Решение № 7934 от 16.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8289/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Аутотест ЕООД срещу Решение 2567/24.07.2024 г. на Административен съд Плевен, постановено по адм. дело 474/2023 г.

С обжалваното решение съдът отхвърля предявените от дружеството частични искове с правно основание чл. 2в, ал. 1 т. 1 пр. 1 вр. чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), вр. чл. 4, пар. 3 от ДЕС и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), за осъждане на Министерство на транспорта и съобщенията да заплати сумата от 500 евро от общо претендирани 150 000 евро, съставляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от нарушено право на ЕС по чл. 68 от Регламент (ЕС) 2018/858 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018г. относно одобряването и надзора на пазара на моторни превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, подходящи за такива превозни средства, за изменение на регламенти (ЕО) 715/2007г. и (ЕО) 595/2009 и за отмяна на Директива 2007/46/ЕО /Регламент (ЕС) 2018/858, чрез неупражняване от министъра на транспорта и съобщенията на правомощия в областта на транспорта, като не е определил условията и реда за одобряване на типовете пътни превозни средства и изменението на тяхната конструкция, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.02.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователни.

Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Твърди, че изводите се основават на превратно тълкуване на фактите и нормативната уредба. Сочи, че в обжалваното решение липсват мотиви и изводи по същество на спора, не са обсъждани съществени факти, които са от значение за решаване на спора и които са подкрепени с доказателства към делото. Посочва, че е неотноснимо към спора дали са издадени други удостоверения на други технически служби. Намира, че първоинстанционният съд е изместил спора по делото. Оспорва изводите на Административен съд Плевен, че договор от 19.08.2017 г. не е бил с достоверна дата, предвид родствените връзки. Касаторът счита, че от страна на съда са изведени неправилни изводи по отношение на чл. 68 от Регламент 2018/858, като е посочил, че чл. 68 урежда правилата на държавите членки. Оспорва и изводите на първоинстанционния съд по отношение на родствените връзки. По отношение на размера на неустойката, посочва, че няма нормативно основание, което дава право на други, освен договарящите да определят размера на неустойките, като в случая размера на неустойката е идентичен с размера на вредата, като същевременно са доказани плащания в този размер. Счита, че съдът е преградил възможността му да докаже, че договорената цена е ниска. Оспорва кредитираната на съда експертиза, като твърди, че е изготвена от лице без нужната компетентност и аналитични качества. По отношение на причинно следствената връзка сочи, че е доказано по безспорен начин, че единствената причина за нанесената вреда чрез платените неустойки е действието/бездействието на ответника, довело до невъзможност да се приложи Регламент 2018/858 ЕС. Обосновава, че ако документацията е била неизрядна, ответникът е имал законова възможност по чл. 138г., ал. 5 и ал. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) да откаже издаване на удостоверение.

Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и решаване на спора по същество с уважаване в пълен размер предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 и чл. 2в от ЗОДОВ. Претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание за касатора се явява управителя на дружеството С. Д. и се представлява от адв. И. Алексиев.

Ответникът Министерство на транспорта и съобщенията, в писмен отговор чрез юрк. И. Геренска и в съдено заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора възнаграждение за адвокат.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, същата е неоснователна

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да постанови решението си съдът установява от фактическа страна, че на 23.01.2019 г. С. Й. Д., като управител на АУТОТЕСТ ЕООД подава до Изпълнителна агенция Автомобилна администрация (ИААА) заявление с рег. 43-05-22-1/23.01.2019г. за нотифициране на техническа служба по реда на чл. 61 от Наредба 60/2009г. за одобряване на типа на нови превозни средства и техните ремаркета (Директива 2007/46) за провеждане на процедура по оценка на техническата служба към дружеството.

На 18.03.2019 г. с писмо рег. 43-05-22-1/2/ ИААА уведомява дружеството, че представените към заявлението документи не съдържат печат на дружеството, че е необходимо коригиране на заявлението по отношение на регулаторните актове, по които дружеството кандидатства за определяне на техническа служба в съответствие с Директива 1999/37/ЕО, като му е указано да представи доказателства за способност да изпълнява всички дейности, за които кандидатства, като приложи описание на процедурите за изпълнение на дейностите по всички регулаторни актове, за съответствие на службата с изискванията на стандарт БДС EN ISO/IEC 17025:2005, а за категориите B и D на стандарт БДС EN ISO/ IEC 17020 2004, като представи сертификати за акредитация от Българска служба за акредитация . С писмото е даден 90 дневен срок за отстраняване на коригираните непълноти и неточности.

