Решение № 11571 от 18.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8335/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби на Х. А. А., гражданка на Сирия, подадени чрез процесуалните и представители адв. П. Желев и адв. Л. Манолова, против решение 6099 от 25.06.2025 г., постановено по адм. дело 1188/2025 г. по описа на Административен съд Хасково (АС-Хасково). Касаторката твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба подадена от адв. Желев се твърди, че съдът е приел без критично и без анализ на допълнителни данни от други източници, изложените в решението на ДАБ изводи. Твърди, че изводите на съдът относно ситуацията в Сирия са базирани на подход, който противоречи на методологията на Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището, изискваща цялостна преценка на основанията за предоставяне на статут свързано най- вече със събиране на доказателства от повече от един източник. Посочено е, че в решението е използвана информация посочена единствено в справките. Възразява, че решаващия състав не е съобразил актуална информация относно страната на произход, като са цитирани източници на информация от HRW, ACCORD, GPC, BMFA, AECOY, различни доклади и др. В касационната жалба и писменото становище подадени от адв. Манолова се твърди, че доверителката не е имала назначен адвокат, включително не и е било разяснено, че има право на адвокат. Административният съд не е поискал назначаване на служебен адвокат. Делото е гледано без участие на адвокат с което се нарушават основни права на защита на търсещата закрила сирийска гражданка. Посочено, е още, че доверителката е жена в риск, която спада към уязвима група и принадлежи на специална закрила. Направено е възражение, че съдът не е направил правилна преценка на личната бежанска история на доверителката, както и, че в не е налице нито един официален източник на информация, който да твърди, че в Сирия към настоящият момент липсва риск за цивилното население още повече за жена в риск без съпруг и семейство. Изведен е довод, че справките са необективни. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, със законните от това последици. Редовно призована за съдебно заседание, касационниата жалбоподателка, се явява лично. Представлява се от адв. П. Желев, който поддържа касационната жалба, а по съществото на спора твърди неправилност на съдебното решение по съображения, изложени в касационната жалба и устно в съдебно заседание. Ответникът, председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), редовно призован, се представлява от юриск. Хичовски, който оспорва касационната жалба, представя доказателства един брой справка за Сирийска арабска република вх. МД-02-528 от 31.09.2025 г. а по същество твърди правилност на съдебното решение по съображения, изложени устно в съдебно заседание. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Х. А. А., гражданка на Сирия, против решение 3307 от 07.05.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което и е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че административният акт е постановен от компетентен орган и в изискуемата по закон писмена форма, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречия с приложимите материалноправни разпоредби. Административният съд е установил от фактическа страна, че административното производство започва с 2 бр. молби от 07.11.2024 г. до ДАБ при МС, с който Х. А. А. е поискала закрила от Република България. На 08.11.2024 г. тя е регистрирана с Регистрационен лист рег. УП-35379 от 08.11.2024 г. с горепосочените имена, гражданство - Сирия, етническа принадлежност [заличен текст], родена на [дата]. в Сирия, гр. Кунейтра, с постоянен адрес: същия, професия без, образование без, религия - [заличен текст], семейно положение - омъжена. От Протокол с рег. УП-35379 от 07.02.2025 г. се установява, че на същата дата с нея е проведено интервю. Споделила е, че има роднини в държава-членка на ЕС четирима братя и една дъщеря в Германия, двама братя и две дъщери в Австрия, както и че няма разрешение за влизане или пребиваване в държава-членка на ЕС. Напуснала Сирия нелегално в средата на м. 10. 2024 г. и преминала в Турция, където останала няколко дни и тръгнала за България, като влязла в страната нелегално на 05.11.2024 г. през отвор в оградата, в група от 8 души. След това вървели в гората, после се качила в кола на трафикант до гр. Харманли, където се предали в полицията. Не била арестувана или осъждана в държавата по произход или друга държава, нямала проблеми заради етническата или религиозната си принадлежност, не и е било оказвано насилие или отправяни заплахи, не членувала в политическа партия, нито във въоръжена групировка. В Сирия се намирали четири нейни сестри и един син, които били в гр. Идлиб, като другите й роднини били в гр. Кунейтра. Напуснала страната си заради войната, като при бомбардировка през 2012 г. загубила съпруга си и един син. Освен това друг син бил арестуван от редовната армия, а Израел нарушавал държавната граница в нейния район. Заявява, че не би се върнала в Сирия, а подала молба за международна закрила в България, защото била мирна, безопасна и спокойна държава. В писмо с рег. М-2622/18.02.2025 г. на Директора на Специализирана дирекция "М" на Държавна агенция "Национална сигурност" е посочено, че се възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, регистрирано в РПЦ Харманли към ДАБ-МС като Х. А. А., тъй като ДАНС разполагала с информация отразена в справка рег. RB202 001-03/Т-6-673/11.02.2025 г., според която тя представлявала заплаха за националната сигурност. Анализирайки подробно бежанската история на чужденката на база даденото от нея интервю в хода на производство пред административния орган, както и другите, събрани от органа доказателства, съдът е стигнал до извод за съответствие на решението на председателя на ДАБ с материалноправните разпоредби на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съдът е приел, че по отношение на Х. А. А. не съществуват реални заплахи от каквото и да било естество- тя е имала проблеми с властите, които да обосновават у нея основателен страх от преследване поради нейната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др. Чужденката не е била лично преследван в Сирия, поради което не са налице основания на същата да бъде предоставен статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Съдът е споделил становището на административния орган за липса на основания за предоставяне на Х. А. А. и на хуманитарен статут, доколкото по делото не се доказва осъществяването на нито една от хипотезите по чл. 9 от ЗУБ. Събраните по делото доказателства не сочат на наличието на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция/ чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ/, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание/ чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ/, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилното лице поради безогледно насилие в държавата и по произход- Сирия в случай на въоръжен конфликт /чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ/. Самата чужденка не навежда факти и твърдения за наличие на основанията за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9 от ЗУБ. За да обоснове доводите си във връзка с разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, административният съд се е позовал на разпоредба на чл. 15, б. "в" от Директива 2011/95/ЕО /Директивата/, приповтаряща разпоредбата на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета, на решение от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07 на СЕС, както и на представените по делото справки за актуалното положение в Сирия. Въз основа на тях съдът е обосновал извод, че в държавата по произход Сирия все още има ситуации на несигурност и атентати, извършвани от екстремистки групи, но независимо от това ситуацията със сигурността е стабилна и не може да се говори за безогледно насилие. Установява се, че на територията на Сирия е налице вътрешен въоръжен конфликт считано от 2011 г., но след оттеглянето (свалянето) на президента Башар Асад представители на бившия сирийски режим се помиряват и уреждат статута си с временното правителство на страната, а военният персонал и лицата, призовани за задължителна служба, се явяват в центрове за уреждане на статута в голяма численост в дните, откакто "Хаят Тахрир ал Шам " обявява обща амнистия. Хуманитарната реакция в Сирия също се адаптира в хода на все още бързо променящите се условия в резултат на смяната на режима, като ООН и нейните партньори започват възстановяването на някои ключови съоръжения, като болници и пътища. Към 29 декември 2024 г. 94 от общо 114-те подкрепяни от Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) обществени центрове в Сирия възобновяват своята дейност. От 27 ноември 2024 г. насам 58 500 души са се свързали с обществените центрове, за да се регистрират и да получат достъп до услугите за закрила, а в периода 8 - 29 декември 2024 г. 58 400 души са се завърнали в Сирия (основно от Ливан, Йордания и Турция), като от началото на 2024 г. (до 29 декември 2024 г.) приблизително 419 200 с. бежанци са се завърнали в страната. От справката от 03.02.2025 г. пък е, че по данни на ВКБООН към 23.01.2025 г., считано от 08.12.2024 г., близо 210 000 с. са се завърнали в страната си по произход, като тази цифра включва повече от 20 100 сирийци бежанци от Йордания от 08. 12., 91% от които се завръщат в Сирия за първи път. В Ливан ежедневните пресичания на официалните гранични пунктове продължават със среден интензитет от 1000 до 1500 души на ден. Направен е извод, че следователно, че дори и да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в Сирия, то същият явно не е повсеместен, а и не може да се счита, че със самото си присъствие в дадено населено място, жалбоподателят ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие породено от въоръжения конфликт. Прието е, че причините поради които е напуснала Сирия са само и единствено лични и базирани на желанието търсене на условия за по-добър живот и реализация и защото България е мирна, безопасна и спокойна държава. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на Административен съд - Хасково. Обосновано съдът е заключил, че административният акт е законосъобразен, тъй като не страда от нито един от пороците по чл. 146 от АПК. Същият е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и съдържа необходимите съгласно чл. 59 от АПК реквизити, постановен е при спазване на административнопроизводствените правила и в съгласие с приложимите материалноправни разпоредби. Административният съд е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касаторката и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи. Правилно съдът, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, е приел, че не са налице материалноправните основания за предоставяне статут на бежанец на касационната жалбоподателка, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Съгласно тази разпоредба статут на бежанец в Република България (РБ) се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ под "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Изнесените от Х. А. А. фактически твърдения не обосновават основателен страх от преследване поради нейната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради нейното политическо мнение и/ или убеждение, които да мотивират нежеланието и да се завърне в държавата и по произход. Правилно административният съд е приел, че действия на преследване или потенциална заплаха от преследване по отношение на оспорващата липсват, като този факт се потвърждава и от изявленията на същата, че спрямо нея никой не е упражнявал насилие и не е отправял каквато и да било заплахи. Причините за напускане на страната и на произход имат единствено личен и икономически характер. Видно от протокола от проведеното интервю, жалбоподателката сочи, че е напуснала Сирия, защото не вярва, че Сирия има бъдеще. Иска да остане в България, защото е мирна, безопасна и спокойна държава. Правилен е крайният извод на административния съд за напускане на Сирия по икономически причини, каквито кандидатката единствено излага в проведеното с нея интервю. Обосновани са изводите на АС-Хасково и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на Х. А. А. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи върху живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случаи на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от ЗУБ предвижда, че тежките посегателства могат да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителката, е приел, че липсват доказателства същата да е била изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността и като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Установената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че жалбоподателката е била принуден да отпътува от Сирия поради реална опасност от тежки посегателства. От представените справки за актуалното положение в страната по произход, съпоставени с личната бежанска история на лицето, в разглеждания случай, не се установява чужденката да е била лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето и, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. В случая събраните доказателства не налагат подобен извод, като преценката на обстановката в Сирия и бежанската история на жалбоподателката сочат, че напускането на страната не е свързано с реална и тежка лична заплаха срещу живота и личността по смисъла на ЗУБ. На база установеното, първоинстанционният съд обосновано е приел, че липсват данни свободата и живота на чужденката да са реално застрашени от смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне. Неоснователни са твърденията изложени в жалбата, съдът е приел без критично и без анализ на допълнителни данни от други източници, изложените в решението на ДАБ изводи. Противно на твърдяното е видно и от административният акт и от постановеното съдебно решение, че те се основават на обстойно и детайлно изяснена фактическа обстановка, разгледана е и е взета в предвид личната, индивидуална и конкретна бежанска история на молителката така както тя е представена от нея, обсъдено е и е изяснено и разгледано нейното лично положение. Неоснователни са доводите, че в решението на съдът е използвана информация съдържаща се единствено в справките, и че решаващият състав не е съобразил актуална информация относно страната на произход, като са цитирани източници на информация от HRW, ACCORD, GPC, BMFA, AECOY, различни доклади и др, както и, че справките са необективни. Следва да се уточни, че административния съд е мотивирал решението си с справка за Сирийска арабска република с вх. МД-02-262 от 19.05.2025 г. на директора на Дирекция Международна дейност на ДАБ при МС, но и въз основа на справка на ВКБООН от 03.02.2025 г. С чл. 21, ал. 1, т. 6 от Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, законодателят е възложил на дирекция "Международна дейност" при ДАБ събирането, поддържането и актуализирането на база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, което включва обща географска, политическа, икономическа и културна информация, както и информация за правната уредба и за спазването на правата на човека. Справките с автор посочената дирекция се съставят в изпълнение на т. 7 от с. р., на базата на публично достъпни външни източници на информация, като при изготвянето им се съобразява "Методология на Агенцията на Европейския съюз за убежището за изготвяне на информация за страните на произход". Същите представляват официални документи и съставляват годно доказателствено средство във всички фази на административните производства по ЗУБ. Следва да се посочи, че цитираните от страна на процесуалния представител на касаторката различни източници на информация от HRW, ACCORD, GPC, BMFA, AECOY, различни доклади и др, данни от различни публични медии не следва да се вземат в предвид, тъй като не могат да се приемат за официален свидетелстващ документ, за разлика от представените справки от дирекция "Международна дейност" на ДАБ. Последните са изготвени в съответствие с Методологията на Агенцията на Европейския съюз за убежището /бивш. Европейска служба за подкрепа в областта на убежището/ за изготвяне на информация за страните на произход" /2023 г. / и е съставена изцяло на базата на внимателен преглед на публично достъпни външни източници на информация. Именно тези справки имат характера на официални писмени документи в производството по ЗУБ и удостоверяват, че компетентният орган е извършил проверка и е установил определени факти, отразени в документите. Справките се изготвят в кръга на правомощията на агенцията и следва да се даде приоритет на доказателствената им тежест, в случай че съдържанието им не се опровергава от други доказателствени източници, какъвто е настоящият случай. С оглед на което се явяват неоснователни и възраженията, че изводите на съдът относно ситуацията в Сирия са базирани на подход, който противоречи на методологията на Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището, изискваща цялостна преценка на основанията за предоставяне на статут свързано най- вече със събиране на доказателства от повече от един източник. Невярно и неточно е твърдението, че доверителката не е имала назначен адвокат, включително не и е било разяснено, че има право на адвокат. Административният съд не е поискал назначаване на служебен адвокат. Делото е гледано без участие на адвокат с което се нарушават основни права на защита на търсещата закрила сирийска гражданка. Видно от материалите намиращи се в кориците на първоинстанционното дело, е че жалбата на Х. А. А. с рег. УП35379 от 22.05.2025 г. до Административния съд е подадена от с приложено към нея пълномощно, с което тя изрично и категорично упълномощава адвокат П. Желев и адв. С. Иванова да я представляват в съдопроизводството по оспорване на административния акт пред административните съдилища до приключване на делото на всички съдебни инстанции. Това пълномощно е редовно има всички изискуеми реквизити и не е оттеглено или прекратено от упълномощителката А.. Действително на проведеното от съдът по съществото, открито съдебно заседание на 20.06.2025 г. тя се явява лично и не присъства нейният процесуален представител, но видно от протокола е, че тя не прави възражение във връзка с това, не изразява желание поради тази причина делото да бъде отложено и да не се гледа. Напротив тя изразява воля то да се гледа, както и декларира, че подържа жалбата, да се приемат представените от другата страна доказателства и, че няма доказателствени искания. С оглед на което не е налице твърдяното нарушение на основни права на защита на търсещата закрила сирийска гражданка. Следва да се добави за пълнота, че в касационното съдебно производство и в проведеното по него открито съдебно заседание молителката се явява и се представлява от процесуалния и представител адв. Желев. Неоснователни са доводите, че Х. А. А. е жена в риск без съпруг и семейство. Да наистина е доказано по делото, че съпругът и е починал и това не е спорно, но само защото той е починал или само защото тя е от женски пол не означава, че е в риск и се нуждае от специална закрила. Полът на лицето сам по себе си не е достатъчен, за да е самостоятелно основание и предпоставка за предоставяне на международна закрила. Обстоятелството, че е жена в риск не е доказано по делото и не се подкрепя от установената фактическа обстановка и от бежанската история на молителката. Невярно е и твърдението, че е без семейство. В Сирия тя има син и дъщеря, както и четири сестри, някой живеят в гр. Идлиб други в гр. Кунейтра, така, че тя там има семейство при което може да се върне. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд- Хасково е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение