Решение № 5583 от 4.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2821/2016 г.

Решение № 5583 от 4.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2821/2016 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Д. 99" ООД, представлявано от управителя И. И., чрез адв. А. Ч. против решение № 17/03.02.2016 г., постановено по адм. дело № 119/2015 г. по описа на Административния съд-В. Т., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 11-1401136/18.08.2014 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП гр. В. Търново в частта, потвърдена с решение № 460/05.12.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. В. Търново при ЦУ на НАП. В касационната жалба се поддържа, че решението е необосновано и материално незаконосъобразно. Наведените оплаквания са касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени в жалбата съображения касаторът моли решението да бъде отменено и да се отмени ревизионния акт, в частта потвърдена с решение № 460/05.12.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. В. Търново при ЦУ на НАП. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В. Търново в представен по делото писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания, съгласно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока, от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 11-1401136/18.08.2014 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП гр. В. Търново, потвърден в обжалваната му част с решение № 460/05.12.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. В. Търново при ЦУ на НАП относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 23 699.77 лв. и лихви в размер на 7 183.60 лв. по фактури, издадени от Е. Т." ЕООД, "К. Т." ЕООД, "Д." ЕООД, "Л. К.-2009" ЕООД, "Стор партнер груп" ЕООД и "Т. г. груп" ЕООД. За да постанови този резултат, съдът е приел представените доказателства. Изяснил е релевантните факти. За проверката по чл. 168 от АПК е обсъдил доказателствата, възраженията, относимата и приложима правна уредба. Извод на съда е за законосъобразност на процесния РА. Съдът е обсъдил доказателствата и е посочил, че ревизираното дружество не е доказало, че е налице реалност на фактурираните доставки на стоки и услуги по фактурите издадени от "Е. Т." ЕООД, "К. Т." ЕООД, "Д." ЕООД, "Л. К.-2009" ЕООД, "С. п. г." ЕООД и "Тротор голд груп" ЕООД. Относно отказано право на данъчен кредит по 3 бр. фактури, издадени от "Е. Т." ЕООД, с предмет транспортна услуга и 2 бр. фактури издадени от "К. трейдинг" ЕООД с предмет "услуги", правилно е приел първоинстанционният съд, че приложените доказателства не обосновават извод за изпълнение разпоредбата на чл. 9 ЗДДС. О. приложените по делото доказателства не се установява да е извършвано нещо от страна на доставчиците, което да може да бъде окачествено като услуга. За доказване реалността на услугите, документирани от "Е. Т." ЕООД и "К. трейдинг" ЕООД са представени единствено копия на фактурите и фискални бонове към тях, издадени от нерегистрирани ЕКАФП. Нито РЛ нито "Е. Т." ЕООД са представили каквито и да било доказателства, удостоверяващи както съществуването на договорни отношения във връзка с транспортните услуги, така и такива за изпълнението им. Правилни са и изводите на административния съд, че от представените доказателства не може да се заключи вида на фактурираните от "Котон трейдинг" ЕООД услуги, как е формирана стойността на извършеното, без да става ясно каква е стойността на отделните дейности, които са възложени от жалбоподателя. След като въз основа на представеното е неясно какви точно дейности и на каква стойност са извършени, което е елемент от легалната дефиниция на услугата, то може да се заключи, че не е изпълнен фактическият състав на чл. 8 и чл. 9 ЗДДС. Относно фактурите, издадени от "Д." ЕООД за данъчни периоди м. 04, 5,6 и 7.2010 г. - първоинстанционният съд е направил съвкупна преценка на фактите и обстоятелствата по делото въз основа на събраните доказателства. В хода на ревизията наред с фактурите, единствените придружаващи ги документи са касови бележки към тях и хронологичен опис на счетоводните записвания във връзка с фактурите. Не е установено по категоричен начин правото на фактическо разпореждане по смисъла чл. 14, § 1 от Директива 2006/112 на фактурираните стоки. Обосновано е прието, че по фактурите, издадени от "Л. к." ЕООД, с предмет - изработка и печат на рекламни материали, рекламни материали и СМР по договор, както и от "С. п. г." ЕООД, с предмет - ремонт на офис, почистване и полагане на настилка, рекламни материали, доставка на метериали, календари многолистови 200 бр., тефтери с лого, химикали с лого и др., не са събрани доказателства, установяващи извършване на фактически действия от изпълнителя за изработка и доставка на такива услуги, предаването им и съответно приемането им от получателя, липсват данни изпълнителят изобщо да разполага с възможности - работници, материали и машини - за осъществяване на доставки от този вид. Наличието на краен резултат не обоснова извод, че услугите са извършени именно от лицата, които са издали фактурите. Лицето, което иска да приспадне ДДС следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това /т. 37 от решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело № С-78/12/. В тази връзка наличието на издадена данъчна фактура и коректното й отразяване в счетоводството на ревизираното лице не са достатъчни, за да обосноват извод за реалност на доставките, а следва да се извърши цялостна преценка на всички факти и обстоятелства по делото. От съвкупната преценка на събраните доказателства не следва категоричен и несъмнен извод за реалност на доставките. Предвид изложеното доводите на първоинстанционния съд за неустановяване главния факт на доказване - наличие на облагаема доставка по процесните фактури, издадени от "Е. Т." ЕООД, "К. Т." ЕООД, "Д." ЕООД, "Л. К.-2009" ЕООД, "С. п. г." ЕООД и "Т. г. груп" ЕООД., а оттам и за липса на данъчно събитие съгласно чл. 25 от ЗДДС, се явяват обосновани и законосъобразни. Достигайки до същите изводи и отхвърляйки жалбата срещу РА в тази част, съдът е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Разноски: При този изхода на спора на ответника по касация следва де се присъдят разноски съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 1456.50 лв. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,