Решение № 9266 от 20.10.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Бойновска и Г. Бойновски чрез техния пълномощник срещу решение 264/16.02.2022 г. по адм. дело 926/2021 г. на Административен съд - Пловдив. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендират от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба - Х. Иванов и кмета на община Карлово чрез своите процесуални представители и в писмени отговори намират касационната жалба за неоснователна. Пълномощникът на Х. Иванов претендира разноски по делото. Ответниците по касационната жалба Л. Делевска и М. Голевска не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторите срещу заповед РД-190/12.03.2021 г. на кмета на община Карлово, с която на основание чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ и § 8, ал. 2, т. 3 ПЗР ЗУТ е одобрен проект за изменение на подробния устройствен план план за регулация и застрояване на [населено място], община Карлово, за УПИ (урегулиран поземлен имот) I-162, УПИ II-160, УПИ III-163, УПИ IV-161, УПИ VI-167 в кв. 17а и улици с о.т. 36-84 и о.т. 85а-85б, с който регулационните граници се поставят в съответствие с имотните като се образуват нови УПИ I-162-жилищно строителство, УПИ IV-161, УПИ II-160, УПИ III-163 и УПИ VI-167, съгласно графичната част на проекта, а в застроителната част на плана за УПИ I-162-жилищно строителство се предвижда свободно ниско етажно застрояване съгласно ограничителната линия за застрояване. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи за материална и процесуална законосъобразност на обжалваната заповед. Според съда е спазена процедурата по предварително допускане на изработването на проекта за промяна на плана, последвано от обжалваната заповед за неговото одобряване. Оспореният административен акт е мотивиран, като съдържа фактическите и правните основания за неговото издаване. Съдът не приема възражението за приложение на нормата на чл. 15, ал. 3 ЗУТ, доколкото същата визира различно самостоятелно основание за изменение на подробния устройствен план от процедурата по § 8, ал. 2, т. 3 ПР ЗУТ. В настоящия казус според съда не е необходимо съгласието на всеки един от собствениците на имотите, предмет на изменението, а е достатъчно един от тях да заяви привеждане на вътрешните регулационни граници на имота в съответствие с имотните, при нереализирано и неприложено предвиждане по ПУП. В тази връзка обосновава и наличието на предпоставките за извършване на изменение по реда на чл. 134, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ в случаите на настъпили съществени промени в обществено-икономическите или устройствените условия, при които е бил съставен планът и когато при изменение на кадастрален план или при одобряване или изменение на кадастрална карта в урегулирана територия имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните или е установена непълнота или грешка в кадастралната карта, използвана като основа за изработване на подробен устройствен план. Излага съображения, че по делото не са ангажирани доказателства за изплащане на обезщетение по отчуждителното производство и за сключване на окончателни договори за прехвърляне на правото на собственост, като видно от становищата на страните не се спори и че са изтекли сроковете по § 6, ал. 2, ал. 4 ДР ЗУТ. От заключението на вещото лице се установява, че регулационните граници са поставени в съответствие с границите по кадастралния и регулационен план от 1961 г., следователно са спазени са изискванията на § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ и обжалваната заповед е издадена при наличието на предвидените от законодателя материалноправни предпоставки. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че действащия кадастрален и регулационен план за [населено място] е този от 1961 г. Същият е предвиждал урегулиране на засегнатите от оспореното изменение имоти в парцели, а именно: имот с пл. 160 в УПИ II-160; имот с пл. 161 в УПИ IV-161, като в него попадат части от имоти с пл. 162 и пл. 167; имот с пл. 162 в УПИ I-162, като в него попадат части от имоти с пл. 160, пл. 162 и пл. 163; имот с пл. 163 в УПИ III-163, като в него попадат части от имот с пл. 162; имот с пл. 167 в УПИ VI-167, като в него попадат части от имот с пл. 162. Липсват данни по делото за прехвърляне на собствеността върху описаните придаваеми части, същите не са завзети и не са плащани сметни по регулация, поради което безспорно се установява, че регулацията не е приложена. Въпреки че е представен предварителен договор за замяна по чл. 15, ал. 3 ЗУТ между собствениците на УПИ IV-161 и УПИ VI-167, същият не е представен от страните на административния орган за процедирането му. С обжалваната заповед регулационните граници се поставят по кадастралните граници на имотите по кадастралния план от 1961 г. Спрямо установените факти съдът правилно е приложил материалния закон. В случая релевантните факти са идентични с материалноправните предпоставки на § 8, ал. 2, т. 3 във връзка с ал. 1 ПЗР на ЗУТ. Съгласно § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ, след изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и ал. 4, отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти се прекратява. Това е основание собствениците на имоти, засегнати от дворищнорегулационния план да поискат вътрешните регулационни линии на техните имоти да бъдат поставени в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти, съгласно § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ. При наличие на придаваеми се части от цитираните имоти, регулационните сметки не са уредени и към настоящия момент. Задължение на жалбоподателите е да докажат плащането на придаваемото се дворно място, ако такова е извършено. Дворищнорегулационният план и дворното място се връща в патримониума на собственика, от който е било отчуждено по силата на плана. Налице са били предпоставките на § 8, ал. 2, т. 3 във вр. с § 6, ал. 2 ПР ЗУТ за изменение на регулацията между петте процесни урегулирани поземлени имота с прокарване на регулационните граници между тях в съответствие с тези по действалия преди това план. Единственото относимо обстоятелство е дали вътрешните регулационни линии са поставени в съответствие със съществуващите имотни граници на поземлените имоти преди приемането на плана за тяхното изменение при урегулирането на имотите, което обстоятелство се установява и от двете заключения по основната и допълнителната съдебно-технически експертизи на вещото лице. Предвид това са осъществени материалноправните предпоставки на § 8, ал. 2, т. 3 във връзка с ал. 1 ПЗР на ЗУТ, което е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената. Разпоредбата на § 8, ал. 2, т. 3 ПР на ЗУТ за разлика от тази на § 8, ал. 2, т. 2 от ПР на ЗУТ, не препраща към реда и условията за изменение на ПУП, установени чл. 134 от ЗУТ и раздел III от глава седма на ЗУТ. Тъй като процедурата по § 8, ал. 2, т . 3 ПЗР на ЗУТ е специална, условията и общият ред за изменение на ПУП, конкретно разпоредбите на раздел ІV, глава седма, и на раздел ІІІ, глава седма с оглед препращащата разпоредба на чл. 136, ал. 1 ЗУТ не се прилагат. В тази връзка, в административния акт неправилно е посочено и в съдебното решение неправилно е обсъждано, приложението на разпоредбата на чл. 134, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ. С одобреното изменение не се променя застрояването в новообразувания УПИ I-162, тъй като предназначението се определя с съобразно предвижданията на регулационния план. Следователно, с титулуваната в акта промяна на застроителен регулационен план, доколкото и липсва действащ такъв за [населено място], и не се предвижда нещо различно от това по действалия преди промяната кадастрален и регулационен план за територията. Предвид изложеното, като приел обжалваната заповед за законосъобразен административен акт, съдът правилно е приложил материалния закон. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото като материално и процесуално законосъобразно следва да се остави в сила. При този изход на делото и с оглед своевременно направеното искане от ответната страна Х. Иванов за присъждане на разноски за настоящата инстанция, касационните жалбоподатели следва да бъдат осъдени да заплатят в негова полза такива, в размер на 500 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,