Решение № 4373 от 14.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13618/2019 г.

Решение № 4373 от 14.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13618/2019 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Д. И., от [населено място], подадена чрез пълномощника адвокат Н. П. срещу решение № 1904 от 11.10.2019 г. по адм. дело № 2738/2018 г. на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата му против решение № 2153-15-156 от 01.08.2018 г. на директора на ТП на НОИ - гр. П., с което е оставена без уважение жалбата му против разпореждане № 5104-15-300 от 03.10.2017 г., издадено от длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ – П., с което декларираната злополука вх. № 5101-15-242 от 10.08.2017 г., станала с Д. И. на 07.08.2017 г. не се приема за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), и са присъдени разноски. Изложени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложените в жалбата и писмено становище доводи се иска отмяна на решението и отмяна на административния акт. Претендират се разноски. Ответникът –директора на ТП на НОИ-П. чрез гл. юрисконсулт Г. В. оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 1904 от 11.10.2019 г. по адм. дело № 2738/2018 г. Административен съд - П. е отхвърлил жалбата на Д. И. против решение № 2153-15-156 от 01.08.2018 г. на директора на ТП на НОИ - гр. П., с което е оставена без уважение жалбата му против разпореждане № 5104-15-300 от 03.10.2017 г., издадено от длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ – П., с което декларираната злополука вх. № 5101-15-242 от 10.08.2017 г., станала с Д. И. на 07.08.2017 г. не се приема за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), и е присъдил разноски. Съдът е приел, че в случая не е доказано кумулативното наличие на елементите на трудовата злополука. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че в ТП на НОИ - П. е постъпила декларация вх. № 5101-15-242 от 10.08.2017 г., подадена от осигурителя ГД "Изпълнение на наказанията", Затвора – П., ЕИК *************, за злополука, станала на 07.08.2017 г. с Д. И., надзирател в затвора в гр. П.. По информация от декларацията, на 07.08.2017 г., при опит да затвори голяма външна метална врата на КПП (пост № 9), пострадалият почувствал остра болка в областта на кръста и изпуснал вратата, след което инстинктивно се опитал да я задържи с дясната ръка, при което същата се оказала притисната между двете крила на вратата. Със Заповед № 1015-15-301/25.08.2017 г. на директора на ТП на НОИ – П. е назначена комисия и е образувано административно производство по разследване на декларираната злополука. За резултатите от проведеното разследване е изготвен Протокол № 5103-15-34/14.08.2017 г. В процеса на разследване на злополуката са събрани доказателства. От експертно решение № 1265/11.04.2017 г. на ТЕЛК при УМБАЛ "в. Г. " – П., ЕАД, първи състав, е установено, че Игнатнов е с определени 56% трайно намалена работоспособност, с водеща диагноза: "Множествени травми на китката и дланта. Общо заболяване: ХНП Л5 ЕС1 радикулопатия Л5 ЕС 1 бил. Спондилоартрозис цервиколумбалис. Р. С6-С7 /ЕМГ/, Комб. отоневрологичен синдром със статична илокомоторна атаксия от лека съм средна степен. Трудова злополука: G56. 3. Увреждане на лъчевия нерв. Травматична лезия на десен радиален нерв – м. 07. 2015 г. ". В анамнезата на експертно решение № 1265: 11.04.2017 г. е посочено, че през месец юни 2015 г. Игнатов е претърпял инцидент на служебното си място, при което му е нанесена травма на дясната ръка, след което е намаляла силата на ръката и фината дейност на ръката. Имал е също дискова херния, чест световъртеж, болки в шийния дял на гръбначния стълб, болки в кръста, излъчващи се към долни крайници. От епикриза /ИЗ № 48542/2154 от 2017 г. / на Игнатов е установено, че на лицето е поставена диагноза: [диагноза]. В реквизита "обективно състояние" /локален статус/ е посочено: "оток на меките тъкани на дясна ръка и предмищница". За периода 07.08.2017 г. – 05.09.2017 г. на Игнатов е издаден болничен лист № Е20170273843/16.08.2017 г. с диагноза по МКБ М51. 1 – [диагноза]. За периода 07.08.2017 г. – 05.09.2017 г. на Игнатов е издаден и болничен лист № Е20170826041 с диагноза: [диагноза], а за периода от 06.09.2017 г. до 05.10.2017 г. – болничен лист № Е20170826042 със същата диагноза. Комисията за злополуката не е излязла с категорично становище, дали в случая се касае за трудова злополука или за обостряне на старо документирано заболяване на Игнатов. За това е допринесло обстоятелството, че от притискането на дясната му ръка е произтекла незначителна травма, изразяваща се в "оток на меките тъкани на дясната ръка и предмишница". Предвид тези констатации и Протокол за разследване № 5103-15-34/14.09.2017 г., с разпореждане № 5104-15-300/03.10.2017 г. длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ – П. не е приело декларираната злополука за трудова такава. Разпореждането е обжалвано пред директора на ТП на НОИ-П.. Освен изложеното със заявление № 2418/12.09.2017 г. комисар Б. И. – началник на затвора в П. е изразил несъгласие с диагнозата [диагноза], вписана в болнични листове №№ Е20170826041/16.08.2017 г. и Е20170826042/08.09.2017 г., и кодирането им с причина 04 – злополука трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО. С Жалба изх. № 1029-15-32766/07.09.2017 г. директорът на ТП на НОИ – П. е обжалвал пред РЗИ – П. болничен лист № Е2017023843 с мотива, че е налице несъответствие между диагноза и причина за заболяване. С Експертно решение № 3590/10.10.2017 г., пети състав на ТЕЛК при УМБАЛ "Св. Г. " – Пловдив ЕАД, потвърждава болничен лист № Е2017023843. С Жалба изх. № 1029-15-327#1/19.09.2017 г. директорът на ТП на НОИ – П. е обжалвал пред РЗИ – П. болнични листове №№ Е20170826041/16.08.2017 г. и Е20170826042/08.09.2017 г. с мотива, че болничните листове се представят за преценка относно съответствието на вписаната в тях диагноза и продължителността на временната неработоспособност. С Експертно решение № 3615/11.10.2017 г., пети състав на ТЕЛК при УМБАЛ "Св. Г. " – П., ЕАД потвърждава процесните болнични листове. С Експертно решение № 0167/07.02.2018 г. НЕЛК – С., първи специализиран състав по неврологични болести потвърждава Експертно решение № 3615/11.10.2017 г. на ТЕЛК – П. по болнични листове №№ Е20170826041, Е20170826042, които са издадени на основание ЕР на ТЕЛ № 2543/15.08.2017 г., с което е разрешена временна неработоспособност с диагноза [диагноза]. Болнични листове №№ Е20170826041 и Е20170826042 са издадени с диагноза [диагноза] и съгласно ЕР № 0167/07.02.2018 г. на НЕЛК, следва ЛКК да анулира цитираните по-горе болнични листове и да издаден нови такива с диагнозата, постановено в ЕР на ТЕЛК. С ЕР № 0168/07.02.2018 г. НЕЛК – С., първи специализиран състав по неврологични болести потвърждава ЕР № 3590/10.10.2017 г. на ТЕЛК – П. по болничен лист Е20170273843. Впоследствие, болничен лист № Е 20170826041 за периода 07.08.2017 г. – 05.09.2017 г. с диагноза по МКБ GG [диагноза] и причина 04 – злополука трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО е анулиран и за същия период на временна неработоспособност от ЛКК при "ДКЦ V" ЕООД П., е издаден болничен лист № Е20180271101 с диагноза М51. 1 [диагноза]. Анулиран е и болничен лист № Е20170826042 за периода 06.09.2017 г. – 05.10.2017 г. с диагноза по МКБ G56. 3 [диагноза] и причина 04 – злополука трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО и за същия период на временна неработоспособност от ЛКК при "ДКЦ V" ЕООД – П. е издаден болничен лист № Е20180271100 с диагноза М51. 1 [диагноза]. С решение № 2153-15-156 от 01.08.2018 г. на директора на ТП на НОИ - гр. П. е оставена без уважение жалбата на Игнатов против разпореждане № 5104-15-300 от 03.10.2017 г., издадено от длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ – П., с което декларираната злополука вх. № 5101-15-242 от 10.08.2017 г., станала с Д. И. на 07.08.2017 г. не се приема за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване(КСО). По делото са събрани гласни доказателства, от които се установява, че преки свидетели на злополуката няма. Свидетелите сочат, че Игнатов е претърпял внезапно увреждане на здравето, причинило оток на меките тъкани на дясната ръка и предмишница в резултат на удар от метална врата на пост № 9. По делото е изслушана и приета без възражения от страните съдебно-техническа експертиза, за изготвянето на която вещото лице е изследвало всички приложени по делото документи и е извършило оглед на място в затвора в П. на вратата на транспортния портал. Експертът е установил, че фиксирането на двете крила към рамката на порталната врата на пост № 9 се осъществява с три вертикални цилиндрични конзоли /две долни и една горна/ и метално резе, заключвано с катинар. Отварянето и затварянето на вратата се извършва ръчно. При затваряне двете крила на порталната врата не се фиксират до степен на пълно съвпадане на външните вертикални повърхности, като причина за това е, припокриване на двете крила в долната им част на височина около метър, считано от нивото на терена. Посочено е също така, че за затварянето на вратата е необходимо прилагане на сила. Установил е, че високите температури и слънчевото греене предизвикват неизбежни топлинни разширения и в резултат на увеличаване на габаритните размери /раздуване/ намаляват работните разстояния, което може да доведе до затруднения в начина на отваряне и затваряне на вратата и необходимост от прилагане на по-голяма сила за преодоляване на механичните отклонения; На основание естествената особеност на материалите, включително стоманата, да се влияе от нарастване на атмосферните температури и пряко слънчево греене, в резултат на което се получават линейни разширения, може да се формира извод, че за отваряне и затваряне на процесната врата през летния сезон ще е необходимо по-голямо усилия от обичайно необходимото за сезон с по-ниски температури. С оглед на събраните по делото доказателства правилно първоинстанционният съд е приел, че Игнатов е имал травматично увреждане, което е причинило временна неработоспособност, но не може да се направи категоричен извод относно обстоятелствата, при които същото е настъпило. Липсват доказателства, които да установят по категоричен начин, че на 07.08.2017 г. по време на работа Игнатов е претърпял трудова злополука. Твърденията на последния за претърпяна трудова злополука на сочената дата и при твърдените обстоятелства не са доказани по безспорен начин. Липсата на свидетели на инцидента, липсата на видеозаписи на инцидента, липсата на сериозна травма на дясната ръка, съответно липсата на медицинска документация за наличие на сериозна травма, са дали основанието на първоинстанционният съд да формира този извод. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая не е доказана причинната връзка между увреждането и изпълняваната работа. Трудовата злополука като внезапно увреждане на здравето е следствие, а извършваната работа е причината за това следствие, т. е. внезапното увреждане на здравето и извършваната работа са в причинна връзка по смисъла на Наредбата за медицинската експертиза. Неустановяването на подобна връзка препятства определянето на злополуката като трудова, поради което правилно административният съд е приел, че в случая не е налице трудова злополука. Изложените в обратната насока касационни оплаквания са неоснователни. Цитираната от касационният жалбоподател съдебна практика е неотносима в настоящия случай. Следователно, оспореният пред първоинстанционния съд административен акт е издаден при правилно прилагане на материалноправните предпоставки за законосъобразност и като е отхвърлил жалбата срещу него, Административен съд- П. е постановил правилно съдебно решение, което при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника за заплащане на разноски е основателна. На ТП на НОИ - П. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00/сто/лева на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от НЗПП. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,