Решение № 16307 от 12.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4152/2011 г.

Решение № 16307 от 12.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4152/2011 г., VIII о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП ("ДОУИ"), срещу Решение № 425 от 1.02.2011 г. на Административен съд София-град ("АССГ"), постановено по адм. дело № 6158/2010 г., с което е изменен Ревизионен акт (РА) № 2000908765/17.05.2010 г., издаден от Манол Манолов - старши инспектор по приходите при ТД на НАП - София град, потвърден от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. З АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба моли решението да бъде отменено и постановено друго по същество, с което да бъде отхвърлена жалбата. Процесуалният представител - юриск. Мутева в съдебно заседание претендира присъждане на съдебни разноски. Ответникът по касационната жалба - "Ратиофарм Интернешънъл" ГМБХ, Германия чрез процесуален представител адв. Евтимов в писмен отговор и в съдебно заседание релевира доводи за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, в настоящия състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. По оспорване от "Ратиофарм Интернешънъл" ГмбХ - Германия предмет на първоинстанционното производство е била законосъобразността на ревизионен акт № 2000908765/17.05.2010 г., издаден от Манол Манолов - старши инспектор по приходите при ТД на НАП - София град, потвърден по реда на чл. 156, ал. 4 ДОПК от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София, с който на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за данъчен период - 25.09.2009 г. - 30.09.2009 г. на "Ратиофарм Интернешънъл ГмбХ - Германия" е отказан данъчен кредит в общ размер на 58091,99 лв. по 8 броя фактури, издадени от "Меркле" ГмбХ - Германия за продажба на лекарствен препарат с наименование "Топирамат". Мотивите на органа по приходите за постановения отказ са били, че "Меркле" ГмбХ е документирало прехвърляне на собственост върху стоката Топирамат към "Ратиофарм Интернбшънъл" ГмбХ - Германия, без да може да докаже, че е придобило стоките на територията на страната, с които в последствие да извършва облагаеми доставки по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, а от друга страна документираните данъчни събития - доставки на Топирамат с дати 25.09. и 29.09.2009 г. и към тези дати лекарствата не са налични в страната, за да могат да бъдат предмет на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС между "Меркле ГмбХ" и ревизираното лице "Ратиофарм Интернешънъл ГмбХ - Германия". Посочено е още, че съгласно чл. 113, ал. 4 от ЗДДС фактурата се издава не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката и съгласно чл. 25, ал. З, т. З от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата на започване на транспорта, която в случая е 18.09.2009 г., поради което най - късната дата на която "Меркле ГмбХ" е следвало да фактурират доставките е 23.09.2009 г., а процесиите фактури са издадени на 25.09.09 г. и на 29.09.09 г., без основание с цел отклонение от данъчно облагане. Първоинстанционният съд след като правилно и задълбочено е изследвал фактическата обстановка по делото, анализирал е събраните в хода на административното и впоследствие в съдебното производство доказателства правилно е приел, че основанията заради които ответника е претендирал право на приспадане на данъчен кредит кореспондират на приложимия в случая ЗДДС и незаконосъобразно, включително и необосновано му е отказано упражненото право на приспадане на данъчен кредит за доставка на стоки, предмет на процесните 8 бр. фактури, издадени от "Меркле ГмбХ". Изводите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата инстанция. Наведените доводи в жалбата в подкрепа на касационните оплаквания са по-скоро по отношение правилното приложение на материалния закон и по съществото им се приповтарят с доводите и оплакванията пред първата инстанция, които обосновано и правилно са обсъдени от първоинстанционния съд, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. Неоснователно и понастоящем е възражението на касатора, че ревизираното лице не е вписано като собственик на стоките в транспортните документи, представени за извършените от същото през ревизирания период ВОД към държави от ЕС и поради това няма качеството собственик на транспортираните стоки, т. е. "Меркле ГмбХ" не му е прехвърлило собствеността върху тях. Съгласно ППЗДДС, транспортните документи (ЧМР) не служат за доказване на самата доставка, а само за прилагането на нулева ДДС ставка към нея. Затова вписването на името на Дружеството в транспортните документи не е релевантно и определящо за това кой е собственик на транспортираните стоки и не може липсата на такова вписване да води до извод, че Дружеството не е собственик. Независимо че 17.09.2009 г. и 18.09.2009 г. е започнал транспорта на стоките, собствеността върху процесиите стоки е преминала от "Меркле ГмбХ"към РЛ, което е било техен собственик преди да извърши с тях ВОД към крайните получатели в държави от ЕС. Неоснователно е и възражението на касатора, че "Меркле ГмбХ" не е доказало първоначалното придобиване на лекарствата от него на територията на страната, за да може да извърши облагаеми доставки със същите по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС. По делото са представени, приети и обсъдени от първоинстанционния съд ( стр. 3 от Решението) редица писмени доказателства (митнически декларации, фактури от доставчика "Ратиофарм"- Канада, опаковъчни листове и т. н.) във връзка с придобиване на собствеността върху процесиите стоки от страна на "Меркле ГмбХ". Основателен е довода на ответника по касация, че тези документи не са оспорени от приходните органи по време на ревизионното производство, както и в производството пред АССГ и в тази връзка следва са се съобрази и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, която потвърждава идентичността и индивидуализацията на стоките, фактурирани от "Ратиофарм" - Канада на "Меркле ГмбХ" с тези, внесени с митническите декларации, приложени по делото. От представените по делото доказателства АССГ правилно е приел за безспорно доказано, че индивидуализираните по вид и количество стоки "Топирамат" са собственост на "Меркле ГмбХ" и са внесени в България на 22.07.2009 г. и 29.07.2009 г. видно от митническите декларации. Неоснователно се твърди и необоснованост на решението относно извода за преминаване на собствеността и настъпване на данъчно събитие по чл. 25 от ЗДДС, направени на база идентичността на стоките. Собствеността на стоките е преминала на 17.09.2009 г. и 18.09.2009 г. не само на основание доказаната идентичност, а и поради факта, че на тези дати е започнал транспорта на стоките към крайните получатели на стоките в ЕС. Извършените от ревизираното лице ВОД са в условията ЕХW (Incoterms 2000), т. е. собствеността преминава в купувача от момента на натоварване в превозното средство, в случая на 17.09.2009 г. и 18.09.2009 г. в базата на "Джи И Фармасютикълс" ЕООД в гр. Ботевград. Следователно за да започне транспорта на стоките, РЛ трябва да е станало техен собственик, което е безспорно доказано по делото. Безспорно е по делото, че процесните фактурите са издадени с два дни закъснение спрямо срока по чл. 113, ал. 4 от ЗДДС (като следва да се има предвид, че всички дни през периода 19 - 22 септември са неработни дни). Действително закъснението от няколко дни само по себе си не е основание за отказ за ползване правото на данъчен кредит за получателя по тези фактури особено ако се има предвиди, че фактурите са издадени в същия данъчен период. Предпоставките за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит са изрично регламентирани в ЗДДС, изпълнени са понастоящем от ревизираното лице и като е допуснато стеснителното им тълкуване от органа по приходите е постановен с РА незаконосъобразен отказ, който правилно е изменен. Обстоятелството, че съдът е достигнал до изводи, различни от органа по приходите не може да се квалифицира като нарушение обуславящо неправилност на постановения съдебен акт още повече, когато тези изводи са в съответствие с фактите по делото и приложимото право. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с касационните доводи Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че не са налице касационно отменителни основания и решението като правилно, валидно и допустимо следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Осмо отделение