Решение № 6 от 19.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 623/2008 г.

Решение № 6 от 19.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 623/2008 г., III н. о., НК, докладчик съдията Фиданка Пенева Производството е по реда на чл. 423 НПК. Образувано е по искане на осъдения М. К., чрез упълномощеният му защитник - адвокат М от САК, за отмяна по реда на възобновяването на присъда № 24/15.12.2005 г. на Врачанския районен съд по н о х д № 144/2004 г., по описа на същия съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. В искането се сочи, че осъденият е узнал за осъдителната присъда след неговото екстрадиране от Република Франция, на 13.07.2008 г.. В искането, макар и изготвено от упълномощен защитник, не е въведено касационното основание, но от съдържанието на искането, служебно може да се изведе такова по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК - нарушение правата на осъдения, като страна в наказателния процес, по смисъла на чл. 348 ал. 3, т. 1 НПК. Твърди се, че от 23.03.2004 г., осъденият бил на територията на Република Франция, от 2.06.2006 г. в затвор в П., до датата на екстрадицията - 13.07.2008 година, поради което не знаел, че срещу него има образувано наказателно дело и постановена осъдителна присъда. Пред Върховния касационен съд, осъденият се явява лично и с адвокат М, от САК. Последният поддържа искането за възобновяване, по съображенията изложени в него - осъденият не е знаел за образуваното наказателно дело пред съда. Осъденият К., в правото си на лична защита, иска да му се даде възможност да участва в процеса срещу него, след възобновяване на наказателното производство. Прокурорът дава заключение за неоснователност на искането, тъй като осъденият е знаел за съдебното производство, бил е редовно призован и дори лично е поискал отмяна на мярката му за неотклонение от въззивния съд. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Искането е неоснователно. Наистина, с цитираната присъда, М. К. е бил признат за виновен в това, че на 26.07.2001 г., в гр. В., след предварително сговаряне с други лица, за да набавят за себе си имотна облага са възбудили и поддържали заблуждение у М. Е. от гр. П., като с това са причинили вреда на Триумвират Импекс ЕООД - П., в големи размери - 18 121,05 лева. За престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2 и 5, вр. чл. 209, ал. 1 НК, му е наложено наказание лишаване от свобода, в размер на три години, при общ първоначален режим. На основание чл. 68, ал. 1 НК е активирана условната присъда спрямо същия, постановена по н о х д № 133/1995 г., за срок от две години лишаване от свобода. Осъденият К. и неговите съучастници А. Б. и Д. Николов са осъдени солидарно, да заплатят обезщетение на пострадалото от престъплението дружество, за претърпени имуществени вреди, в размер на 5 000 лева. Същите са осъдени, солидарно, да заплатят съответната държавна такса и разноските по делото, а само молителят М. К. сам да заплати разходите за служебен защитник, в размер на 300 лева. Поради това, че цитираната присъда не е обжалвана или протестирана, на 30.01.2006 г., същата е влязла в законна сила и е изпратена на районна прокуратура - Враца за изпълнение. При проверката по делото се установи, че след образуване на съдебното наказателно производство, с призовка, по реда на чл. 160, ал. 2 НПК (отм.), чрез бащата на К. са му връчени обвинителен акт и разпореждане за предаване на съд от 20.02.2004 г., с което мярката му за неотклонение била изменена в "задържане под стража". Въпреки редовното уведомяване, той не се явил в заседанието за което бил призован - 13.05.2004 г.. Междувременно, очевидно запознат с цитираното разпореждане, със саморъчно изготвена и подписана молба от 23.03.2004 г., той поискал от Врачанския окръжен съд по образуваното пред този съд ч н д № 188/2004 г., тази мярка да бъде заменена с по-лека. С определение от 13.04.2004 г., искането за изменение на мярката за неотклонение е оставено без уважение. При проведените издирвателни мероприятия, по искане на съда, за изясняване на обстоятелствата във връзка с отсъствено разглеждане на делото, по отношение на М. К. постъпила информация, че няма данни за официално напускане на страната, но има данни за нелегалното му излизане от България./ вж писмо на РДВР - Враца, № 50349/9.12.2004 г./ Поради това, на основание чл. 268, ал. 3, т. 2 НПК (отм.), в присъствието на служебно назначения на неявилия се подсъдим К. защитник - адвокат А от Врачанската адвокатска колегия, на 15.12.2005 г., делото било разгледано по същество и постановена цитираната по-горе присъда. От изложеното следва извода, че осъденият К. е знаел за насроченото наказателно дело образувано по обвинителен акт срещу него и съучастниците, за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2 и 5 НК. Той съзнателно и доброволно се е отклонил от задължението си да участва в процеса като страна и да упражнява правата си по НПК. Съдебният състав е положил всички предвидени в българското законодателство средства за издирването и принудителното довеждане на подсъдимия в съдебната зала, но поради нелегалното му напускане на страната, съдът е бил лишен от всякаква възможност да го уведоми за разглеждането на делото, както и за последното съдебно заседание, проведено в деня на постановяване на присъдата - 15.12.2005 г., чиято отмяна, по реда на възобновяването иска К. Ето защо, искането за възобновяване на наказателното производство по н о х д № 144/2004 г. по описа на Врачанския районен съд е неоснователно. Осъденият К. е знаел за образуваното съдебно наказателно производство, аргумент за което е обжалването със саморъчно изготвена и подписана молба за изменение на мярката за неотклонение, взета с разпореждане на съдията - докладчик по същото дело. Освен това, правата му като страна в процеса на са накърнени, тъй като е спазена предвидената в НПК гаранция за това, с назначаването на отсъстващия от делото подсъдим квалифицирана правна защита, в лицето на служебно назначения адвокат А от Вр АК. Водим от горното, поради липса на основанията предвидени в чл. 423, ал. 1 НПК, за възобновяване на наказателното производство, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение