Решение № 885 от 23.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13856/2016 г.

Решение № 885 от 23.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13856/2016 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 АПК във връзка с чл. 459, ал. 8 ИК. Образувано е по три касационни жалби, подадени от Местна коалиция "Б. за Р.", представлявана от Б. Г. Н., от същата местна коалиция, но представлявана от М. Й. Д. и от Н. С. С. против решение № 24 от 27.10.2016 г. по адм. дело № 172/2016 г. на Административен съд - Р. С него и потвърдено, като законосъобразно решение № 259 от 26.10.2015 г. на ОИК - Р. Подадена е и касационна жалба от Местна коалиция "Б. за Р." представлявана от Б. Г. Н. против допълнителното решение № 32 от 15.11.2016 г. по същото дело за оставяне без уважение искането на коалицията за допълване на решение № 24 от 27.10. 2016 г. Направените доводи са за допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила и за противоречие с материалния закон - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Общинската избирателна комисия дава писмено становище за неоснователност на касационните жалби. Останалите ответни страни: ПП "Български демократичен център" - БДЦ; коалиция "Народен съюз"; М. Г. Х.; ПП "Българска социалистическа партия" и З. Д. П. не вземат отношение но касационните жалби. Заинтересованите страни: ПП "ГЕРБ", А. Д. Д., Б. Л. П., Б. С. Т., Б. Б. И., В. Б. П., В. Д. А., Д. А. К., Е. И. И., Е. М. С., Е. Н. М., Е. А. Ч., И. П. Г., И. В. И., Й. М. Д., К. П. П., Х. Г. И., М. С. Д., М. В. Д. - Иванчева, Н. Г. К., С. И. П., Т. Г. Г., Коалиция от партии "Реформаторски блок" чрез Е. Х., В. Т. П., Г. Н. Г., И. Н. С., Р. Б. Г., С. К. Я., Т. Д. К., Политическа партия "Българска социалистическа партия" чрез Б. И. Й., А. Н. Н., Б. И. Й., К. К. Г., Н. П. М., П. П. М., Х. И. Б., Коалиция от партии "Патриотите-ВМРО" чрез А. Д., В. В. В., Г. Т. Г., И. В. Г., И. К. П., Н. Й. К., С. Т. А., Политическа партия "Атака" чрез М. С., М. П. С., Р. О. К., Политическа партия "АБВ" чрез И. С., В. Й. И., В. С. В., М. Б. К., Политическа партия "Българска социалдемокрация" чрез Д. М., В. Т. В., Г. П. Г., Политическа партия "Движение за права и свободи" чрез А. И., А. А. Д., Д. М. И., Политическа партия "Глас народен" чрез М. Д. В., Политическа партия "Български демократичен център" - БДЦ чрез С. К., Б. П. Р., В. И. Ц. също не вземат отношение. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура зава заключение за неоснователност на касационните жалби. Мотивира се с обоснованост на извода на първоинстанционния съд, че не са установени съществени нарушения на ИК, които да подменят действителния вот на избирателите. Касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 459, ал. 8 АК и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни. Производството пред административния съд е по реда на чл. 459 ИК при условията на повторност. Проведено е след постановяване на отменително решение № 6556 от 2.06.2016 г. по адм. дело № 966/2016 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което е отменено, като неправилно решение № 27 от 25.11.2015 г. по адм. дело № 497/2015 г. на Административен съд Р. и делото е върнато за ново разглеждане. Първоначалното съдебно производство е образувано по седем жалби, между които и тези, подадени от МК "Б. за Р." и Н. С. С. против решение № 259 от 26.10.2015 г. на ОИК Р. С него на основание чл. 453 и 454 ИК е определена общинската избирателна квота от 993 гласа; постановено е че няма избрани за общински съветници независими кандидати; определени са партиите и коалициите, получили действителни гласове не по-малко от общинската избирателна квота и броя на мандатите им; обявено е разпределението на заявените предпочитания за отделните кандидати по кандидатските листи на партиите и коалициите, получили мандати и са обявени имената на избраните петдесет и един общински съветника. При новото разглеждане на делото, съдът съобразно дадените му указания от касационната инстанция е събрал цялата административна преписка и е назначил съдебна експертиза за изпълнение на поставените от жалбоподателите задачи. Поради невнасяне на определеното възнаграждение, тя е изготвила заключение само по задачата, поставена от ПП "БДЦ" и от местната коалиция, като е проверила на базата на изборните книжа за всяка секция в община Р. наличие на писмено решение за определяне на чл. на съответната СИК, който да има достъп до бюлетините. Съдът е анализирал събраните писмени доказателства, включващи и всички протоколи, съставени и подписани от членовете на СИК, както и заключението на съдебната експертиза и е обособил в самостоятелен раздел фактическите си установявания. Въз основа на тях е обсъдил направените възражения от всички жалбоподатели, като ги е обобщил и обособил в единадесет групи: 1. Твърденията за нарушения в изискванията за форма на протоколите; 2. Възраженията за нанесени поправки в протокола на ОИК; 3. Оплакванията за множество поправки в протоколите на СИК, неоформени съгласно изискванията на ИК; 4. Неправилно отчитане и отразяване на преференциите; 5. Повторното преброяване в секция № 119; 6. Оплакванията за нарушение на чл. 435, ал. 2 ИК, изразяващо се в липса на писмени решения за определяне на един чл. на СИК, който да има достъп до бюлетините; 7. Оплаквания за неправилно разпределение на доказателствената тежест; 8. Оплакванията за нарушение на чл. 220, ал. 1 ИК - гласуване след 19.00 часа; 9. Възражения за упражнен контролиран вот; 10. Възражения за посочен голям брой недействителни гласове; 11. Разлика между данните, отразени в протокола на ОИК за обявяване на резултатите за избран кмет и протокола на същата комисия за избор на общински съветници. Преди да направи правните си изводи относно исканията за обявяване на решението на ОИК за нищожно, недопустимо и при условията на алтернативност за незаконосъобразно, съдът е съобразил съдебната практика и практиката на Конституционния съд за съществените нарушения, които биха довели до обявяване на незаконност на проведения избор - нарушения, относими към основополагащите демократични конституционни принципи на избирателното право и тежестта им да е от такова естество, че да води до невъзможност да се установи действителната воля на избирателите. На тази база е преценил приетите за установени факти и възраженията на жалбоподателите и ги е приел за неоснователни. Посочил е, че решението е основано на резултатите от изборите, такива, каквито са установени от съответните СИК и обобщения протокол на ОИК. Общинската избирателна квота е определена правилно на базата на отчетените действителни гласове, като правилно са определени и мандатите на конкретните политически сили, които са получили действителни гласове, равни и надвишаващи тази квота. Аргументирал се е за приетото за неуспешно оспорване на протоколите на СИК. Извел е правен извод за законосъобразност на оспореното решение на ОИК и го е потвърдил. След постановяване на решението по чл. 459, ал. 10 ИК, съдът е бил сезиран с искане от жалбоподателя МК "Б. за Р." за допълване на решението, като актът на ОИК се обяви за нищожен и за недопустим Съдът е разгледал искането им за допълване и е приел, че в основното си решение е обсъдил доводите, направени от жалбоподателя за нищожност и недопустимост на акта на ОИК. Приел ги е за неоснователни и е постановил уредения в разпоредбата на чл. 459, ал. 10 ИК диспозитив - потвърдил е оспореното решение, като законосъобразно. Поради това не дължи произнасяне с отделен диспозитив за твърдяната негова нищожност и недопустимост. По тези съображения е приел искането за допълване за неоснователно и го е оставил без уважение с решение № 32 от 15.11.2016 г. Така постановените решения № 24 от 27.10.2016 г. и № 32 от 15.11.2016 г. са правилни. По касационната жалба, подадена от МК "Б. за Р.", представлявана от Б. Г. Н. против решение № 24 от 27.10.2016 г. на административния съд: Първото възражение е за неизпълнение на задължителните указания, дадени от Върховния административен съд в отменителното му решение при повторното разглеждане на делото. Възражението е неоснователно. В мотивите на акта си, касационната инстанция ясно е обособила допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения, довели до неправилност на съдебния акт. Такива са липсата на произнасяне в съдебното заседание от 19.11.2015 г. за приемането на постъпилите протоколи на СИК и немотивирано отхвърляне на всички доказателствени искания на жалбоподателите. След връщане на делото, още в първото проведено съдебно заседание на 27.06.2016 г., съдът с протоколно определение е приел индигираните втори екземпляри от протоколите на 213 СИК. На второто съдебно заседание на 30.06.2016 г. е открил производство по оспорване, извършено от различните жалбоподатели на протоколите на СИК, указал е разпределението на доказателствената тежест и е допуснал комплексна съдебна експертиза с определяне на възнагражденията за вещите лица, вносими от всеки един жалбоподател. Впоследствие неколкократно са редуцирани задачите към експертизата, поставени от местната коалиция чрез всеки един от двамата й представители /податели на самостоятелни жалби/ и така е останал за изследване само въпросът дали във всяка една от секциите е взето писмено решение на СИК за определяне на нейн член, който единствен да има достъп до бюлетините при възнаграждение от 300 лева. Той е обект на проверка от съдебната експертиза и на него съответно е отговорено в задача втора от заключението. Установено е, че в 44 от секциите е налично писмено решение, а в останалите 169 такова липсва. Неоснователно е възражението в касационната жалба за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 170 АПК. Съдът е постановил нарочно протоколно определение за разпределение на доказателствената тежест с оглед откритото производство по оспорване на протоколите на СИК, като официални документи. В тази хипотеза доказателствената тежест се носи от оспорващата страна, каквато е жалбоподателят. Ответният административен орган е доказал издаването на оспореното решение с прилагане на административната преписка със съдържащите се в нея писмени доказателства. След като жалбоподателят е твърдял допуснати нарушения, той е бил длъжен да докаже твърдяните в жалбата и в хода на съдебното производство нарушения на изборния процес. Следващото възражение по касационната жалба за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила е за липса на произнасяне от страна на съда по доводите за нищожност и недопустимост на решението на ОИК. Възражението също е неоснователно. Валидността и допустимостта на административния акт са функционално свързани с неговата законосъобразност, като съгласно разпоредбата на чл. 146 АПК не са отделени от нея. Съдът е извършил цялостна преценка за наличието, респ. липсата на отменителните основания по цитираната разпоредба. За целта е анализирал събраните писмени доказателства и е обсъдил доводите на жалбоподателя за нищожност на решението в контекста на твърденията за допуснато нарушение по чл. 435, ал. 2 ИК. Обсъдил е и възражението за недопустимост с оглед възраженията за момента и часовете на постановяване на решението за обявяване на избора и на съставяне на протокола. Приел е, че тези възражения са неоснователни, т. е. не са допуснати нарушенията, които според жалбоподателя са водели до нищожност и недопустимост на административния акт. Потвърждението му от съда при използване на правната терминология и формулировката, въведени в чл. 459, ал. 10 ИК, като законосъобразен съдържа имплицитно и преценката му, че нито е нищожен, нито е недопустим. Останалата част от касационната жалба съставлява буквално копие на писмената защита, представена от страната на 11.10.2016 г. в първоинстанционното производство. Основното възражение на жалбоподателя пред двете съдебни инстанции е за допуснато нарушение на правилото на чл. 435, ал. 2 ИК, което според него е довело до нищожност на решението на ОИК за определяне на изборните резултати. То е внимателно анализирано от административния съд и е прието за неоснователно. Изложените в тази връзка мотиви в т. 6 от извършения правен анализ изцяло се възприемат от настоящата инстанция и не следва да се преповтарят. Към тях следва да се добавят още две обстоятелства: Цялото възражение почива върху твърдението на жалбоподателя за липса на взети писмени решения в болшинството от СИК за определяне на чл. от комисията, който да има достъп до бюлетините. На първо място следва да се отбележи, че в цитираната разпоредба не е предвидено определянето на такъв чл. да става с нарочно решение, а още по малко да въвежда определена писмена форма. Изискване за писмена форма не се съдържа и в решение № 2525-ВИ/НР от 8.10.2015 г. на ЦИК за приемане на Методически указания за секционните избирателни комисии. В раздел IV, б. "Б", т. 1 от тях е указано на комисиите да определят с решение кой от членовете ще има достъп до бюлетините и ще брои, кой ще попълва протокола, кой ще опакова бюлетините и т. н. Не е обаче указано задължително решението да се взема в писмен вид и още по-малко да се прилага към изборните книжа, които се предават за съхранение след приключване на изборния процес. П. това липсата на такива писмени решение след проверените от експертизата книжа в никакъв случай не означава липса на взето устно решение по разпределение на отделните действия между членовете на СИК. Второто и по-съществено обстоятелство е, че такива решения касаят разпределение на извършвани отделни фактически дейности, а не разпределение на функции или компетентности. Компетентността остава върху цялата СИК, като основен орган на избирателния процес, установяващ резултатите от гласуването. Именно поради това всички законови разпоредби, в това число и нормата на чл. 439, ал. 1 ИК императивно задължава и едновременно с това оправомощава секционната избирателна комисия, като комисия да преброи бюлетините, а не един от членовете й. По тези съображения всички доводи на жалбоподателя за нищожност на решението на ОИК за обявяване на изборните резултати, поради неупълномощаване на отделен чл. на СИК с достъп до избирателните кутии са напълно необосновани и не държат сметка за етапите и фазите, през които преминава изборният процес и отчитане на резултатите от него. Точно толкова е неоснователен и доводът за недопустимост на решението на ОИК, поради факта, че било издадено времево преди приключване на протокола. Към изложените в тази връзка мотиви на административния съд следва единствено да се добави, че между данните, отразени в протокола и тези в решението, е налице пълен синхрон и тъждественост, което прави безпредметно сравняването на часовете на изготвянето им. Следващото възражение на жалбоподателя е за допуснато съществено нарушение на изборния процес във връзка с продължаването на изборите след обявяване на приключването им от ЦИК. То се основава на отразяване на времето в някои протоколи и най-вече в липса на отразяване в другата част от тях на времето, в което изборът е завършил. Доводите са обсъдени от съда в т. 8 от правната част на решението подробно по отделните хипотези. Направените в тази връзка изводи се възприемат от настоящата инстанция, ведно с правните изводи за недоказаност на твърденията на жалбоподателя за контролиран вот. По тези съображения жалбата на местната коалиция, подадена чрез Б. Г. Н. подадена срещу № 24 от 27.10.2016 г. е неоснователна. По касационната жалба, подадена от МК "Б. за Р.", представлявана от Б. Г. Н. против допълнително решение № 32 от 15.11.2016 г. на административния съд: Тя също е неоснователна. Постановеното допълнително решение е по искане и твърдение на жалбоподателя, че съдът в основното си решение не се е произнесъл по направените от него възражения за нищожност и недопустимост на акта на ОИК. Съдът го е разгледал по същество и е изложил напълно убедителни мотиви, че в решение № 24 е разгледал възраженията на жалбоподатели и ги е приел за неоснователни. Направил е краен извод за законосъобразност на административния акт, която имплицитно включва в себе си неговата валидност и допустимост с оглед основанията, посочени в разпоредбата на чл. 146 АПК. Правилно съдът е постановил един диспозитив, спазвайки законовата терминология на чл. 459, ал. 10 ИК - потвърждаване на решението на ОИК. При това положение той не е дължал отделни диспозитиви за отхвърляне на жалбата за нищожност, респективно недопустимост на същото решение и не е допусната твърдяната непълнота на решението, обуславяща допълването му по реда на чл. 176 АПК. Като е оставил искането за допълване без уважение, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. По касационната жалба, подадена от МК "Б. за Р.", представлявана от М. Й. Д. против решение № 24 от 27.10.2016 г. на административния съд: В нея се повтарят възраженията, направени и пред административния съд за многобройни поправки в секционните протоколи. Тези възражения, съвпадащи с подобни, направени и от другите първоинстанционни жалбоподатели, са обект на подробен анализ в т. 3 от обжалваното решение. Изводите на съда за характера на поправките, допускането им основно при отчитане на резултатите при преференциалното гласуване и липсата на функционална връзка между тях и статута на жалбоподателите са обосновани. Специално по отношение на местната коалиция поправка има само в два протокола и тя по никакъв начин не влияе върху крайния резултат - при общинска избирателна квота от 993 глава, отчетените за местната коалиция 490 гласа не покриват дори половината от нея. Поради това поправките по никакъв начин не рефлектират върху правното й положение. Останалите възражения бяха разгледани при разглеждане на жалбата от местната коалиция, подадена от другия й представител и са отчетени също за неоснователни. По касационната жалба, подадена от Н. С. С.: Единственото различно възражение от останалите касационни жалбоподатели е за допуснато съществено процесуално нарушение от съда при определянето на възнаграждение за вещо лице, дължимо от този жалбоподател. Съдът е уважил искането на С. за допускане на експертиза с поставени конкретни задачи в молбата му от 30.06.2016 г. - л. 123 от делото. Определил е и депозит от 1500 лева. Срещу този депозит жалбоподателят не е възразил, нито е променил задачите /както например това е направено от представителите на МК "Б. за Р.". Поради това задачата не е била предмет на изследване от определеното вещо лице. С това не е допуснато нарушение на процесуалните правила. Още повече, че на поставената от жалбоподателя задача може да се отговори, без за това да са необходими специални знания. Секционните протоколи са приети, като доказателства и са приложени по делото. Извършените по тях поправки и значението им върху определените крайни изборни резултати са анализирани от съда, в частност и за влиянието, което те биха имали върху правното положение на този жалбоподател. Той е вписан, като кандидат № 9 в кандидатската листа на "Българска социалдемокрация" - пореден № 12 в бюлетината. Политическата сила е получила общо 1351 действителни гласа. При прилагане на методиката да определяне на резултатите от гласуването и разпределянето на мандатите при избора за общински съветници - Приложение № 5 към ИК, политическата сила е получила два мандата, съответно разпределени между В. Т. В. с 535 действителни гласа и Г. П. Г. с 248 действителни гласа. За жалбоподателя са отчетени едва 33 действителни гласа, с които той се нарежда на седмо място в кандидатската листа. Поради това извършените поправки в секционните протоколи не са обективно в състояние да променят разпределението на гласовете вътре в самата политическа сила по начин, че жалбоподателят да бъде сред един от двамата общински съветници. Поради това и неговата жалба е неоснователна. От така извършения анализ се установява, че обжалваните решения на административния съд - основно и допълнително са правилни и следва да се оставят в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд