Решение № 9243 от 24.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12422/2010 г.

Решение № 9243 от 24.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12422/2010 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Кис Рис-Кольо Иванов" гр. Пловдив против Решение № 993/06.07.2010 г., постановено по адм. дело № 1388/2009 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 784/08.07.2009 г. на Кмета на Община Родопи. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспорената заповед бъде отменена. Ответникът по касационната жалба - Кмета на Община Родопи, редовно призован, не се явява и представлява и не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Пловдив е отхвърлил като неоснователна жалбата на ЕТ "Кис рис-Кольа Иванов" срещу Заповед № 784/08.07.2009 г. на Кмета на Община Родопи, с която на основание чл. 21, ал. 1, т. 5 от Наредбата за категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения (НКСПМНЗХР), вр. чл. 54 от Закона за туризма (ЗТ) и чл. 148, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е отказано определяне на категория на обет "Кафе аперитив", находящ се в с. Крумово, УПИ ХI-109, кв. 11. За да постанови този резултат съдът е приел, че жалбоподателят не е представил доказателства, установяващи въвеждането в експлоатация на ползваният от него навес както в административното, така и в развилото се съдебно производство. Крайният извод на първоинстанционния съд е, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при издаването му не са допуснати нарушения на материалния закон и административнопроизводствените правила. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Условията и реда за извършването на туристически дейности по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗТ са уредени в глава Четвърта, а съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 1 с. з., на категоризиране по този ред подлежат туристическите обекти по чл. 3, ал. 3, т. 1, 2, 3, 5, 6 и 10, независимо от формата на собственост и начина на стопанисване. Съгласно предписанието на чл. 52, ал. 1 ЗТ и чл. 16, т. 2 от НКСПМНЗХР, приета с ПМС № 357 от 27.12.2004 г., обн., ДВ, бр. 2 от 7.01.2005 г., компетентен орган във връзка с категоризацията на заведения за подслон и прилежащите към тях заведения за хранене и развлечения с категория "една звезда" е кметът на съответната община. Последният, съгласно чл. 52, ал. 1 ЗТ и чл. 16, т. 2 НКСПМНЗХР, може да определи заявената от търговеца категория, или да откаже въобще такава при хипотезите на чл. 54, ал. 1 ЗТ и чл. 21 от НКСПМНЗХР. Нормата на чл. 21, ал. 1, т. 5 НКСПМНЗХР, посочена като основание за издаване на оспорената заповед, предвижда отказ да бъде постановен, когато при открита процедура за категоризиране се констатира промяна на лицето, което извършва или ще извършва хотелиерство или ресторантьорство, или реконструкция или разширение на туристическия обект. Основанието и в двете му хипотези е свързано с въведените в чл. 50, ал. 5 на ЗТ изисквания за съответствие на обекта с минималните задължителни изисквания за изграждане, обзавеждане и оборудване, обслужване и предлагани услуги, като разширението - дървена конструкция/навес на туристическия обект като правнозначим факт е безспорно установено по делото. При така цитираната нормативна уредба, първоинстанционният съд правилно е счел, че за констатираното разширение на туристическия обект не е представено разрешение по чл. 56 от ЗУТ. Изградената дървена конструкция/навес представлява разширение на туристическия обект, за което няма надлежно издадено разрешение от Общината. След като по делото безспорно е установено обстоятелство, посочено в НКСПМНЗХР като фактическо основание за отказ, всички останали доводи и възражения на жалбоподателя за начина на функциониране на заведението и възможността за разполагане на маси са неоснователни и неотносими към предмета на спора. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд Пловдив съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение