Решение № 11591 от 1.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7851/2015 г.

Решение № 11591 от 1.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7851/2015 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Й. Г. Ф. срещу заповед № 8121К-1760/28.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение като служител в МВР. Иска се отмяната й като незаконосъобразно издадена. Ответникът - министърът на вътрешните работи, оспорва жалбата. Настоящата инстанция счита, че жалбата е процесуално допустима, а по същество е неоснователна, поради следното: Жалбоподателят е заемал длъжността началник на група "Логистика" в администрацията на ГПУ - С. към РДГП - Е. при Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР. Уволнен е с процесната заповед на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР - за извършено тежко дисциплинарно нарушение, изразяващо се в това, че в периода от 18.10.2014 г. до 18.12.2014 г. в гр. С. е упражнил психически тормоз върху подчинената му служителка С. Д. П. и е изпратил анонимни писма до семействата на П. и С. Г., съдържащи цинизми и клевети, чрез които е осъществил вмешателство в личния им живот, като деянието е станало достояние на обществото чрез средствата за масово осведомяване, с което е уронен престижа на службата. Установява се, че на 18.12.2014 г. техническият сътрудник С. П. е подала жалба до началника на ГПУ - С. за упражняван спрямо нея тормоз в службата от страна на прекия й началник Ф.. Същият според нея бил автор и на анонимни писма, които тя и съпругът й получили с твърдения, че тя има извънбрачна интимна връзка с колега. До този извод стигнала, след като на същата дата предиобед, влизайки да търси служебни документи в стаята му, видяла файл в компютъра му със сходно на писмата съдържание. Назначената със заповед комисия извършила проверка в служебния кабинет на жалбоподателя в 12.20 часа на 18.12.2014 г. в негово присъствие и намерила такъв файл, създаден на 05.12.2014 г. в 09.36 ч. и модифициран на 17.12.2014 г. в 14.02 часа, който разпечатала. Освен това били открити в чекмедже и 10 броя пощенски марки, които не били иззети, като помещението било запечатано след смяна на патрона на бравата. За тези действия на комисията е изготвен констативен протокол рег. № 55981/18.12.2014 г. Проверката по жалбата продължила, като към материалите са били приобщени и други анонимни писма, изпратени до П., до съпруга й, до С. Г. и до съпругата му. Извършен е повторен оглед на кабинета, при който освен пощенските марки е открито и иззето неизпратено анонимно писмо (сгънат на четири лист А4), снети са обяснения от колеги на П. и от съпруга й. Комисията е изготвила справка рег. № 2323/15.01.2015 г. и при събраните данни е направила заключение, че Ф. е автор на писмата, налице е извършено от него тежко нарушение на служебната дисциплина - деяние, несъвместимо с етичните правила на поведение на служител в МВР и е предложила на началника на ГПУ да се образува дисциплинарно производство срещу него, като е посочила и факта, че по време на проверката са публикувани статии в пресата с коментари по случая. След получаване на материалите от тази проверка, извършена в ГПУ, със заповед № 8121К-371/10.02.2015 г. министърът на вътрешните работи е образувал дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР срещу Й. Ф., отстранил го е от длъжност, определил е дисциплинарно-разследващ орган и го е запознал с правата му. Заповедта му е връчена лично срещу подпис, както и тази за удължаване на срока. В хода на дисциплинарното производство са дадени докладни записки от лицата, дали сведения при проверката в ГПУ, които съдържат конкретни факти и обстоятелства за това, че П. работи в обстановка на постоянен психически тормоз от страна на прекия си началник, който непрекъснато й възлагал несвойствени задачи за изпълнение, контролирал контактите й в службата и й повтарял, че "го е разочаровала". Колегите й разказват, че тя определяла положението като нетърпимо и искала да напусне, особено след като със съпруга й получили анонимни писма, които целят да я оклеветят и да създадат семеен конфликт, като е убедена, че техен автор е Ф.. По време на производството са изготвени експертни справки № 2015/КСМ-048 от 06.03.2015 г. и № 15/ДОК-41 от 09.03.2015 г. по описа на НИКК-МВР. От първата справка е видно, че файлът, открит при запечатването на кабинета на Ф., е създаден на използвания от него компютър, претърпял е 24 редакции за общо време от 1 час и 52 минути, като последната запазена дата от разпечатване е 17.12.2014 г. в 11.04 часа, а последната редакция е на 17.12.2014 г. в 14.02 часа. Освен това при търсене с ключова дума "силвия" върху твърдия диск е намерен фрагмент от текст, който отговаря на част от текста в едно от предоставените на експерта писма, което означава, че файл с такова съдържание е бил създаван, редактиран или отварян от потребител на предоставения компютър. Втората експертна справка установява, че текстовете на пет от предоставените писма са компютърно генерирани и отпечатани с принтера, използван от жалбоподателя, който е бил предоставен за изследване. Установено е също така, че пощенските марки, които са намерени в кабинета на Ф., са закупени от него и са идентични по надписа си с тези, които са били използвани върху пощенските пликове, с които са изпращани писмата. Дисциплинарното производство е приключило с обобщена справка УРИ 453бр-5762/01.04.2015 г., с която служителят се е запознал на 02.04.2015 г., по която е депозирал възражение на следващия ден, прието от министъра на вътрешните работи. Изготвено е становище от ДРО до министъра за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", като заповедта е издадена на 28.05.2015 г. При тези доказателства съдът счита, че заповедта е издадена от компетентен орган и в изискуемата се форма, като съдържа всички реквизити, визирани в 210, ал. 1 от ЗМВР. Фактическите установявания подробно се съдържат в обобщената справка и в становището, към които документи заповедта изрично препраща. Дисциплинарното производство е проведено в съответствие с регламентираната в закона процедура, спазени са императивно определените срокове и не е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Същият се е запознал със събраните доказателства, дал е обяснения и възражения както по време на проверката в ГПУ, така и преди налагане на наказанието след запознаването му с констатациите и изводите в обобщената справка. Не е налице твърдяното нарушение на материалния закон и несъответствие с целта му. Съдът намира, че събраните по делото доказателства установяват виновно извършеното от Ф. тежко дисциплинарно нарушение, описано в заповедта. В разрез с цитираните правила на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, жалбоподателят е упражнил неоправдан психически тормоз спрямо подчинената си служителка П. и е осъществил недопустимо вмешателство в нейния личен живот и в този на други служители и техни близки, като е писал и изпращал анонимни писма с цинично и клеветническо съдържание, което е станало обществено достояние и е уронило престижа на службата. За такова нарушение, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, задължително се налага наказанието "уволнение". С показанията на разпитаните от съда свидетели Н. и К. не се разколебава заключението, че вмененото нарушение е действително извършено от жалбоподателя. Установеното от първия обстоятелство, че е имало резервен ключ от кабинета на Ф. в канцеларията на П. и по негово нареждане тя и други служители инцидентно са влизали там да разпечатват служебни документи, не означава, че някой друг системно е разполагал с необходимото време да пише, разпечатва и подготвя за изпращане въпросните писма в негово отсъствие. Още по-неубедително звучи защитната му теза, че след като вторият свидетел установи пред съда факта, че на 17.12.2014 г. в 13.55 часа (по неговия часовник) се видял с жалбоподателя пред вх...да на управлението, то няма как той да е бил вътре в 14.02 часа, когато последно е редактиран открития в компютъра му файл. Предвид изложеното не са налице основанията по чл. 146 от АПК за отмяна на заповедта и жалбата следва да се отхвърли като неоснователна. При този изход на делото основателно е искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и жалбоподателят следва да се осъди да заплати на МВР сумата 400 лева. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,