Решение № 121 от 6.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12150/2015 г.

Решение № 121 от 6.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12150/2015 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на ЗП СТАНИМИР КЪНЧЕВ СТОЯНОВ, с ЕИК 119634382 от гр. Сливен, кв. "Българка", бл. 31 - В - 17 против Решение № 1311 от 29.07.2015 г., постановено по адм. д. № 2255 от 2013 г. по описа на Бургаския административен съд, седемнадесети състав, в частта отхвърляща жалбата на Станимир Кънчев Стоянов срещу Ревизионен акт № 02-1300170/5.04.2013 г., издаден от орган на приходната администрация при ТД на НАП - Бургас, в частта потвърдена с решение № 256/23.08.2013 г. на директора на Д "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП, с която е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 37 590 лв. за периодите м. февруари, м. март и юли 2012 г., ведно с лихви в размер на 2 444,43 лв. по доставки, за които са издадени фактури от "ЕВС Корект" ЕООД и в полза на дирекцията са присъдени разноски в размер на 1774,27 лева. В касационната жалба се излагат подробно мотивирани доводи за неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, на първоинстанционното решение, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдът допуснал грешки при установяване на фактическата обстановка, при обсъждане на доказателствата и тълкуването на приложимите норми. Съдът неправилно дал превес на едни доказателства, игнорирайки незаконосъобразно други. Недопустимо е да се откаже правото на данъчен кредит поради поведението на предходни доставчици или съответната дерегистрация, щом като по делото е установено реалното получаване на стоките и тяхното последващо реализиране от земеделския производител. Касаторът моли чрез адвокат - пълномощника си за отмяна на решението на Бургаския административен съд в частта, потвърждаваща РА, в частта за отказано право на данъчен кредит в общ размер на 37 590 лв. за периодите м. февруари, м. март и юли 2012 г., ведно с лихви в размер на 2 444,43 лв. по доставки, за които са издадени фактури от "ЕВС Корект" ЕООД и за отмяна на РА в тази част. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - дирекция "ОДОП" Бургас при ЦУ на НАП, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от страна по делото, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество, КЖ е основателна поради следните съображения: С Решение № 1311 от 29.07.2015 г., постановено по адм. д. № 2255 от 2013 г. по описа на Бургаския административен съд, е отхвърлена жалбата на Станимир Кънчев Стоянов от гр. Сливен, срещу Ревизионен акт № 02-1300170/5.04.2013 г., издаден от орган на приходната администрация при ТД на НАП - Бургас, в частта, потвърдена с решение № 256/23.08.2013 г. на директора на Д "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП, с която е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 37 590 лв. за периодите м. февруари, м. март и юли 2012 г., ведно с лихви в размер на 2 444,43 лв. по доставки, за които са издадени фактури от "ЕВС Корект" ЕООД. По делото е установено издаване на фактура № 0000010001/29.02.2012 г. за доставката от "ЕВС корект" ЕООД на 150 тона пшеница, но според съда представената товарителница не касае процесната доставка. Липсвали достатъчно данни за автомобила, с който е извършен транспорта. Издадена е фактура № 1000000105/12.03.2012 г. за доставката на 110 тона пшеница. Съдът се е мотивирал, че договорът и приемо-предавателния протокол са частни документи, без материална доказателствена сила. Кантарната бележка установявала само претегляне на количеството зърно. Към 2012 г. липсвала налична реколта. Издадена е фактура № 1000000110/19.07.2012 г. за доставка на 230 тона пшеница, реализирана след дерегистрацията по ЗДДС на "ЕВС корект" ЕООД. Не се установявало по несъмнен начин извършването на процесната доставка. Игнорирани са представените писмени доказателства и данните за осъществени плащания. Съдебното решение е валидно, допустимо, но неправилно в обжалваните части. Основателни са оплакванията на касатора за несъобразяване