Решение № 12251 от 14.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14376/2015 г.

Решение № 12251 от 14.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14376/2015 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - [населено място] срещу решение № 6636/2.11.2015 г., постановено по адм. дело № 7359/2015 г. по описа на Административен съд, С. -град в частта, в която е отменен мълчалив отказ на орган по приходите при ТД на НАП - [населено място] да се произнесе по искане на [фирма] - [населено място], мълчаливо потвърден от същия директор и е изпратена преписката на орган по приходите при ТД на НАП - [населено място] за произнасяне по искането за възстановяване на лихвата върху възстановената главница 47 709,79 лв. На първо място касационният жалбоподател твърди, че решението е недопустимо и моли да бъде обезсилено - чл. 209, т. 2 АПК. Това оплакване е по съображения, че не е било налице мълчалив отказ на орган по приходите на ТД на НАП, като се позовава на писмо, изх. № 20-00-187/9.09.2014 г. на изпълнителния директор на НАП, че в такива случаи, като процесния не е приложим реда по чл. 128, ал. 1 ДОПК. На второ място в касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател решението на съда е постановено при липса на мотиви и указания по тълкуване и прилагане на материалния закон, каквито съдът дължи съгласно чл. 160, ал. 3 ДОПК. Липсата на мотиви в решението относно дължимостта на претендираната лихва. Подробни съображения, обосноваващите посочените оплаквания за недопустимост, респ. неправилност на решението в обжалваната част, включително и в частта за разноските. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. Станчева. Ответникът по касационната жалба [фирма] - [населено място] в депозиран по делото писмен отговор на пълномощника адв. Т. Т. я оспорва. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е основателна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Б. ММ" Е. срещу мълчалив отказ на орган по приходите да се произнесе по искане, вх. № 53-06-826/11.02.2015 г. за прихващане или възстановяване на сумата от 47 709,78 лв. - внесени обезпечения на основание на Протокол АА № 0009079/12.01.2015 г. и Протокол АА № 0008986/13.01.2015 г. за обезпечаване на доказателства, които впоследствие са отменени с решения № 11/21.01.2015 г. и № 10/21.01.2015 г. на зам. Директора на ТД на НАП - [населено място]. За да постанови обжалвания пред настоящата касационна инстанция правен резултат първоинстанционният съд е приел, че е налице мълчалив отказ на органа по приходите да се произнесе и този отказ е мълчаливо потвърден от решаващия орган - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - [населено място]. За правен абсурд съдът е приел придружителното писмо на заместник директора на ТД на НАП, че жалбата е подадена извън 60-дневния срок за произнасяне. Според съда касае се за искане за прихващане или възстановяване и реда за обжалване е този по чл. 128 и сл. от ДОПК, поради което и е задължително административното обжалване, по което е следва да се произнесе директорът на дирекция "ОДОП" - [населено място]. Правилно първоинстанционният съд е приел, че редът за възстановяване на претендираната от [фирма] лихва е този по чл. 129 и сл. от ДОПК. Внасянето на вече възстановената главница е по цитираните по-горе протоколи за обезпечаване на доказателства, които впоследствие с решения на териториалния данъчен директор са отменени. Разпоредбата на чл. 129, ал. 5, т. 2 ДОПК регламентира възстановяване на незаконосъобразно отказани за възстановяване суми. Процесната лихва е именно такава. С решенията на зам. Директора на ТД на НАП протоколите за обезпечаване на доказателства, по които са внесени обезпечения в размер на 47 079,78 лв. са отменени като незаконосъобразни, което означава, че е отпаднало и основанието за внасяне на посочената сума и тя подлежи на връщане. Главницата е възстановена на дружеството именно от ТД на НАП, предвид представено пред първоинстанционния съд платежно нареждане, от което се установява, че наредителят ТД на НАП е възстановило сумата от 47 079,78 лв. без лихвата. Посочването от касационния жалбоподател на реда на чл. 41 ДОПК е за обжалване само на действията по обезпечаване на доказателства пред териториалния данъчен директор. Този ред за обжалване не е приложим при искания за прихващане или възстановяване, какъвто е процесния случай. Посоченият от касационния жалбоподател ред на чл. 41 във връзка с чл. 121а ДОПК не предвижда възстановяване на незаконосъобразно задържани суми, поради което единственият ред, предвиден в ДОПК за това е този по чл. 129, ал. 5, т. 2 ДОПК, а това изисква страна по делото да бъде не съответния териториален директор, а директорът на дирекция "ОДОП", както правилно е прието и от първоинстанционния съд. Това е така, защото законодателят предвижда задължително административно обжалване пред директора на дирекция "ОДОП", така както е и при ревизионните актове - чл. 129, ал. 7 ДОПК. Първоинстанционният съд обаче за да отмени мълчаливия отказ е проследил единствено редът за обжалване, но както касационният жалбоподател е изложил оплаквания, не се е произнесъл по съществото на спора. Отмяната на мълчаливия отказ и връщането на орган по приходите при ТД на НАП изисква точни указания по прилагането на закона, а такива мотиви в съдебното решение липсват. Това е така, защото законодателят приравнява мълчаливия отказ на индивидуален административен акт, което по същество представлява бездействие на административния орган, поради което и спрямо него се прилагат всички правила за оспорване на индивидуалните административни актове, респ. изричните откази на административните органи. Липсата на мотиви по същество относно законосъобразността на мълчаливия отказ е основание за отмяна на съдебния акт поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Тази липса не може да бъде заместена с решението на касационната инстанция, а и поради тази причина последната не може да постанови решение по съществото на спора. Предвид изложеното обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, който при постановяване на решението си да изложи мотиви по съществото на спора, респ. ако отмени мълчаливия отказ и отново върне преписката за произнасяне на органът по приходите при ТД на НАП да даде изрични указания по прилагането на материалния закон. Предвид изхода на делото и на основание чл. 226, ал. 3 АПК настоящият съдебен състав не присъжда разноски. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение