Решение № 5639 от 12.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3040/2015 г.

Решение № 5639 от 12.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3040/2015 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, по касационна жалба на Областния управител на Пловдивска област против решение № 109/20.01.2015 г., постановено по адм. дело № 2151/2014 г. по описа на Административен съд П. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорения административен акт бъде отхвърлена. Ответникът - Й. Д. Ч. от [населено място], чрез пълномощника си оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд П. е отменил заповед № 5/03.06.2014 г. на Областния управител на Пловдивска област, с която на основание чл. 107а, ал. 1 и 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ служебното правоотношение с Й. Ч. е прекратено. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същата е в противоречие с материалноправните норми на ЗДСл. Касационната инстанция намира, че решението е постановено в съответствие с материалния закон. По несъмнен и безспорен начин по делото е установено, че органът по назначаването е отправил писмено предложение до Ч. за прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 107а ЗДС, срещу обезщетение в размер на трикратния размер на последната получена брутна месечна заплата. Предложението е връчено на държавния служител на 02.06.2014 г. На 03.06.2014 г. е издадена заповедта за прекратяване служебното правотношение на Ч. При така установеното изводът на първоинстанционният съд, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон, е законосъобразен и обоснован. Основанието на чл. 107а, ал. 1 ЗДСл предвижда, че органът по назначаването може да предложи на държавния служител прекратяване на служебното правоотношение срещу обезщетение в размер на не повече от 6-кратния размер на последната получена месечна основна заплата. Правилото на ал. 2 на чл. 107а регламентира, че ако държавният служител приеме предложението по ал. 1, органът по назначаването е длъжен да му изплати уговореното обезщетение заедно с връчването на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Следователно до прекратяване на служебното правоотношение на това основание се достига след като страните уговорят дължимото обезщетение. Съгласието относно размера на обезщетението следва да е валидно изразено т. е. да се съдържа в писменото предложение на органа по назначаването и в писменото съгласие на държавния служител. В случая съгласие не е постигнато, нито е спазено изискването на второто изречение на чл. 107а, ал. 1 ЗДСл, а именно, че "ако служителят не се произнесе писмено по предложението в 7 - дневен срок, смята се, че то не е прието. При липса на изрично писмено съгласие на служителя в рамките на определения от закона 7-дневен срок, органът по назначаването не може да упражни правото си по чл. 107а, ал. 1 ЗДСл, с оглед на което фактическият състав на разпоредбата на чл. 107а, ал. 1 ЗДСл не е изпълнен и оспорената заповед е издадена в нарушение на приложимите материалноправните норми. В случая законосъобразно съдът е приел, че не е било налице съгласие на служителя за прекратяване на служебното правоотношение, а подписа върху процесната заповед удостоверява единствено момента на връчване на акта, но не и съгласие със съдържанието й, както и че подписа на предложението също удостоверява само датата на връчването му на държавния служител от органа по назначаването. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото пред касационната инстнация и направеното искане за присъждане на разноски по делото от пълномощника на касационния ответник, касационният жалбаподател следва да бъде осъден да му заплати 1000 лева адвокатско възнаграждение съобразно представения договор за правна защита, в който и декларирано от двете страни, че сумата е заплатена в брой от ответника. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,