с част от доказателствата и за неправилното приложение на материалния закон. Във връзка с фактура № 0000010001/29.02.2012 г. е представен още по време на ревизията договор от 24.02.2012 г. Липсата на списък на автомобилите не следва да бъде абсолютизирана при положение, че доставката е реализирана на етапи, документирани с товарителниците и с кантарните бележки от 1.03.2012 г. Налице е обвързаност между приемо-предавателния протокол и фактурата. Разминаванията в датите е обяснено от ревизираното лице със създадената организация на товаренето от доставчиците и превозът в различно време, което е логично при реализиране доставката на етапи. В подкрепа на цитирания механизъм на доставките са доказателствата на плащане по банков път и на вноски, позволяващо разплащане на прекия доставчик с неговите доставчици. Практически плащането е било обусловено от конкретно доставеното количество зърно. Съображенията, касаещи етапността на доставките са относими и към фактура № 1000000105/12.03.2012 г. за доставката на 110, т. пшеница. С този факт земеделският производител е обяснил издаването на фактурата, съставянето на договора и на протокола на една и съща дата. При това е видно, че фактурата е с дата 12.03.2012 г., а първата кантарна бележка - 14.03.2012 г. Евентуалните непълноти на кантарните бележки могат да се запълнят с данните, съдържащи се в пътно-прехвърлителни и складови разписки, включително регистрационни номер на транспортното средство и склада. Във връзка с фактура № 1000000110/19.07.2012 г. за доставката на 230 тона пшеница е представен договор от 19.07.2012 г., като тази доставка също е извършена на партиди за времето от 25.07.2012 г. до 14.08.2012 г. Доставянето на всяка партида е документирано с пътно - прехвърлителна и със складова разписки/товарителница, въз основа претегляне на кантара на "Топ Микс" ООД. По делото е приложен протокол за разпит от 9.06.2014 г. (л. 478, 479), в който Д. Япаджиев е заявил, че до края на м. март. 2012 г. е бил регистриран по ЗДДС, по време ревизията на ЗП СТАНИМИР КЪНЧЕВ никой не го е търсил. В съдебно заседание св. Япаджиев е дал показания, че се е занимавал с продажбата на зърно и горива, продавал е стока на Станимир Кънчев Стоянов, търгували са със пшеница, като транспортът зависи от вида сделка. На свидетеля са предявени документи, в които е потвърдил подписа си и е обяснил, че тези документи са били съставени в счетоводството на неговата фирма. Свидетелят категорично е заявил, че е осъществил реални доставки за които е получил плащане. Вещото лице също е потвърдило при разпита си констатациите за получаване на стоката. Свидетелят Колев притежава транспортна фирма "Койот" ЕООД, на която "ЕВС корект" ЕООД е възлагало превоза на зърно, тъй като камионите на Колев били пригодени за такава дейност. Колев си спомня, че по молба на св. Япаджиев е разтоварил стока в кооператива на с. Жельо войвода през 2012 г. Транспортът на стоката е касаел взаимоотношенията между Япаджиев и Станимир Стоянов. По делото са събрани още декларации за произход и добра земеделска практика по чл. 14, ал. 3 ЗСТ (отм.), удостоверение за вписване в регистъра на търговците на зърно, кантарни бележки, банкови извлечения, фактури за реализирани последващи облагаеми доставки към "Юнион 09" ООД, "Пи Ел Си" ООД и други клиенти. Следва да се има предвид, че неоткриване доставчика на декларирания адрес само по себе си не е достатъчно основание за отказ от признаване правото на данъчен кредит. Още повече, че според показанията на Япаджиев същият не е бил търсен от приходните органи по време ревизията на земеделския производител С. Стоянов. Правото на данъчен кредит е отказано в нарушение разпоредбата на чл. 70, ал. 5 вр. с чл. 6 и чл. 25 ЗДДС. Издадените фактури отговарят на изискванията на чл. 114 и чл. 115 ЗДДС. Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта за разноските, като в полза на ЗП СТАНИМИР КЪНЧЕВ СТОЯНОВ се присъдят разноски в размер на 1705 лв., определени съразмерно на уважената част на жалбата. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,