На 06.06.2019 г. с придружително писмо 43-05-22-1/3/ 06.06.2019г. са представени извършени корекции в заявлението и становище по тях.

На 29.11.2019г. с молба с вх. 43-05-22-1/4/29.11.2019г. от страна на дружеството е изискана информация за заявлението, като сочи, че на 06.06.2019г. с придружително писмо 43-05-22-1/3 са представени извършените корекции в заявлението.

На 20.12.2019 г. с писмо изх. 43-05-22-1/5/ ИААА уведомява по електронната поща дружеството, че процедурата по оценката на техническата му компетентност за определяне като техническа служба по Наредба 60 (Директива 2007/46/ЕО) не е приключила, като се извършва проверка на документите на дружеството и на допълнително представените документи.

На 30.10.2020 г. с молба/искане с вх. 84-00-22-542 АУТОТЕСТ ЕООД изисква информация за датата, на която ще бъде изпълнено изискването на т.5.6 от Инструкция за определяне на техническите служби по Наредба 60 (Директива 2007/46/ЕО) оценка на място на техническата служба съгласно Инструкция за определяне на техническите служби по Наредба 60 на директива 2007/46 (утвърдена със заповед РД -08-5/19.06.2018г.).

На 14.12.2020 г. от страна на АУТОТЕСТ ЕООД е подадена жалба срещу мълчалив отказ на изпълнителния директор на ИААА да се произнесе по заявление 43-04-22-1/23.01.2019г. С Определение 159/25.10.2021г. по адм. дело 1093/2020г. по описа на Административен съд - Плевен, съдът оставя без разглеждане жалбата на дружеството, като недопустима поради просрочие, и прекратява производството по делото. Определението, като необжалвано е влязло в сила на 10.08.2021 г. С влизане в сила на това съдебно определение пред ИААА приключила процедурата по заявление с рег. 43-05-22-1/23.01.2019г. на АУТОТЕСТ ЕООД с мълчалив отказ.

На 06.08.2021г. С. Й. Д., като управител на АУТОТЕСТ ЕООД подава ново заявление с рег. 4305-22-8 по чл. 73, т. 1 пр. III, допълнение 2, т. 4 от Регламент (ЕС) 2018/858 и чл. 138б ЗДвП до ВТИТС, ИААА.

На 10.02.2022г. С. Й. Д., като управител на АУТОТЕСТ ЕООД, подава жалба срещу мълчалив отказ на изпълнителния директор на ИААА да се произнесе по заявление 4305-22-8/06.08.2021г., по което е образувано адм.дело 121/22г. по описа на Административен съд - Плевен. С Решение 383/16.09.2022г. съдът отменя мълчаливия отказ на изпълнителния докеретор на ИААА ивръща административната преписка орган за произнасяне в 6 месечен срок от получаването ѝ.

На 27.04.2023 г. с писмо 43-05-22-8/9/ ИААА указва на дружеството да отстрани констатирани нередовности и несъответствия в документацията, като предоставя нов 90 дневен срок на заявителя.

На 24.07.2023 г. с молба с вх. 43-05-22-08/19/ АУТОТЕСТ ЕООД представя коригирани документи и становище.

На 29.02.2024 г. с писмо с рег. 43-05-22-8/35/ изпълнителният директор на ИААА уведомява дружеството, процедурата по определянето и оценката на техническата компетентност на дружеството по заявление с рег. 43-05-22-8/06.08.21г. не е приключила.

Пред първоинстанционния съд е представен договор за поръчка и съвместна дейност от 19.08.2017 г. и анекс 1/03.10.2020 г. към него, от които е видно, че на 19.08.2017г. АУТОТЕСТ ЕООД и В. К. А. са сключили договор с предмет изготвяне на необходимата документация ведно със заявление за издаване на удостоверение за определяне на дружеството като техническа служба по смисъла на Директива 2007/46/ЕО респ. чл. 138б от ЗДвП и софтуер за управление на дейността; осигуряване на необходимите технически средства, помещения за извършване на дейността от категориите А, Б, Д чрез закупуване или наемане на такива от други лица и обучение на персонала на техническата служба; организация на дейността след получаване на удостоверение за определяне на АУТОТЕСТ ЕООД като техническа служба. Съгласно раздел II т.2 сред задълженията на изпълнителя В. К. А. се включват: да изготви на името на АУТОТЕСТ ЕООД необходимата документация за внедряване на система по качество съгласно Директива 2007/46г. и приложимите процедури за изпитвания в срок до 30.10.2017 г. ведно със заявление за определяне на дружеството като техническа служба (2.1), да предаде документацията в срока по т.2.1 с приемно предавателен протокол, подписан от двете страни (2.3), да изготви за собствена сметка софтуер за управление на дейността, който да изпълнява следните функции идентификация на техническите специалисти, участващи в проверките, избор на вида на издавания протокол за необходимите проверки/изпитвания, автоматично генериране в протокола на пореден номер, начало на проверките, дата, час, минути, електронно въвеждане на техническите характеристики на ППС необходими за извършване на проверките/изпитванията, дата на първоначална регистрация на ППС, ако има такива, собственик на ППС, лицето представило ППС за порверки/изпитвания, резултати от извършените проверки/изпитвания, запазване на определен брой цифрови графични изображения на ППС-то с ясно различим VIN код или регистрационен номер, ако има такъв, генериране на регистър на издадените протоколи от извършени изпитвания/проверки и др. Съгласно раздел III т.1 цената за изготвяне на документацията и софтуера е 150 000 евро, като сумата е дължима след издаване на удостоверение за определяне на АУТОТЕСТ ЕООД като техническа служба и се заплаща най-късно един месец след датата на издаване на удостоверението. Съгласно раздел IV т. 5 при подадено заявление от АУТОТЕСТ ЕООД в срок до 30.01.2019 г., но административният орган не открие процедура за издаване на удостоверение за определяне на дружеството като техническа служба, или направи мотивиран отказ като посочи причини, които са извън задълженията на изпълнителя, то АУТОТЕСТ ЕООД дължи неустойка в размер на 150 000 евро, платими в срок до 10 месеца, след датата на която е направен отказа или формиран мълчалив отказ. С анекс от 03.10.2020 г. договорът е изменен, като текста Директива 2007/46/ЕО била заменена с Регламент (ЕС) 2018/858 от 30 май 2018г. на Европейския парламент и на съвета , изготвянето на документацията ведно със заявление за издаване на удостоверение за определяне на АУТОТЕСТ ЕООД като техническа служба по смисъла на Регламент ( ЕС) 2018/858 от 30 май 2018 г. на Европейския парламент и на съвета вр. чл. 138б от ЗДвП да бъде изготвено във формат, посочен в чл.73 т.1 Приложeние III, допълнение 2, т.4 и софтуер за управление на дейността. Уговорено е да се внесе заявление ведно с документацията най-късно до 30.08.2021 г., както и са изменени раздел IV т. 5 като било изменено заявлението на дружеството да бъде подадено до 30.08.2021 г., а неустойката да е платима в срок от 10 месеца след датата на която е направен отказа или е формиран мълчаливия отказ, но не по-късно от 20.12.2022 г. Срокът на действие бил удължен с 5 години от датата на подписване на анекса.

От доказателствата по делото се установява, че по т.д. 6/2023г. по описа на Окръжен съд -Плевен, на 23.01.2023г. В. К. А. предявява иск по чл. 92, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) против АУТОТЕСТ ЕООД, като с Решение 47/10.04.2023г. съдът осъжда дружеството да заплати сумата от 10 000 евро (частичен иск от 150 000 евро), представляваща неустойка за неизпълнение съгласно раздел IV, т.2, изр.2 от Договор за поръчка и съвместна дейност от 19.08.2017 г. и Анекс 01/03.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска 23.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането. Решението е влязло в сила на 26.04.2023 г. Представена е и спогодба от 16.04.2023г. от която се установява, че дружеството и В. К. А. са сключили споразумение, по силата на което са уредили отношенията си по повод Договор за поръчка и съвместна дейност от 19.08.2017 г. и анекс 1/03.10.2020 г. към него, като приели, че общият размер на дължимата неустойка възлиза на 150 000 евро, като върху нея не се начисляват лихви, освен в случай на неизпълнение на сроковете по спогодбата. Посочено е, че сумата следвало да бъде платена по следния начин: на три плащания от 50 000 евро през един месец.

По административно дело 474/2023 г. по описа на Административен съд Плевен е прието заключението на съдебно-икономическа експертиза, съгласно което по Договор за поръчка и съвместна дейност от 19.08.2017 г. е договорена цена за изготвяне на документацията и софтуера на техническа служба по смисъла на Директива 2007/46/ЕО респективно чл.138б от ЗДвП в размер на 150000 евро и в размер на 100 евро за всяко едно ГТПС, на което е издаден протокол за извършени изпитвания и проверки, по не по-малко от 2000 евро на месец в раздел III. Изплатените суми по същия договор са в размер на 6296.17 евро - неустойка по раздел IV т.5 до 05.05.2023 г. Видно от заключението в счетоводството на дружеството, АУТОТЕСТ ЕООД няма осчетоводени плащания по Договор за поръчка и съвместна дейност от 19.08.2017 г. и анекс към договора от 03.10.2020г. към доставчик В. К. А.. Има отразени по вътрешно разчетни сметки 493- Други вътрешни разчети и по сметка 422 - I подотчетни лица с основание погасяване на задължения в размер на 29 3374.50 лв. равностойност на 150 000 евро. Платените неустойки са в размер 149 050 евро и 1850.54 лева /равностойност в евро 946.17 евро/ обща сума 149996.17 евро. Заключението на вещото лице установява, че на дата 13.04.2023 г. има извършено плащане в полза на В. К. А. в размер на 500 евро, което плащане е преди сключване на спогодбата от 16.04.2023 г., но основанието на плащането е за неустойка по Договор за поръчка и съвместна дейност от 19.08.2017 г. и анекс към договора от 03.10.2020г. На дата 24.04.2023 г. има извършено плащане в полза на В. К. А. в размер на 4850 евро по сметка BG53 СЕСВ 9790 14J3 7897 00, която съответства на посочената в спогодбата от 16.04.2023 г. На дата 05.05.2023 г. има извършено плащане в полза на Б. Д. А. в размер на 1850.54 лева по сметка BG67 СЕСВ 9790 1012 4433 00, която не съответства с посочената в спогодбата от 16.04.2023 г. /посочената е BG67 СЕСВ 9790 НЛЗ 4433 00/. На дата 15.05.2023 г. има извършено плащане в полза на Б. Д. А. в размер на 43 700 евро в извлечението няма сметка на получателя, за да се сравнят. На дата 19.05.2023 г. има извършено плащане в полза на Б. Д. А. в размер на 100 000 евро по сметка DE12 7005 1995 0020 2199 60, която съответства на посочената в спогодбата от 16.04.2023 г. Вещото лице установява, че няма извършени плащания от дружеството АУТОТЕСТ ЕООД в полза на физическото лице В. К. А. по Договор за поръчка и съвместна дейност от 19.08.2017 г. и Анекс към договора от 03.10.2020г. В. К. А. е получил две суми от 500 евро и 4850 евро, които са платени от А. П. Д.. Банковите извлечения са вторични счетоводни документи, в който е отразен първичният счетоводен документ в случая платежните нареждания. Банковите извлечения отразяват действителни постъпления на суми и такива са приложените банкови извлечения в превод на български език от немски език. Вещото лице е констатирало, че на дата 13.04.2023 г. има извършено плащане в полза на В. К. А. в размер на 500 евро по сметка сметка DE98 1203 0000 1059 0791 92, с основание ..pog Zadalzh Autotest dog 19082017 i aneks 1 03102020 sagl Razdel IV T5, а нa дата 24.04.2023 г. има извършено плащане в полза на В. К. А. в размер на 4850.00свро по сметка BG53 СЕСВ 9790 14J3 7897 00. От заключението на вещото лице се установява, че АУТО ТЕСТ ЛАБ ЕООД е обявило в Агенция по вписване годишен финансов отчет за 2020 г. В Отчета за приходите и разходите за 2020 год. е посочило приходи от услуги 59 000 лв., а за предходната година 57 000 лв. и съответно реализирало загуба за 2020 г. 81 000 лв., а за 2019 год. загубата е 66 000 лв. Няма обявени актове за 2021 г. и 2022 г., а за 2023 г. срока е до 30.09.2024 г. На база приход 59 000 лв. за инвестиция 293 000 лв. ще са необходими 5 години за да се възвърне инвестицията при условие, че няма други разходи. За дружеството АУТО ТЕСТ ЛАБ ЕООД цената от 150 000 евро е висока, тъй като през 2019 г. и 2020 г. са реализирали загуби от основната дейност. Платежното нареждане за извършване на SEPА кредитен превод от 13.04.2023 г. за 500 евро в полза на В. К. А. е c наредител А. П. Д., банково извлечение за 43 700 евро по Анекс 1 е от А. Д. от гр. Ердинг, Германия в полза на Б. Д. А. с основание NEUST ОТ BUI114004480 РО R IV Т5 договор и анекс 03102020 от дата 15.05.2023г., банков превод за 100 000 евро с платец А. Д. от гр. Ердинг, Германия е с получател Б. Д. А. с основание NEUST ОТ BUI114004480 РО RIV Т5 договор и анекс 03102020 от дата 19.05.2023г. Заключението на вещото лице е прието от съда като обективно и компетентно.

При тези факти първоинстанционният съд счита предявените частични искове с правно основание чл. 2в, ал. 1 т. 1 пр. 1 вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ вр. чл. 4, пар. 3 от ДЕС и чл. 86 от ЗЗД за допустими, но по същество неоснователни.

Първоинстанционният съд приема, че трите условия (предмет на нарушената правна норма на Съюза да е предоставянето на права на частноправните субекти, нарушението на тази норма да е достатъчно съществено и да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда) следва да са налице кумулативно, като в конкретния случай Административен съд - Плевен приема, че по делото не са налични доказателства, установяващи тези три предпоставки. На първо място, съдът приема, че по делото не са налице доказателства за нарушена норма на Съюза, която да предоставя права на АУТОТЕСТ ЕООД вкл. не е налице нарушение на чл.68 от Регламент (ЕС) 2018/858. Сочи, че нормите, от които черпи права ищеца не създават права за частно правни субекти, а по същество създават правила за държавите членки на ЕС. Според първоинстанционния съд, за да се гарантира ефективното прилагане на изискванията за одобряване на типа, в Регламент (ЕС) 2018/858 са включени правила за подобряване на изискванията по отношение на компетенцията, задълженията и дейността на техническите служби, които извършват изпитвания за одобряване на типа на превозното средство под отговорността на органите по одобряването вкл. оценяването на място на техническата служба, както и контрол и наблюдение на техническите служби. Именно поради Регламент (ЕС) 2018/858 включва права и задължения за отделните държави членки чл. 6 т.1, като е предвидено създаването на административни органи орган по одобряването и орган за надзор на пазара и е дадено легално определение за техническа служба чл.3 т.38 и национален орган по акредитация чл.3 т.39, съгласно чл.2, т.11 от Регламент (ЕО ) 765/2008.

Същевременно съгласно чл. 89 от Регламент (ЕС) 2018/858 техническите служби, оправомощени преди 04.07.2018г. са предмет на оценка посочена в чл.73. Оправомощаването на техническите служби, които са били оправомощени пред тази дата, се подновява до 05.07.2022г., ако тези технически служби съответстват на съответните изисквания, определени в Регламента. Валидността на оправомощаването на технически служби, извършено преди 94.07.2018г., изтича до 06.07.2022г. Съдът обосновава извод, че са налице публично правни норми, относими и въвеждащи задължения към съответните държави членки да определят орган по одобряване на типа, отговарящ за техническите служби, както и да приведат националното законодателство в съответствие с европейското такова. С посочените по-горе норми и особено чл.68 от Регламент (ЕС) 2018/858 не се предоставят права на частно правни субекти, какъвто несъмнено е АУТОТЕСТ ЕООД. Посочва, че по делото не се сочи какви са били дължимите действия по прилагането на коя да е норма от Регламент (ЕС) 2018/858 вкл. чл. 68 от страна на министъра, които органът е пропуснал да извърши, поради което не се доказа дължимо действие, което не е осъществено и е довело до вреда. Съдът приема, че не са налице доказателства за осъществени предпоставките от състава на чл. 2в от ЗОДОВ нарушена норма на ЕС, която предоставя права на частноправен субект, нарушението на нормата да е достатъчно съществено и да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда. Съдът не приема твърденията на дружеството, че е претърпяло имуществени вреди. Приема, че твърденията за изплатена неустойка от 150 000 евро по Договор за поръчка и съвместна дейност от 19.08.2017г. и Анекс 01/03.10.2020г. към него не се доказва от писмените доказателства включително и от заключението на вещото лице, което установява, че липсва осчетоводяване на сумите, за които се твърди, че са платени от името на дружеството от трети лица в полза на В. К. А.. Посочва, че представеният договор за поръчка и съвместна дейност от 19.08.2017 г. и сключеният към него анекс от 03.10.2020 г. не са с достоверна дата по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК. Според първоинстанционния съд в случая няма доказателства относно обстоятелството, че договорът е сключен преди датата на подаване на заявленията пред ИААА вкл. това през 2021 г., като за съществуването на подобно споразумение са налични доказателства едва през 2023 г. при образуването на исково производство пред Окръжен съд - Плевен - т.д. 6/2023г. т.е. до датата на предявяване на иска на 24.01.2023 г. и прилагането към исковата молба на копие от процесното съглашение, като то няма достоверна дата за третите лица, поради което приема, че им е непротивопоставимо. Посочва също, че договорът е сключен с лице, с което представляващият дружеството се намира в роднинска връзка по сватовство. Обосновава, че не са представени доказателства както за изпълнението на договора с В. К. А., така и за професионална компетентност на последния в областта на изработката на софтуер за управление на техническа служба по Регламент (ЕС) 2018/858. Също така не са налице доказателства и за заплащане на уговорената неустойка за неизпълнение съгласно раздел IV, т.2, изр.2 от Договор за поръчка и съвместна дейност от 19.08.2017г. и Анекс 01/03.10.2020г. и настъпили имуществени вреди в размер на 150 000 евро за ищеца. Излага, че липсват доказателства по делото и за пряка причинно-следствена връзка между твърдяното нарушение и евентуалната, претърпяна от частноправен субект, вреда, тъй като видно от материалите по делото административното производство по заявление рег. 4305-22-8/06.08.2021 г. не е приключило понастоящем.

Така мотивиран, съдът достига до решаващия извод, че исковете на АУТОТЕСТ ЕООД за сумата от 500 евро от общо 150 000 евро и законна лихва върху главницата, считано от 07.02.2022г. до окончателното изплащане на сумата следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Предмет на делото пред Административен съд Плевен е искова молба на АУТОТЕСТ ЕООД, с която е предявен частичен иск (за 500 евро от общо 150 000 евро) за обезщетение за вреди от непроизнасяне в срок (до 07.02.2022 г.) по заявление от 06.08.2021 г. от националния орган за оправамощавене на технически служби по чл. 138т, ал.6 от ЗДвП и чл. 68 по Регламент (ЕС) 2018/858. Сочи се съществено нарушение на чл. 68 по Регламент (ЕС) 2018/858, която според касатора, предоставя права на дружеството като техническа служба, които са отречени от административния орган незаконосъобразно.

Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Според чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона и затова е в тежест на ищеца да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като при липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата.

Разпоредбата на чл. 2в ЗОДОВ урежда разглеждането на искове срещу държавата за вреди от нарушения на правото на Съюза. Съгласно чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ административните съдилища притежават компетентност да решават спорове, при които се твърди, че вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС - за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и ВАС, а според чл. 2в, ал. 2 ЗОДОВ - когато искът по ал. 1 е предявен срещу няколко ответници, се разглежда по реда на АПК, ако страна по делото е административен съд, ВАС или юридическо лице за вреди, причинени при или по повод административна дейност. По аргумент от чл. 203, ал. 3 АПК за имуществената отговорност и за допустимостта на исковете за обезщетения за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, се прилагат стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на правото на ЕС, уредена на свой ред в чл. 340, § 2 Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС).

Задължението на държавата да поправи вредите, настъпили в резултат от неизпълнение на задълженията й, произтичащи от Договорите /разбирани като Договор за Европейския съюз - ДЕС и ДФЕС/ е един от основните принципи на правото на Съюза, провъзгласен за първи път в решение на Съда на Европейските общности /СЕО, сега СЕС/ от 19 ноември 1991, Francovich и Bonifaci/Италия, C-6/90 и C-9/90, ECLI:EU:C:1991:428/. В т. 36 от решението, съюзните съдии, съобразявайки чл. 4, § 3 от ДЕС /тогава чл. 5 от ДЕО/, постановяват, че държавите членки съдействат на Съюза при изпълнението на неговите задачи и се въздържат от всякакви мерки, които биха могли да застрашат постигането на целите на Съюза. Уточнено е, че принципът за отговорността на държавата за причинените от нея вреди на частноправните субекти, вследствие на нарушения на общностното /сега съюзното/ право, е присъщ на системата на Договорите. В последвалата решението по делото Francovich практика на СЕС, в т. ч. и в актуалната му юриспруденция, са изведени условията за ангажиране на отговорността на държавата за вреди, причинени на частноправни субекти от нарушения на правото на Съюза, като трайно застъпено и безпротиворечиво в тази практика е прието, че увредените частноправни субекти имат право на обезщетение при наличието на три кумулативни условия, а именно - нарушената правна норма има за предмет предоставянето на права на частноправните субекти, нарушението на нормата е достатъчно съществено и съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда (виж СЕО, решение от 5 март 1996, Brasserie du pкcheur/Bundesrepublik Deutschland et The Queen/Secretary of State for Transport, ex parte Factortame и др., C-46/93 и C-48/93, ECLI:EU:C:1996:79, т. 51; СЕС, решение от 7 юли 2022, F. Hoffmann-La Roche и др., C-261/21, ECLI:EU:C:2022:534, т. 58; СЕС, Решение от 10 март 2022, Grossmania, C-177/20, ECLI:EU:C:2022:175, т. 69 и СЕС, Решение от 23 ноември 2023, Right to Know, C-84/22, ECLI:EU:C:2023:910, т. 75). Съответно на доказване в подобно исково производство подлежат посочените предпоставки, всички твърдени в исковата молба факти и обстоятелства, които ги обосновават за осъществени, както и връзките между тях. Тежестта на доказване е на ищеца, както по отношение на основанията за претендираните вреди, така и на техния размер. При това посочените условия следва да са налице кумулативно при липсата на което и да е от тях, не може да бъде ангажирана отговорността за вреди на ответника, съответно ответниците.

Предвид посоченото правилен е изводът на първоинстанционния съд, кои са материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата за вреди от нарушението на правото на Европейския съюз чл. 2в ЗОДОВ, а именно: 1. нарушената съюзна правна норма, която предоставя на права на частноправните субекти; 2. достатъчно съществено нейно нарушение; 3. пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда. Следва при условията на пълно и главно доказване при наличието на достатъчно съществено нарушение и връзка с вредите, последните да бъдат доказани напълно по вид и размер.

Правилен е изводът на съда, че посочената от ищеца като нарушена съюзна правна норма чл. 68 от Регламент 2018/858 не предоставя права на частноправни субекти. Нормата има заглавие: Оправомощаване на техническите служби и следният текст: 1. Органите по одобряване на типа оправомощават техническите служби за една или повече от следните категории дейности в зависимост от тяхната област на компетентност:

а) категория A: изпитванията, посочени в настоящия регламент и в регулаторните актове, изброени в приложение II, които техническите служби извършват на собствени съоръжения;

б) категория B: надзор при извършването на изпитванията, което включва подготовка на изпитванията, посочени в настоящия регламент и в актовете, изброени в приложение II, когато тези изпитвания се извършват с оборудване, персонал и средства на производителя или на трети лица;

в) категория C: редовна оценка и редовно наблюдение на процедурите на производителя за контрол на съответствието на производството;

г) категория D: надзор или извършване на изпитвания или контролни проверки за целите на наблюдението на съответствието на производството.

1. Всяка държава членка може да оправомощи орган по одобряване на типа да изпълнява ролята на техническа служба по отношение на една или няколко от категориите дейности, посочени в параграф 1.

1. Техническата служба се създава съгласно националното право на дадена държава членка и притежава юридическа правосубектност, с изключение на технически служби, които са част от орган по одобряване на типа, и с изключение на акредитирана техническа служба на производителя, както е посочено в член 72.

1. Техническата служба сключва застраховка за покриване на отговорността за своите действия, освен ако отговорността се поема от нейната държавата членка съгласно нейното национално законодателство, или ако държавата членка е пряко отговорна за оценката на съответствието.

1. Технически служби на трета държава, различни от оправомощените по член 72, могат да бъдат оправомощени и нотифицирани на Комисията за целите на член 74 само ако в двустранно споразумение между Съюза и въпросната трета държава е предвидена възможност за оправомощаване на тези технически служби. Това не следва да възпрепятства тази техническа служба, създадена съгласно правото на държава членка в съответствие с параграф 3 от настоящия член, да създава поделения в трети държави, при условие че тези поделения са под прякото управление и контрол на оправомощената техническа служба .

Разпоредбата се отнася до задължението на държавите членки да създадат национална процедура, по която органите по одобряване на типа да оправомощават техническите служби за една или повече от изброените категории дейности в зависимост от тяхната област на компетентност от изрично посочените. Дава право на всяка държава членка да оправомощи орган по одобряване на типа да изпълнява ролята и на техническа служба по отношение на една или няколко от категориите дейности. Поставя задължение всяка техническа служба да сключва застраховка за покриване на отговорността за своите действия освен ако отговорността се поема от държавата според националното право. Посочва се и ред за оправомощаване на технически служби на трети държави.

Следователно разпоредбата на чл. 68 от Регламент 2018/858 може да бъде нарушена ако държавата членка не е създала национална процедура, по която органите по одобряване на типа да оправомощават техническите служба, не е създала нормативна и/или друга основа за сключване на необходимата застраховка или не спази режима за оправомощаване на технически служби на трета държава.

Доколкото ищецът твърди, че нарушението на чл. 68 от Регламент 2018/858 е пряко свързано с подадена от него заявление за от 06.08.2021 г. за оправомощаване на АУТОТЕСТ ЕООД като техническа служба от катагории А, В и D, то следва да се разбира, че се твърди само нарушение свързано с липсата на национална процедура, по която органите по одобряване на типа да оправомощават техническите служба. Видно глава трета от Закона за движението по пътищата и там, чл. 138 б и следващи има създаден национален правен ред, по който изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" определя и нотифицира техническите служби. Няма твърдение в исковата молба, че конкретни правила/изисквания от този ред не съответстват на Регламент 2018/858. Освен това по делото е доказано, че националният орган по одобряване на типа още не е приключил производството по конкретното заявление с краен акт, т.е. все още няма нито положителен, нито отрицателен акт за заявителя акт. Обстоятелството, че производството продължава повече от посочения в националния закон срок, не може да се преценява в исковото производството по обезщетение за вреди по реда на чл. 2в ЗОДВО, доколкото сочената за нарушена правна норма - чл. 68 от Регламент 2018/858 не определя срок в полза на частноправен субект, който не е спазен. Съобразяването на административното производство по издаването на индивидуален административен акт с конкретен срок определен от закона може да се преценява в производството по оспорването на законосъобразността на самия издаден акт.

Разпоредбата на чл. 68 от Регламент 2018/858 не задължава държавите членки винаги при поискване да издадат удостоверение за оправомощаване на технически служби, каквато е логиката на ищеца, поради което правилен и съответен за Съюзното право е изводът на Административен съд Плевен, че сочената от ищеца за нарушена съюзна правна норма не предоставя права на частноправни субекти, какъвто безспорно е АУТОТЕСТ ЕООД, а се отнася до държавите членки, на които възлага задължения.

Доводът на касатора, че чл. 68 от Регламент 2018/858 дава възможност на АУТОТЕСТ ЕООД да получи права като техническа служба, т.е. че правната норма му предоставя права е неоснователен. Съгласно § 3 на чл. 68 от Регламент 2018/858 Техническата служба се създава съгласно националното право на дадена държава членка и притежава юридическа правосубектност , а съгласно § 1 същата разпоредба националният орган по одобряване на типа (в случая Изпълнителния директора на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация ) при изпълнение на националните правила оправомощава (издава документ), че конкретно юридически правосубектно лице ще изпълняна функциите на техническа служба по Регламента. Няма задължение при всяко поискване да се получи необходимото оправомощаване, напротив държавите членки имат свободата да определян национален правен ред, по който става това. Следователно нарушението на сочената разпоредба може да е свързано само с конкретни несъответствия на изискванията от създадения национален правен ред с поставените такива в Регламент 2018/858, но в исковата молба няма такива твърдения въобще.

Липсата на правна норма, която да предоставя права на частноправни субекти, като първа материалноправна предпоставка за ангажиране на отговорността на държавата за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз, предопределя и липсата на втората предпоставка достатъчно съществено нарушение на такава съюзна правна норма. Освен, че чл. 68 от Регламент 2018/858 непредоставя права на частноправни субекти, то в случая е доказано че в националният правен ред има нормативно определен ред, по който органите по одобряване на типа (в случая Изпълнителния директора на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация ) да оправомощават техническите служби, поради което въобще няма нарушение на съюзната норма.

При липсата на нарушение на съюзната норма няма основание да се търси причина връзка между нарушението и твърдяната вреда.

Всички доводи от касационната жалба относно същественото на договора за поръчка, който представлява основа на твърдяната вреда, роднинските връзки между страните по него и лицата, между които са правени разплащанията в случая следва да се обсъждат във връзка с вида и размера на твърдяната вреда. При положение, че няма нарушение, с което да се свързва тази вреда е безпредметно обсъждането на доказателства за нейния вид и размер.

С оглед всичко изложено се налага извод, че съдът правилно е установил фактите въз основа на тях е направил обосновани и съответни на закона правни изводи не са налице материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата за вреди от съществено нарушение на правото на Европейския съюз, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъда оставено в сила.

Ответникът по касационната жалба не е претендирал разноски, поради което такива не му се дължат.

При този изход на спора, искането на процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски в негова полза е неосноталено.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. Първо АПК Върховният административен съд, Седмо отделение