Решение № 2729 от 6.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 683/2016 г.

Решение № 2729 от 6.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 683/2016 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Г. Л. Б., чрез процесуалния му представител адв. А. П., срещу Решение № 125 от 11.11.2015 г., постановено по адм. дело № 5/2015 г. от Административен съд К.. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. Поддържа направените искове в пълния им размер. Претендира разноски.

Ответната страна – Кметът на община К. – П. П., в отговор на касационната жалба поддържа становище за неоснователност на жалбата. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира юристконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд К. е отхвърлил, като неоснователна, исковата молба на Г. Л. Б. с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против О. К. за заплащане на сумата от 5 000 лв. частично от 50 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки и страдания, от които 2500 лв. частично от 25 000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в злепоставяне пред близки и роднини и 2500 лв. частично от 25 000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди - влошаване на здравословното състояние на ищеца – показателите на диабета и сърдечната му дейност, като резултат от незаконосъобразно действие на длъжностно лице от Траурен парк към ОП "Обреден дом" при община К., изразяващо се в залепване на съобщение за дължима такса за гробоползване на гробното място на наследодателя на ищеца, вместо уведомяването да бъде извършено с писмо, адресирано до наследниците на починалото лице.

За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че през месец октомври 2012 г. съпругата на Б. е посетила гробното място на неговия баща и намерила залепено на паметника писмено съобщение със следното съдържание: "Обреден дом ви уведомява, че трябва да заплатите място, което ви е предоставено за ползване в канцеларията на Траурен парк". Съдът е установил, че същото не носи подпис на издател или печат на "учреждение", няма дата и изходящ номер.

Във връзка с твърденията за влошено здравословно състояние съдът е допуснал съвместна съдебно-медицинска и психиатрично-психологична експертизи, от заключението на които е установил, че: 1. ищецът страда от разгърнат метаболитен синдром и исхемична болест на сърцето, които могат да се повлияят от негативен и продължителен психо-емоционален дистрес, да дестабилизират и задълбочат сериозните здравословни проблеми; 2. у ищеца (по повод залепеното "съобщение") е налице реакция на психо-емоционален стрес, който се проявява в безпокойство и тревожност, нарушения в съня и в емоционално-оценъчните функции на личността. Това по своята същност не представлява психично разстройство на личността.

По делото пред административния съд са приети като доказателства изявление на ищеца, в което сочи, че процесното гробно място е платено за вечни времена от Н. Б., както и писмо от общинско предприятие "Обреден дом" – К. до Л. Б., в което се сочи, че съгласно регистрите на предприятието гробното място не е платено за вечни времена и че е необходимо да се представи платежен документ за удостоверяване на твърдяното обстоятелство за плащане.

Въз основа на тази фактическа установеност съдът е приел иска за допустим, но неоснователен. Не са налице комулативно изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. На първо място не се доказва незаконосъобразно действие от страна на Траурен парк при ОП "Обреден дом" при община К.. Ищецът не е установил, при условията на проведеното пълно и главно доказване, авторството на действието "залепване на съобщение". Представеното по делото като писмено доказателство – "съобщение", не може да се ползва с доказателствената сила на официален документ по чл. 179, ал. 1 от ГПК, а именно да бъде доказателство за извършените от длъжностно лице действия, нито да се ползва с доказателствената сила на частен документ по чл. 180 от ГПК, а именно да се разглежда като доказателство, че изявлението, което съдържа изхожда от Обреден дом – К..

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Първостепенният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за неоснователност на исковата претенция.

Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон - ЗОДОВ - трябва да са налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, в условията на комулативност, а именно:

1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Разпределението на доказателствената тежест сочи, че ищецът следва да установи наличието както на кумулативно изискуемите предпоставки за отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, така и твърдяните в исковата молба факти и обстоятелства, с наличието на които се обосновава правото на иск.

Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 1 ГПК, приложима субсидиарно в административния процес на осн. чл. 144 АПК, официален е документът, който е издаден от длъжностно лице, в кръга на службата му, по установените форма и ред. Затова той представлява доказателство за извършените от длъжностното лице и пред него действия. Само този документ, който е съставен при спазване на кумулативните изисквания на посочената норма има материална доказателствена сила. Както в хода на първоинстанционното производство, така и в производството пред настоящата инстанция не се доказва, че "съобщението" е издадено по установения в чл. 179 ред, т. е. не може да се приеме, че е официален документ и годно доказателствено средство. Частен е документът, който е подписан от лицата, които са го издали и съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях са направени от тези лица. В настоящият случай правилно е преценено, че залепеното съобщение не представлява и частен документ, тъй като не съдържа подписи.

На следващо място, правилно съдът е приел, че в конкретния случай не е доказано авторството на действието "залепване" на увреждащото "съобщение". За да се ангажира отговорността на общината следва да се докаже по несъмнен и категоричен начин авторството на извършеното действие, а именно, че залепването е извършено от служители на Обредния дом. Обстоятелството, че е налице кореспонденция по повод установяване на заплащането на гробното място не е доказателство за твърдяното авторство, както сочи касаторът.

При това положение изводът на решаващия съд, че не са налице доказателства за извършено действие от страна на служители на общината, което да е в нарушение на Наредбата за устройството и управлението на Траурните паркове в град К. и прилежащите му кметства, приета с решение № 396 от 26.03.2009 г. на Общински съвет – К. е правилен и се споделя и от настоящия състав. Липсва първата предпоставка за ангажиране на отговорността на общината, а именно наличието на незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице, осъществени при или по повод административна дейност.

Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че не са налице сочените от касатора отменителни основания, съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му ще следва да бъде оставено в сила.

При този изход на правния спор претенцията на касатора за присъждане на понесените разноски е неоснователна и не следва да бъде уважена.

Искането на ответника за присъждане на съдебни разноски в т. ч. юристконсултско възнаграждение е направено своевременно, но не следва да бъде уважено, тъй като не е изпълнил задължението си по чл. 80 от ГПК - да представи списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Предвид приложимостта на нормите на ГПК настоящата инстанция намира, че ответникът, когато претендира разноски, също е длъжен да представи списък, за да сезира надлежно съда да се произнесе по нея. Като не е представил списък на разноските, ответникът не е сезирал надлежно съда да се произнесе по претенцията да му бъдат присъдени разноски, поради което и с оглед принципа на равнопоставеност съгл. чл. 8, ал. 1 от АПК, такива не следва да се присъждат.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение