Решение № 16979 от 21.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8351/2011 г.

Решение № 16979 от 21.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8351/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от пълномощник на Министъра на вътрешните работи, против решение № 6791/16.05.2011 г., постановено по адм. дело № 7942/2010 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на трето отделение, с което е отменена като незаконосъобразна - поради допуснати процесуални нарушения и противоречие с материалния закон, заповед № К-521/19.01.2010 г., издадена на основание чл. 245, ал. 1, т. 4 от ЗМВР, за прекратяване на служебното правоотношение с комисар Марио Георгиев Тодоров, зам. директор I-ва степен и началник отдел "Противодействие на престъпността" при ОД на МВР Плевен, категория "Б", по собствено желание. Решението се счита неправилно, настоява се за отмяната му, по съображенията, изложени в касационната жалба. В съдебното заседание касационният жалбоподател се представлява от юрк. Узунова. Същата поддържа жалбата, като подчертава, че процесуално нарушение не е налице, тъй като ответната страна - Марио Георгиев Тодоров, се явява лично, оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Решението е постановено в нарушение на материалния закон - доказателствата по делото сочат на други правни изводи. Служебното правоотношение с ответника е прекратено по желание на служителя. Неправилно съдът приема, че е налице редовно оттегляне на молбата от ответника. Върховният административен съд, в настоящия си си петчленен състав при Втора колегия, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна стра, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, процесуално е допустима. По съществото си същата е основателна. За да приеме горепосочения правен резултат, тричленният състав на ВАС е посочил, че обжалваната заповед е издадена от министъра на вътрешните работи, съобразно предоставената му от чл. 246, т. 1 от ЗМВР компетентност за прекратяване на служебното правоотношение на държавни служители от категория "Б", каквато е притежавал жалбоподателят, административният акт е в изискуемата от закона писмена форма и в съответствие с императивната норма на чл. 269 от ППЗМВР, при наличие на всички необходими реквизити, правна и фактическа обосновка. Същата обаче е издадена при допуснати съществени процедурни нарушения и нарушение на материалния закон - не е бил спазен установеният в чл. 260 от ППЗМВР ред - писменото заявление да бъде отправено до органа по назначаването, но чрез непосредствения ръководител, както и с оглед обстоятелството, че Тодоров, с нарочна молба, от 18.01.2010 г., изпратена по куриер до министъра, пристигнала своевременно и заведена с вх. № 815 от 19.01.2010 г., е оттеглил заявлението си. И след като в ЗМВР и ППЗМВР няма норми, които да регламентират реда за оттегляне на заявлението за прекратяване на служебното правоотношение, съгласно чл. 13, ал. 2 от ЗЗД, това може да стане ако съобщението за оттеглянето му пристигне преди или най-късно едновременно с предложението. Заявлението и оттеглянето на това заявление са направени в един и същи ден - на 18.01.2010 г., молбата за оттегляне е входирана в МВР на 19.01.2010 г., в който ден е издаден и оспорваният административен акт, а резолюцията - "не" е била поставена от министъра на 20.01.2010 г., т. е. тази молба, макар и заведена на 19.01.2010 г. не му е била докладвана своевременно. В случая оттеглянето е направено пред същия административен орган, пред който е депозирано и искането и това действие на служителя, като страна в производството по издаване на заповед за прекратяване на служебно правоотношение, е следвало да се преценява от административния орган като валидно оттегляне на волеизявлението за прекратяване на служебното правоотношение преди издаване на заповедта. Решението е неправилно, следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата. Делото е изяснено от фактическа страна, при точно установяване на относимите данни и приложимия закон, но при превратното им тълкуване. Затова без основание и в нарушение на материалния закон, заповедта е преценена като незаконосъобразна и отменена. На първо място, подаването на искането за прекратяване на служебното правоотношение по желание на служителя директно до министъра, (а не чрез непосредствения ръководител), е нарушение на административно-производствените правила, но не от характера на съществените, както е приел съдът. Това е така, тъй като независимо от становището на непосредствено по-горестоящия ръководител, което има само съгласувателен характер и не обвързва решаващия орган, този който има правомощията и задължението да издаде заповедта, е органът по назначението - министъра. На второ място, заявлението е собственоръчно написано и подписано от жалбоподателя, сега ответник в касацията, като от текста му по недвусмислен начин личи изразено желание да бъде освободен от заеманата длъжност, с посочване и на правното основание - чл. 245, ал. 1, т. 4 ЗМВР. Твърденията на Тодоров за упражнен натиск, за неправомерно външно вмешателство, както и че написаното не съответства на действителната му воля, не са доказани, напротив, искането за допускане на свидетел до разпит е било оттеглено, т. е. не е установен пред съда твърдяният порок при формирането на изразената в писмен вид воля. Необоснован е и изводът за наличие на валидно оттегляне на заявлението. В случая, съдът правилно е посочил, че при липса на нарочна правна регламентация на оттеглянето в ЗМВР и ППЗМВР, следва да се има предвид разпоредбата на чл. 13, ал. 2 ЗЗД, според който, ако предложението бъде оттеглено, то няма действие, когато съобщението за оттеглянето му пристигне преди, или най-късно едновременно с предложението. Искането по реда на чл. 245, ал. 1, т. 4 ЗМВР, е правопораждащ юридически факт за прекратяване на служебното правоотношение, то има конститутивен характер, при настъпването на който административният орган е длъжен да издаде заповед за освобождаване от служба от момента на получаването му и същото не може да бъде свободно оттеглено след достигането му до адресата, а само със съгласието на последния. И след като в случая заявлението е входирано на 18.01.2010 г., а на следващият ден заповедта е била вече издадена, то оттеглянето не е своевременно, както е приел съдът. За това говори и поставената на 20.01.10 г. резолюция върху молбата - отказ, мотивиран именно с издадената вече заповед. Т. е, от значение е не моментът на изпращането на молбата за оттегляне чрез куриерската служба и получаването й в деловодството на министерството, а този, в който тя пристигне до компетентния да я съобрази орган - нейният адресат. С основание се възразява и че не е нарушение на административно-производствените правила непоставянето на резолюция (от министъра) върху молбата на ответника за прекратяване на служебното правоотношение - той може и устно да разпореди изготвянето на заповедта. С оглед така изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав при Втора колегия,