Решение № 2499 от 20.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2293/2018 г.

Решение № 2499 от 20.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2293/2018 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична община (кмета на СО) срещу решение № 7861/18.12.2017 г., постановено по адм. д. 2769/2017 г. по описа на Административен съд-София-град (АССГ). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно и необосновано - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Изрично навежда доводи за спазване на процедурата по оценяване и законосъобразност на оспорената заповед. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба. Претендира разноски. Ответната страна Д. Д. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 7861/18.12.2017 г., постановено по адм. д. 2769/2017 г. по описа на АССГ е отменена Заповед рег. № СОА17-РД-15-2511/24.02.2017 г. на кмета на СО, с която е прекратено служебното правоотношение на Д. Д. на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) поради получена най-ниска оценка на изпълнението на длъжността за 2016 г. Административният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при оценяването на Д. Д. Първоинстанционният съд е установил и приел, че атестирането е извършено в нарушение на процедурата по атестирането, регламентирана в Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (Наредбата), което от своя страна е довело до прекратяване на служебното правоотношение при липса на материалноправно основание за издаване на оспорената заповед. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Касационната жалба е подробна, но в нея са изложени доводи и съображения относно законосъобразността на оспорената пред АССГ заповед, които подробно и задълбочено са обсъдени от решаващият съд. Фактическата обстановка е правилно установена от решаващият съд. Фактическите и правни изводи на решаващият съд са обосновани и са в съответствие със събраните по делото доказателства. Установените от АССГ нарушения при атестирането на Д. Д. са изключително съществени и са допуснати на всеки от етапите при оценяването. Работният план не е изготвен в съответствие с чл. 9, ал. 1 от Наредбата от оценявания и неговия оценяващ ръководител, защото вместо оценяващ е подписан от Л. К., който към този момент е главен юрисконсулт и за тази длъжност той няма на подчинение други служители. При съставяне на работния план са допуснати нарушения и на изискванията относно начина на формулиране на целите (чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата), което се установява от съдържанието на приетия като доказателство формуляр. Междинна среща на 19.07.2016 г. е проведена от Л. К., който към този момент е назначен за ВРИД началник на отдел "Обществени поръчки и търгове" (т. е. явява се оценяващ ръководител), но липсва отразяване на резултати от тази среща, респективно не са набелязани изисквания за промяна в работата на Д. Д. При отразяването на проведената заключителната среща, поставянето на най-ниската възможна оценка са подписани без да се обозначи качеството на лицето, което е изпълнил функциите на оценяващ ръководител. Същото се отнася и за лицето, които е положило подпис за контролиращ ръководител. Компетентността на тези две лица е от съществено значение за зачитане на поставената от тях окончателна оценка за изпълнение на длъжността. Дори да се приеме, че Ц. С. е положил подпис за оценяващ ръководител и е притежавал това качество като директор на дирекция "Обществени поръчки и концесии" при вакантност на длъжността началник отдел, то не е се установява наличието на подпис на заместник кмет за контролиращ орган. По изложените съображения касационната инстанция намира за правилен и обоснован извода на АССГ за допуснати множество съществени нарушения Наредбата, които се отразяват върху достоверността на поставената оценка "неприемливо изпълнение". Процедура за атестация на държавния служител не е спазена, от което следва правилност на изводите на АССГ за незаконосъобразност на прилагането на чл. 107, ал. 2 от ЗДС от страна на органа по назначаването. Действително съдържанието на оценката и обективността й не са предмет на съдебен контрол, но в правомощията на съда е да осъществява такъв относно спазването на критериите при оценяването, регламентирани в Наредбата. В Наредбата са уредени задължителни правила за атестирането на държавните служители, чието стриктно съблюдаване е гаранция за обективността, безпристрастността и компетентността на извършваното оценяване. Неспазването на установените правила за оценяване на държавния служител в конкретния случай правилно е определено от АССГ като водещо до незаконосъобразност на оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение на Д. Д. поради това, че не е установено по категоричен начин наличието на посоченото в нея основание "получена най-ниска годишна оценка за изпълнение на длъжността". Предвид изложеното решението като правилно, обосновано и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция Д. Д. е направила разноски в размер на 600 лв., които претендира, поради което с оглед изхода на спора следва да бъдат присъдени в тежест на бюджета на СО на основание чл. 143, ал. 1 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение