Решение № 40 от 16.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 115/2009 г.

Решение № 40 от 16.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 115/2009 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Лидия Иванова Образувано е по молба на М. И. С. търговец с фирма "А", гр. К. за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК на влязлото в сила решение на Пловдивския апелативен съд № 92/26.03.2008 г. по гр. дело № 15/2008 г., с което е оставено в сила решение на Окръжен съд - Кърджали № 242/22.11.2007 год. по гр. дело № 333/2006 г., с което са отхвърлени предявените от молителката - ищец срещу Ю. А. Ю. от гр. К. обективно съединени искове за сумата 12 340 лева, произхождащи от неизпълнение на задължение по договор за закупуване на МПС, от които 8 840 лева - дадени от възложителя за изпълнение напоръчката и 3 500 лева - обезщетение за пропуснати ползи. Молителят поддържа становище, че постановеното отхвърлително решение следва да бъде отменено, позовавайки се на представената към молбатавлязла в сила присъда № 114/6.11.2008 г., постановена по н. дело № 830/2008 г. на Кърджалийския районен съд, с която подсъдимият по делото Ю. Ю. е признат за виновен за това, че в периода от 21.03.2006 г. до 17.04.2006 г. при условията на продължавано престъпление с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у Т. И. С. от гр. К. заблуждение, че щял да му достави лекотоварен автомобил "Ф" и с това му причинил имотна вреда в размер на 8 830 лева. Ответникът по молбата за отмяна Ю. А. Ю. от гр. К. поддържа становище, че същата е недопустима, тъй като молителката не е конкретизирала основанието за отмяна, а по същество - че същата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като прецени направените оплаквания и след проверка на даннитепо делото, констатира следното: Молбата за отмяна е допустима - подадена е от надлежна страна срещу влязло в сила решение на въззивен съд в срока по чл. 305, т. 2 ГПК и в съдържанието й са изложени обстоятелства, които могат да се квалифицират като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Разгледана по същество молбата за отмяна е основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетел, на заключение на вещото лице, върху което е основано решението, или престъпно деяние на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. Общото на посочените хипотези е, че източникът на неправилността на решението е извършено престъпление. Освен посоченото от закона изискване, необходимо е кумулативно и наличието на още две предпоставки - престъплението да е установено по надлежния ред - т. е. с влязла в сила присъда и да е обусловило съдържанието на атакуваното решение. В случая данните по делото сочат, че посочените условия са налице. Видно от представената към молбата присъда № 114/6.11.2008 г. по н. дело № 830/2008 г. на Кърджалийския районен съд (влязла в законносила на 21.11.2008 г.), подсъдимият Ю. по настоящото дело е признат за виновен в това, че в периода от 21.03.2006 г. до 17.04.2006 г. в гр. К. при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у Т. И. С. от гр. К. заблуждение, че щял да му достави лекотоварен автомобил "Ф" и с това му причинил имотна вреда в размер на 8 830 лева. В хода на производството подсъдимият се е признал завиновен, като е заявил, че признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Видно от данните по настоящото дело Т. И. С. е съпруг на М. И. С., която в качеството си на едноличен търговец с фирма "А" с нотариално заверено генерално пълномощно е упълномощила съпруга си да представлява фирмата при осъществяването на делови контакти и договорни взаимоотношения във връзка с дейността й, както и да сключва всички видове договори. В тази връзка в издадените от Ю. Ю. записи на заповед фигурира името на Т. С., но същите са подпечатени с печата на Е. М. С., фирма "А". С предявения иск ищцата твърди, че сумата от 8 830 лева, която ответникът по делото е получил са средства на едноличния търговец М. С. за да достави лекотоварен автомобил "Ф" необходим за дейността на фирмата, като Т. С. е действувал като неин генерален пълномощник. При тези фактически данни настоящият състав счита, че е налице обуславяща връзка между установеното с влязлата в сила присъда престъпно действие на ответника Ю. претендираните от ищцата вреди - предмет на решението по настоящото дело. С оглед на изложеното, налице е основание по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК за отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, поради което на основание чл. 307, ал. 3 ГПК състав на Търговската колегия на Върховния касационен съд