Решение № 9071 от 3.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4861/2017 г.

Решение № 9071 от 3.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4861/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", депозирана чрез упълномощен процесуален представител- юрисконсулт Славова, срещу Решение № 391 от 7.03.2017 г., постановено по административно дело № 1154/2016 г. на Административен съд- гр. В. (АС В.) в частта, с която същата e осъдена да заплати на М. И. Т., сумата от 300 лева. Счита решението в обжалваната част за необосновано и неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон. В подкрепа на това излага аргументи, че липсват незаконосъобразни бездействия на служители на ГДИН. Смята, че ищецът не е доказал негативни преживявания, както и настъпила - промяна в неговото психологично състояние. Счита, че по делото липсват доказателства относно настъпването на неимуществени вреди за ищеца, които да са в пряка връзка с незаконосъобразни действия или бездействия на служители на ответника ГДИН. Моли да се отмени решението в обжалваната му част и да се потвърди решението в останалата му отхвърлителна част. Касационният жалбоподател ГДИН в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Николова поддържа касационната жалба и изразените в нея доводи. Моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част, като неправилно или алтернативно да се намали присъденото обезщетение до справедливия му размер. О. М. И. Тодоров не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура счита жалбата за основателна. Намира решението на първоинстанционния съд за неправилно и незаконосъобразно и иска същото да бъде отменено. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във връзка с чл. 203 от АПК на М. И. Т., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора- гр. В. срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията- гр. С., за заплащане на обезщетение в общ размер от 10 000 лв., за престоя на ищеца в З. В. за периода от 6.02.2016 г. до 11.04.2016 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. С обжалвания съдебен акт Решение № 391 от 7.03.2017 г., постановено по административно дело № 1154/2016 г. на Административен съд- гр. В. (АС В.) е ОСЪДЕНА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. С. да заплати на М. И. Т., обезщетение в общ размер от 300 (триста) лв. за претърпени неимуществени вреди от противоправно бездействие на служители на ГДИН, изразяващо се в неосигуряване на необходимите санитарно-битови условия при изпълнение на наложеното му наказание "лишаване от свобода" в периода от 6.02.2016 г. до 11.04.2016 г., като е ОТХВЪРЛЕН иска до пълния предявен размер от 10 000 лв. за същия период. Решаващият съд, за да постанови този резултат, кредитира изцяло показанията на свидетелите Куйбин и Негойчев, досежно обстоятелствата за битово хигиенното състояние на килия № 13, където е бил ищеца. Отбелязва, че ответникът не ангажира доказателства, с които да опровергае установените обстоятелства за лошите битови условия в същото спално помещение. Приема, че в случая е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника по отношение на твърденията в исковата молба за лоши санитарно битови условия, тъй като органите, на които е възложено да осъществяват ръководството и контрола върху дейността по изтърпяване на наложеното с присъда наказание лишаване от свобода са длъжни да осигуряват на осъдените лица такива условия, които да не създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото им здраве, нито да уронват човешкото им достойнство. Приема, че искът за обезщетяване на вредите, настъпили вследствие на лоши хигиенно- битови условия, следва да се уважи, като е частично основателен от гледна точка на неговия размер. След като са отчетени характера на деянието извършено от служителите на ответника и на увреждането, както и естеството и степента на претърпените психически страдания, размерът на престоя на ищеца в З. В. - за процесния период, както и размера на обезщетенията, които Съдът по правата на човека присъжда в своите решения по казуси, решаващият адм. съд счита, че справедливото обезщетение за целия период следва да е в размер на 300 лв. Касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е НЕОСНОВАТЕЛНА, а решението в обжалваната част е правилно. Решението в частта, с която е ОТХВЪРЛЕН иска на М. И. Т. срещу ГДИН за разликата на сумата над 300 лева до пълния предявен размер от 10 000 лева не е обжалвано, влязло е в сила и с това не е предмет на настоящото производство. Настоящият съдебен състав на ВАС счита за неоснователни твърденията на касационния жалбоподател за неправилност и необоснованост на съдебното решение. В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 4 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни бездействия на служители от администрацията на З. В.. С оглед наличните данни по делото се установяват всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Правилно и законосъобразно решаващият съд е счел, че със събраните доказателства по делото се установяват по безспорен начин наличието на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГД "Изпълнение на наказанията", относно привеждане на затворническото помещение, съобразно изискванията на КЗПЧОС, част от вътрешното право на страната. Безспорно по делото се доказват фактите, относно нарушение на изискванията на чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС (Обн. - ДВ, бр. 25 от 2009 г., ) по отношение критерия за желателен стандарт за жизнена пространство. Помещението, където е пребивавало лицето е било пренаселено, поради което на лишените от свобода не се е полагала минимална жилищна площ. Килията, където е пребивавал лицето е била в лошо битово и санитарно състояние. По делото е установено, че битовите условия в нея са лоши и хигиенните условия са на ниско ниво. Тези неприемливи битови условия, дължащи се на бездействието на администрацията на ответника, обуславят основателността на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Налице са причинени негативни преживявания, изразяващи се в унижаване на човешкото достойнство, морални и физически страдания вследствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН в нарушение изискванията на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКПЧОС. Т. негативни преживявания излизат, извън прага на строгост по чл. 3 от ЕКПЧОС и поради това правилно от адм. съд е прието, че лицето следва да бъде възмездено с парично обезщетение. Неоснователни са и оплакванията в касационната жалба за необоснованост на решението в частта му по отношение на размера на обезщетението. Първоинстанционният съд е изложил обстойни и подробни мотиви именно при обсъждане на вредоносния резултат- вида и характера на засягането. В анализът на съдебния акт са отчетени всички относими факти и обстоятелства и настъпилите последици за лицето. Неоснователно е искането на касационния жалбоподател за намаляване на размера на присъденото обезщетение до справедливия му размер. АС В. обосновано и правилно е приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, приложима по силата на § 1 от ЗР на ЗОДОВ, като изводите на решаващия съд относно размера на обезщетението са в съответствие на данните по делото, установяващи конкретните факти по непротиворечив начин. Извършена е оценка на особеностите на вредите и техния кумулативен ефект. Настоящата инстанция намира присъденото обезщетение за правилно и не намира основания за неговото намаление. Същото е справедливо определено, тъй като е фиксиран паричен еквивалент, съответстващ на негативните преживявания и отражението им върху увреденото лице, като е отчетен техния характер, интензитет и продължителност. Решението в обжалваната му част като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение