Решение № 15957 от 27.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8320/2010 г.

Решение № 15957 от 27.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8320/2010 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив срещу решение № 685/10.05.2010 г., постановено по адм. дело № 1654/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, с което на "Тимер груп" ООД - гр. Пловдив е отменен Акт за дерегистрация № 16099090003967/24.06.2009 г., издаден от Илияна Чипилска - началник сектор "Регистрация" в ТД на НАП, потвърден с решение № 574/24.08.2009 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изводите на съда според касатора са неправилни и необосновани, изградени на база неправилни и непълна преценка на събраните по делото доказателства. Според касатора задълженията на дружеството са определени към 30.04.2009 г., а не към 31.05.2009 г. Относно обсъдените от съда ревизионни актове, касаторът твърди, че относно РА № 160800758 от 7.10.2008 г. от писмо № 24-01-200/24.02.2010 г. на ТД на НАП - гр. Пловдив, актът е влязъл в законна сила, но по необясними причини съдът не го е коментирал в решението си. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са изложени в касационната жалба. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу акта за дерегистрация по ЗДДС. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Тимер груп" ООД - гр. Пловдив, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба, тъй като съдът не е установил фактите от значение за делото - каква обща стойност на данъчните задължения във вариант - когато от нея се изключват тези, определени с невлязъл в сила РА; надхвърля ли тази стойност стойността на активите, намалени със задълженията на регистрираното по ЗДДС лице, както и не са преценени доказателствата. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения: За да отмени Акт за дерегистрация № 16099090003967/24.06.2009 г., с който на "Тимер груп" ООД е прекратена регистрацията по ЗДДС, първоинстанционният съд е приел, че при тълкуване на закона - чл. 176 и чл. 106 ЗДДС следва извод, че данъчните задължения по смисъла на чл. 176, т. 4 ЗДДС следва да са установени безспорно с влязъл в сила административен акт. Според съда противното би представлявало една изключително тежка санкция на лицето, какъвто не е смисълът на закона по отношение на дерегистрацията по ЗДДС. Едва след установяване на данъчните задължения с влязъл в сила акт според съда може да се пристъпи към дерегистрация по чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" във връзка с чл. 176 ЗДДС. Обжалваното решение е неправилно. Правилно първоинстанционният съд е направил тълкуване на разпоредбата на чл. 176, т. 4 ЗДДС, че следва да са налице данъчни задължения, общата стойност на които надхвърля стойността на активите му, намалена с неговите задължения, като тези задължения трябва да са установени с влязъл в сила административен акт, т. е. да са безспорни. В противен случай, както правилно е приел и решаващият съдебен състав за лицето ще се наложи една тежка санкция, а не това е смисълът на цитираната правна норма. При неустановени безспорни задължения изводите за дерегистрация няма да почиват на обективно установени факти, а на предположения, какъвто не е смисълът на закона и в областта на дерегистрацията. Въз основа на фактите по делото обаче съдът е направил незаконосъобразни изводи. С РА № 160800280/24.04.2008 г. на "Тимер груп" ООД са определени данъчни задължения по ЗДДС в размер на 396 180 лв. и лихви - 41 915,41 лв. С РА № 160800758/07.10.2008 г. задълженията, установени от ревизията по ЗДДС са 483 149,51 лв. и лихви - 11 280,61 лв. За първия акт няма данни да е влязъл в сила, т. е. определените с него данъчни задължения не са безспорни. Що се отнася до втория РА, той е влязъл в сила, тъй като при административното обжалване, жалбата е била просрочена и с решение № 798/13.11.2008 г. решаващият орган я е оставил без разглеждане. Освен това от акта за дерегистрация се установява, че приходният орган е приел, че към 30.04.2009 г. активите на дружеството са в размер на 3 244 000 лв., а пасивите 3 125 000 лв., т. е. налице е разлика между активите и пасивите от 119 000 лв., а за данъчните задължения на лицето е прието, че са в размер на 1 429 000 лв., поради което е направен извод в акта, че общата стойност на задълженията надхвърлят стойността на активите на дружеството. Този въпрос не е изследван от съда, поради което в решението му не се съдържат мотиви относно размера на данъчните задължения и стойността на активите, за да се извърши преценката по чл. 176, т. 4 ЗДДС. Освен това съдът е приел, че и с двата цитирана РА не са безспорно установени визираните в тях задължения. Съдът не е обсъдил писмо № 24-01-200/24.02.2010 г. на ТД на НАП - гр. Пловдив, с което се установява, че РА № 160800758/7.10.2008 г. е влязъл в законна сила и с него установените данъчни задължения по ЗДДС са в размер на 483 149,51 лв. и лихви - 11 280,61 лв. В този смисъл правилно е оплакването в касационната жалба, че съдът не е обсъдил всички писмени доказателства и факти от значение за спорното право. За да се извърши преценката по чл. 176, т. 4 ЗДДС следва да се установи по безспорен начин какъв е размера на активите и пасивите на дружеството и какви установени задължения по ЗДДС, за да се прецени дали задълженията надхвърлят стойността на активите. В този смисъл е следвало да допусне съдебно-счетоводна експертиза, която да установи точния размер на активите и пасивите и задълженията по влезли в сила административни актове, за да се извърши правилна преценка за приложението на чл. 176 ЗДДС. Неправилно касаторът застъпва довод, че е необходимо да се докаже само наличие на данъчно задължение, без значение според него е то да е по влязъл в сила данъчен акт. Наличието на данъчно задължение по смисъла на чл. 176, т. 4 ЗДДС изисква тези задължения да са безспорно установени, а това може да бъде само по влязъл в сила административен акт, с който такива задължения са установени. В случая правилно съдът е тълкувал правната норма на чл. 176, т. 4 ЗДДС, но не е извършил проверка на активите и пасивите на дружеството и задълженията, които то има по влезли в сила актове и едва тогава да установи приложението или не на чл. 176, т. 4 ЗДДС. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав при изпълнение указанията на настоящето решение. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,