Решение № 382 от 23.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 365/2009 г.

Решение № 382 от 23.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 365/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по жалба на "Н" АК, П. против решение № 648/28.11.2008 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по въззивно гр. д. № 982/2008 г. Касационното обжалване е допуснато с определение № 1164/24.08.2009 г. по материалноправните въпроси налице ли е вреда при разпореждане с чужда заместима вещ за нейния собственик и той може ли да търси парично обезщетение или само връщане на вещи от същия вид и качество. Апелативният съд приел, че ищецът Н. "АК, П. е собственик на 26 300 кг ориз, който предал в склада на едноличен търговец А. Р., действащ с фирмено наименование "М" . Ответникът Д. И. П. го получил и след това продал. Въззивната инстанция е направила извод, че само при погиване на вещта и невъзможността й тя да бъде възстановена е налице намаляване имуществото на ищеца /вреда/. Оризът е заместима вещ, поради което собственикът му може да търси предаване владението върху вещи от същия род и качество. От друга страна, дори съответното количество ориз да не може да се възстанови, той не е унищожен, а трансформиран в пари, които са получени без основание от ответника. Тогава ищецът ще може да търси отговорност по чл. 59 ЗЗД /да му бъдат предадени парите, получени като цена/, а в случая е предявен иск по чл. 45 ЗЗД. В приложеното решение от 08.02.2006 г. на ВКС, II ТО по т. д. № 631/2005 г. е прието, че разпореждането с имущество, запорирано в полза на банка-взискател от трето лице е увреждащо действие и отношенията следва да се разгледат по правилата на чл. 45 ЗЗД. Съдът е приел, че поради невъзможността за връщане на имуществото /пшеница/ в следствие на продажбата й, увреденият може да търси парично обезщетение. Налице е противоречиво разрешаване на повдигнатите правни въпроси, като настоящият състав намира, че тълкуването, дадено във въззивното решение е неправилно. Когато увреждането е резултат от неизпълнение на общото задължение на всички към всички, произтичащо от закона, да не се вреди другиму, тогава отговорността е деликтна. Елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД са увреждащо деяние /действие или бездействие/, то да е противоправно /всяко поведение, което е инкриминирано като отношение към публичнозначими ценности/, вина на дееца, вреда и причинно следствена връзка между деянието и увреждането. В случаите на увреждане от деликт обезщетението е поначало парично, но няма пречка увреденият да вместо това да потърси натурално обезщетяване. Принципът е да се получи пълна обезщета на всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Следователно, въпрос на конкретна преценка е кое обезщетение е икономически най-адекватно. След като законът не забранява, не може да се откаже право на парично обезщетение - еквивалент на унищоженото имущество, независимо от евентуалната възможност да се получи същото по вид и качество в натура. Предвид така дадените отговори, решението на въззивния съд се явява неправилно. В нарушение на материалния закон съдът е приел, че ако отнетото имущество може да се възстанови, няма вреда за собственика и е отрекъл на това основание приложението на чл. 45 ЗЗД. Неправилно също така е счел, че увреденият може да търси само натурално обезщетение, ако вредата се изразява в отнемане, унищожаване или отчуждаване на негова вещ, която е заместима. Правораздавателният орган следва да установи правилно фактите, като ги прецени от гледището на закона и конкретно, точно и ясно посочи какво приема за установено върху кои доказателства основава фактическите си изводи, като ги обсъди по правилата на чл. 188 ГПК (отм.), което в случая не е сторено. Въззивната инстанция не е направила заключение, нито е изложила мотиви, а и не е изяснила обстоятелствата, при които ответникът Д. П. е получил ориза от склада, оставен на съхранение от "Н" АД, гр. П. Ищецът поддържа, че е било умишлено, при условията на измама, а ответникът, че във връзка с отношения с трети лица и при липса на знание, че оризът е на ищеца. Това е от значение за приложимата материално-правна норма в отношенията между насрещните страни - чл. 45 ЗЗД или чл. 57 ЗЗД. Съдът сам определя приложимата материалноправилна квалификация с оглед установеното по делото. Ако действията на П. са били противоправни и от тях е причинен деликта - намаляване имуществото на ищеца с ориза, оставен на съхранение в склада на едноличен търговец А. Р., тогава ответникът по правилата на чл. 45 ЗЗД дължи паричната му равностойност, определена по пазарни цени към датата на увреждането. Собственикът няма задължение да търси вещи от същия вид и качество, но може да приеме предложеното му натурално обезщетение от този вид, ако пожелае. При положение, че П. не е нарушил правилото да не вреди другиму, а е взел ориза при начална липса на основание, с оглед на неосъществено или на отпаднало основание, тогава отношенията между страните следва да се уредят по правилата на чл. 57, ал. 2 ЗЗД - ако подлежащата на връщане вещ бъде отчуждена или изразходвана от получателят, след като знае, че я държи без основание, той дължи действителната й стойност или получената цена, но само когато последната е по-висока. Ако П. е отчуждил или изразходвал ориза преди поканата, той дължи само онова, от което се е възползвал с изключение на плодовете. В заключение, обжалваното решение следва да бъде касирано и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който според приложимата материалноправна норма да установи при нужда с помощта на съдебна експертиза паричното обезщетение. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение