са свързани със спазване на процедурата и преценка на документи с материалноправен характер. В тази част обжалваното решение е неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд правилно е приел, че производството по § 62, ал. 3 от ППЗСПЗЗ за признаване право на ползвателите да трансформират ползването върху земеделски имот в право на собственост предхожда производството по § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ относно приемането на ПНИ. За успешното му провеждане е необходимо осъществяване на сложен фактически състав при спазване на изискуеми предпоставки по § 4а, респ. § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и § 61 - 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. От фактическа страна по делото е установено, че ползвателят с молба вх. № АБ. 64. Х-72 от 25.06.1992 г. е поискал оценка на имот от 800 кв. м., находящ се в местността "Над Младост", землището на гр. Монтана, като се е легитимирал за ползвател с удостоверение № 2297 от 1990 г. издадено от председател на ИК на Общински народен съвет, подписано със запетая. Жалбоподателите Георги Иванов Димитров и Ваня Иванова Маркова - Николова на основание чл. 154 от ГПК (отм.) са оспорили удостоверение № 2297 от 1990 г. и в съдебно заседание от 28.09.2007 г. е открито производство по оспорването. По оспорването съдът не се е произнесъл с определение или решението, което се обжалва, в съответствие с изискванията на чл. 156 от ГПК (отм.), както и не е съобразил, че с оспореното удостоверение е заявено от ползвателя наличие на предоставена земеделска земя въз основа на актовете посочени в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. В тази връзка съдът не е предприел необходимите действия отнасящи се до оспорването на признати права въз основа на този документ. При връщане на преписката на административния орган оспорването на удостоверение № 2297 от 1990 г. не може да бъде извършено. Непроизнасянето на съда има за последица допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Освен посоченото съществено нарушение на съдопроизводствените правила с обжалваното решение съдът след като правилно е приел, че оспорения административен акт е незаконосъобразен и е постановил неговата отмяна, е извел извод, че след като са допуснати съществени процесуални нарушения, които могат да бъдат отстранени единствено от органа при повторно разглеждане на заявлението, като се съобрази и наличието на друга идентична заповед и две молби за придобиване право на собственост върху два имота, следва производството да се върне на самия административен орган, без да извърши произнасяне по същество по спора. Решението в частта, в която е изпратена преписката на кмета на Община - Монтана за ново произнасяне при съобразяване указанията на съда по тълкуването и прилагане на закона е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - чл. 173, ал. 1 от АПК. В производството по § 62, ал. 3 от ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, съдът при отмяна на административния акт, следва да се произнесе по същество на спора относно признаване или отказ за признаване правото на ползвателя да придобие право на собственост върху имот предоставен му въз основа на актовете по § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, след като въпросът не е предоставен на преценка на административния орган. В настоящето производство съдът е следвало да се произнесе по същество относно правото на ползвателя да придобие собствеността върху имот предоставен въз основа на някои от актовете по § 63. Съдът е следвало да събере доказателства по отношение на претендирани с две молби за придобиване по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ имоти и по отношение на които има издадени две заповеди на кмета на Община - Монтана, но с различен предмет. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че решението в обжалваната част е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено в частта, в която е изпратена преписката на кмета на Община - Монтана за съобразяване с изложените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, като се съобразят изложените по-горе указания по тълкуването и прилагането на закона, а именно да се проведе производство по оспорване на Удостоверение № 2297 от 1990 г. и произнасяне по него, както и произнасяне по същество на спора в съответствие с изискванията на чл. 173, ал. 1 от АПК, при съобразяване характера на производството по § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. При новото разглеждане на делото съдът следва да съобрази произнасянето с влязло в сила Решение № 11436 от 30.10.2008 г. по адм. д. № 5904/2008 г. на ВАС, с което е оставено в сила решение от 11.02.2008 г. по адм. дело № 2/2008 г. Административен съд - Монтана, I състав, с което е прогласена нищожност на заповед № 2201/26.05.2006 г. на кмета на Община Монтана, издадена по реда на § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, с която на Христо Петков Христов е признато право на придобиване на собственост на земеделска земя по реда на § 4а и § 4б от ЗСПЗЗ, по жалбата на Георги Иванов Димитров от гр. Варна и Ваня Иванова Маркова - Николова от гр. Добрич. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2, във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение