Решение № 5453 от 22.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13519/2013 г.

Решение № 5453 от 22.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13519/2013 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ гр. Бургас против решение № 1608/18.07.2013 г., постановено по адм. дело № 1111/2013 г. по описа на Административен съд гр. Бургас, с което е отменено решение № КПК-36/02.04.2013 г. на директора на РУСО гр. Бургас и потвърдените с него разпореждания на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите в РУСО. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административните актове. Ответната страна по касационната жалба - Теодора Ралева Бакърджиева от гр. Бургас, чрез пълномощника адв. Петя Владикова, оспорва жалбата по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: С обжалваното решение на Административен съд гр. Бургас е отменено решение № КПК-36/02.04.2013 г. на директора на РУСО гр. Бургас и потвърдените с него разпореждания № О-02-999-06-00071901/28.02.2013 г., № О-02-999-06-00071902/28.02.2013 г., № О-02-999-06-00071903/28.02.2013 г. и № О-02-999-06-00071904/28.02.2013 г., издадени от ръководителя по изплащане на обезщетения и помощи в РУСО гр. Бургас. Съдът е изпратил преписката на директора на РУСО за произнасяне съобразно мотивите на съдебното решение. За да постанови този акт, съдът е приел, че жалбоподателката Теодора Ралева Бакърджиева има право на обезщетение за бременност и раждане по издадените й болнични листи № № 0089492, 0065356 и 1394093, както и на обезщетение по подаденото заявление-декларация с вх. № 94Т-4138-1/26.02.2013 г., тъй като е отговаряла на всички условия по чл. 48а КСО. Доколкото по делото е бил спорен въпросът дали към настъпване на осигурителния риск бременност и раждане - 14.04.2012 г., жалбоподателката е имала качеството на осигурено лице, съдът е обосновал извод, че същата следва да се приеме за такова лице съгласно определението, дадено в § 1, т. 3, изр. второ ДР КСО, вр. чл. 9, ал. 2, т. 2 КСО, тъй към тази дата е ползвала разрешен отпуск поради временна неработоспособност. Периодът, през който лицето ползва такъв отпуск се зачита за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски и същото не губи качеството на осигурено лице, независимо дали е в редовно трудово правоотношение или е уволнено. Според съда, в случая следва да се отчете обстоятелството, че уволнението на жалбоподателката е отменено като незаконно и същата е възстановена на предишната работа при осигурителя "Ем Ди Ей" ООД от датата на уволнението, т. е. от 26.02.2012 г. Неправилно административният орган се е позовал на разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 2 КСО, като не е съобразил предхождащата правна норма, при която се изисква единствено лицето да е с надлежно разрешен отпуск за временна неработоспособност. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че Теодора Ралева Бакърджиева е работила по трудово правоотношение при осигурителя "Ем Ди Ей" ООД, считано от 05.10.2009 г. и е осигурявана на това основание, включително за риска "общо заболяване и майчинство". Трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ със заповед № 02/22.02.2012 г., считано от 26.02.2012 г. Заповедта е отменена като незаконна с решение № VIII-1671/01.11.2012 г. /неправилно в мотивите на първоинстанционното решение е посочена годината 2011 г. в датата на това решение/, което е влязло в сила на 13.02.2013 г., съгласно вписването върху самото решение. За периода от 09.01.2012 г. до 13.04.2012 г. включително на Теодора Бъкарджиева са издадени болнични листи за временна неработоспособност /б. л. № № 0155763, 1337487, 0063219 и 0063252/, които са потвърдени от съответната ЛКК и ТЕЛК при обжалването им от осигурителя. На 14.04.2012 г. е настъпил осигурителния риск бременност и раждане /45 дни преди датата на раждане/, а на 25.05.2012 г. Теодора Бакърджиева е родила детето си. За периода от 14.04.2012 г. до 29.08.2012 г. са й издадени последователно болнични листи за временна неработоспособност поради бременност и раждане, както следва: № 0089492 - за периода от 14.04.2012 г. до 28.05.2012 г.; № 0065356 - за периода от 25.05.2012 г. до 05.07.2012 г. и № 1394039 - за периода от 06.07.2012 г. до 29.08.2012 г., всички представени в РУСО - гр. Бургас на 27.02.2013 г. На 26.02.1023 г. Теодора Бакърджиева е подала до директора на РУСО гр. Бургас заявление-декларация заведено с вх. № 94Т-4138-1а, за изплащане на обезщетение за бременност и раждане, включително за периода от 135 до 410 календарни дни. Междувременно, на 11.12.2012 г., дружеството - осигурител "Ем Ди Ей" ООД е заличено от търговския регистър поради приключване на ликвидацията му. От ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите в РУСО гр. Бургас са издадени разпореждания № О-02-999-06-00071901/28.02.2013 г., № О-02-999-06-00071902/28.02.2013 г., № О-02-999-06-00071903/28.02.2013 г. и № О-02-999-06-00071904/28.02.2013 г., с които, съответно, е отказано изплащане на обезщетения по трите болнични листи и по заявлението-декларация от 27.02.2013 г. При обжалването по административен ред тези актове са потвърдени с решение № КПК-36/02.04.2013 г. на директора на РУСО гр. Бургас, което е предмет на оспорването пред първоинстанционния съд. Спорът по делото е правен и е свързан с отговора на въпроса дали към датата на настъпване на осигурителния риск - 14.04.2012 г. Теодора Бакърджиева е имала качеството "осигурено лице" и в съответствие с това - дали има право на обезщетение за бременност и раждане по чл. 48а КСО. В разпоредбата на чл. 48а КСО е предвидено, че осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Според легалното определение, дадено в § 1, т. 3 ДР КСО "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 КСО, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; лицето се смята за осигурено и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5 КСО; самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесли дължимите осигурителни вноски. В разпоредбите на чл. 9, ал. 2 КСО са предвидени хипотезите, при които определени периоди от време се зачитат за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, като по т. 2 е визирано времето на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, за отпуск за бременност и раждане и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст. В разпоредбите на чл. 9, ал. 3 КСО са предвидени хипотези, при които за осигурителен стаж се зачитат определени периоди от време, като по т. 2 е посочено времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а, ал. 1 са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването им на работа, но не по-късно от 14-дни от влизането в сила на акта, с който се признава незаконността на уволнението. За да обоснове извода си, че Теодора Бакърджиева няма право на обезщетение по чл. 48а КСО административният орган неправилно се е позовал на разпоредбите на чл. 9, ал. 3, т. 2 и ал. 5 КСО, като е приел, че за периода от датата на незаконното уволнение до възстановяването на работа същата не е имала качеството "осигурено лице", след като е осигурявана само за фонд "Пенсии". Във връзка с преценката дали към датата на настъпване на осигурителния риск бременност и раждане - 14.04.2012 г., Теодора Бакърджиева е имала качеството "осигурено лице" по смисъла на § 1, т. 3 ДР КСО, първоинстанционният съд правилно, предвид конкретната фактическа обстановка, е приел, че приложимата в случая разпоредба е тази на чл. 9, ал. 2, т. 2 КСО. Поради това, че уволнението на Теодора Бакърджиева е отменено от съда като незаконно, то неговите последици следва да бъдат заличени и в този смисъл да се приеме, че към датата на настъпване на осигурителния риск, същата е ползвала надлежно разрешен отпуск поради временна неработоспособност. Времето на този отпуск се зачита за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски, а съгласно определението по § 1, т. 3 ДР КСО осигуряването на лицето продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 2 КСО. Един от периодите, регламентирани в тази разпоредба, е времето на платен отпуск за временна неработоспособност, какъвто е ползвала Теодора Бакърджиева към датата на настъпване на осигурителния риск. При тълкуването на приложимите норми, което е направено от административния орган недопустимо се увреждат интересите на осигуреното лице, тъй като въпреки отмяната на уволнението като незаконно, същото не може да ползва осигурителните си права, които биха възникнали за него, ако не беше уволнено незаконно. Подобно тълкуване не съответства на основните характеристики и целта на осигурителното правоотношение, както и на правата на работника при отмяна на незаконно уволнение. Предвид изложените съображения, неправилно административният орган е отказал изплащане на поисканите обезщетения по чл. 48а КСО. Като е достигнал до същия извод, първоинстанционият съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Следва да се отбележи, че настоящият случай не е идентичен на разрешените случаи с решенията по адм. дело № 400/2010 г. и адм. дело № 12047/2012 г., двете на ВАС, шесто отделение, на които се позовава касаторът, тъй като по двете посочени дела лицето не е ползвало разрешен отпуск за временна неработоспособност към датата на настъпване на осигурителния риск. При този изход на спора ответната страна по касационната жалба има право на направените разноски по делото, съгласно направеното искане в този смисъл. От доказателствата по делото се установяват направени разноски от ответната страна в размер на 300 лв. за изплатено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 31 от 10.09.2013 г. /серия Б, № 142789 на АК - гр. Бургас/, поради което на страната следва да бъдат присъдени разноски в този размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение