Решение № 14091 от 19.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11406/2018 г.

Решение № 14091 от 19.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11406/2018 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по искане за отмяна на "Данлекс" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от управителя Н. Божилова, за отмяна на влязлото в сила решение № 8986 от 02.07.2018 г., постановено по адм. дело № 6925/2018 г. на Върховния административен съд - четвърто отделение, с което е оставено в сила решение № 486 от 03.05.2018 г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/, постановено по преписка № КЗК-275/2018 г. С оглед изхода на спора искането за присъждане на разноски на "Данлекс" ЕООД е оставено без уважение и дружеството е осъдено да заплати на разноски на заинтересованите страни. По изложените съображения молителят счита, че са налице условията на чл. 239, т. 1 от АПК и прави искане петчленният състав на Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени посоченото решение на тричленния състав на Върховния административен съд, четвърто отделение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на Върховния административен съд. Претендира сторени разноски в производството по отмяна. В открито заседание прави възражение за прекомерност по см. на чл. 78, ал. 1 от ГПК, на разноските претендирани от останалите страни. Комисията за защита на конкуренцията, не взема становище по искането за отмяна. Ответната страна – Министъра на вътрешните работи, в писмено становище и в открито съдебно заседание, чрез процесуални представители изразява становище за неоснователност на искането за отмяна. Претендира юрисконсултско възнаграждение в нормативно определен размер. Ответната страна – "Ломини" ООД, в писмен отговор и в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на искането за отмяна и отправя искане към съда да остави без уважение искането. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение и представя списък по чл. 80 ГПК. Ответната страна – Консорциум "Оптитех", представя писмено становище за основателност на искането за отмяна. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Ответната страна – "Оптикоелектрон Груп" АД - участник в Консорциум "Оптитех", не изразява становище. Ответната страна – "Тита - Консулт" ООД - участник в Консорциум "Оптитех", не изразява становище. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, като прецени допустимостта и основателността на искането за отмяна намира, че е направено от надлежна страна и в срока по чл. 240 АПК, поради което е допустимо за разглеждане, а по същество на спора, е неоснователно по следните съображения: Съгласно чл. 237, ал. 1 от АПК, отмяната представлява извънреден извънинстанционен способ за отмяна на влезли в сила съдебни решения, както и на влезли в сила определения и разпореждания, преграждащи развитието на делото. Разпоредбата на чл. 239 от АПК изчерпателно изброява случайте, в които искането за отмяна на влязло в сила решение е допустимо. За да е приложима хипотезата на чл. 239, т. 1 от АПК следва да се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. "Нови обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са могли да бъдат включени към доказателствения материал при разглеждане на делото, при полагане на дължимата грижа от търсещия отмяната. "Нови доказателства" по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдени в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, въпреки че е положила дължимата грижа за това, за да ги представи при разглеждане на спора. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В случая като ново обстоятелство се посочва, че квалификацията и научните специалности на авторите на публикацията в "Научни известия" на НТСМ, бр. 2 от юни, 2013 г. - доц. д-р Ю. Бижев и проф. д-р С. Тодоров, не се отнася до рентгеновите системи изобщо. Съдът, след като се запозна с представените с искането за отмяна разпечатки от Националния център за информация и документация /НАЦИД/ приема, че същите представляват общодостъпни данни за професионалната квалификация и научни звания на доц. д-р Ю. Бижев и проф. д-р С. Тодоров, които при полагане на дължимата грижа, молителят е можел да представи при разглеждане на делото в касационното производство, пред тричленния състав на ВАС. В молбата си за отмяна молителят сам посочва, че представените разпечатки са публично налични в електронен вариант на официалния сайт на НАЦИД. Ето защо професионалната квалификация и научните звания на авторите на публикацията не представляват нови обстоятелства по смисъла на закона. Неоснователно е и твърдението, че самата публикация не е била приета като доказателство по делото от Върховния административен съд, но е била ценена като доказателство в мотивите към влязлото в сила решение. Видно от преписката по адм. дело № 6925/2018 г. на 07.06.2018 г. министърът на вътрешните работи е представил писмен отговор по подадената касационна жалба, в т. ч е приложил и публикацията в "Научни известия" както и други доказателства. В протокола от проведеното на 12.06.2018 г. открито съдебно заседание съдът изрично е посочил, че приема отговора на министъра на вътрешните работи, с изключение на тези които са на латиница, без превод на български език /публикацията не попада в това изключение, тъй като е на български език/ като същите ще бъдат ценени ведно с всички останали доказателства. На второ място с искането за отмяна се представят две писма от "Силвър Стар Ритейл" ЕАД и "Евро Старс" ООД и част от договор за следпродажбено обслужване на Ванове Мерцедес Бенц, които според молителя представляват нови писмени доказателства, които са от съществено значение за правилното решаване на делото, но не са били представени по делото. Твърди се, че е от тях видно, че тези две дружества не са сключвали договор за техническа поддръжка (гаранционно или следгаранционно обслужване) с "Ломини" ООД на автомобили с марка Mercedes Benz, не са упълномощили/оторизирали сервизни бази, собствени или наети от "Ломини" ООД за осъществяване на техническа поддръжка (гаранционно или следгаранционно обслужване) на автомобили с марка Mercedes Benz, както и не са поемали ангажимент за предоставяне на собствените си ресурси на "Ломини". Според молителя, същият е бил лишен от възможност да представи тези доказателства, тъй като е получил писмата на "Силвър Стар Ритейл" ЕАД и "Евро Старс" ООД едва след постановяване на решението. Това твърдение съдът приема за неоснователно, тъй като в проведеното на 12.06.2018 г. открито заседание процесуалният представител на "Данлекс" ЕООД изрично е заявил, че спечелилият първо място "Ломини" ООД не разполага със сервизна база и е посочил, че от представеното от него официално писмо от "Силвър Стар Ритейл" ЕАД е видно, че единственият представител на Мерцедес-Бенц на територията на България е Силвър Стар Ритейл. В случая молителят е твърдял същото и пред касационното производство и ако бе положил дължимата грижа би могъл да ги представи пред съд. Следва да се посочи, че в решението, чиято отмяна се иска съдът подробно е разгледа възражението относно липсата на оторизиран сервиз на спечелилия първото място и с оглед установените факти е приел, че възложителят не е поставил като критерий за подбор декларираната сервизна база да бъде оторизирана. В заключение съдът, след като е отчел разликата между поставените от възложителя изисквания в критериите за подбор и условията за изпълнение на предмета на поръчката, е стигнал до извода, че "Ломини" ООД изцяло е отговаряло на поставените критерии за подбор от страна на възложителя, а твърдението на касационния жалбоподател е приел за неоснователно. От изложеното следва, че тези възражения са обсъдени от съда в касационното производство, а представените писма не само не представляват нови доказателства по смисъла на законовата норма, но и не са от значение за решаване на спора по делото. На трето място е представено писмено становище на главен асистент в катедра "Ядрена техника и ядрена енергетика" на Софийски университет "Св. Климент Охридски", изпратено от декана на Физическия факултет в СУ "Св. Климент Охридски" с писмо изх. № 64/09.07.2018 г. Според молителя от становището на СУ е видно, че предлаганото от избрания за изпълнител "Ломини" ООД оборудване не отговаря на изискванията на Възложителя в техническата спесификация. Съдът намира, че представеното становище няма характер на експертно мнение на вещо лице, каквото съдът би кредитирал като компетентно и обективно изготвено и което би послужило за решаване на спора по делото. От съществено значение в случая е и това, че за молителя не е съществувала пречка или препятствие да се снабди с горепосоченото писмено становище в хода на проведеното съдебно производство. От тук следва изводът, че представеното становище не съответства на изискванията на законодателя за ново доказателство, визирани в чл. 239, т. 1 от АПК, защото същото е могло да бъде известно на молителя при решаване на административното дело, по което е постановено атакуваното решение. По изложените съображения искането за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователно и следва да се отхвърли. С оглед на крайния изход на спора в полза на молителя разноски не следва да се присъждат. Искането за разноски, направено от ответната страна – Министъра на вътрешните работи следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 4 във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК. С оглед фактическата и правна сложност на делото, както и направеното възражението за прекомерност, "Данлекс" ЕООД следва да се осъди да заплати на Министерство на вътрешните работи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определени съобразно разпоредбата чл. 34 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Сторени разноски по делото следва да се присъдят и на ответните страни "Ломини" ООД и Консорциум "Оптитех", същите са претендирани своевременно и доказани по размер. Направеното възражение за прекомерност от молителя е неоснователно, тъй като претендираните суми отговарят на фактическата и правна сложност на делото и са близки до минимално определения размер за тези дела. Водим от горното, Върховният административен съд - петчленен състав, I колегия, на основание чл. 244, ал. 1 АПК,