Решение № 7163 от 27.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9857/2012 г.

Решение № 7163 от 27.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9857/2012 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби, подадени от Дирекция "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП, (с предишно наименование Д "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП) и от "Месокомбинат Варна" АД, притежаващо ЕИК 148149656 със съдебен адрес гр. София, ул. "Уилям Гладстон", № 5, ет. 2 и 3 против решение № 1692/28.06.2012 г. на Варненския административен съд, Първо административно отделение, XXVII състав, постановено по адм. д. № 1597 по описа за 2012 г. на този съд, както и по частна жалба на Д "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП против определение № 2500/28.05.2012 г. на Варненския административен съд, Първо отделение, XXVII състав, постановено по горното дело. Касаторът Д "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП твърди, че съдебното решение в частта, отменяща РА № 031102927/28.12.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, в частта потвърдена с решение № 92 от 2.04.2012 г. на Д "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с която на "Месокомбинат Варна" АД са установени задължения по чл. 177 ЗДДС за данъчен период м. 04.2008 г. в размер на 987000 лв. и дирекцията е осъдена да заплати разноски в размер на 34645,19 лв., е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Според представителя на дружеството, налице са предпоставките, регламентирани в разпоредбата на чл. 177 ЗДДС, тъй като не е заплатена договорената цена, нито данъка, страните прикриват сключеното между тях съглашение с привидно. Неизпълнението на договорно задължение обосновава липсата на дължима грижа и коректно поведение на добър търговец от страна на "Месокомбинат Варна" АД. Между същите страни имало предходна доставка за покупко-продажба на недвижим имот с площ от 2410 кв. м, находящ се в землището на с. Яребичина, заедно с построените в него сгради, което потвърждавало тезата за водене на търговски отношения без полагане на грижата на добър стопанин. Подписаният между страните договор № 01/1.04.2008 г. за изработка и продажба създава привидност относно изпълнението на ВиК инсталацията, ел. инсталацията, ОВ инсталацията. Обективните факти обосновават извода, че в случая се цели при извършените сделки заобикаляне на закона чрез неправомерно ползване на данъчен кредит и не се налага да се презумира знанието на "МЕСОКОМБИНАТ ВАРНА" АД, че неговият доставчик няма да внесе ефективно ДДС. Съдът като инстанция по същество също може да обоснове извод за злоупотреба с ДДС. Касаторът моли чрез юрисконсулт Еленова касационната жалба да бъде уважена и да се присъдят направените разноски. Дирекция "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП обжалва и определението на ВАДмС, с което съдът е спрял изпълнението на РА № 031102927/28.12.2011 г. на ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 92/2.04.2012 г. на Д "ОУИ" - гр. Варна, до приключване на производството по неговото обжалване. Частният жалбоподател счита определението за неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуални правила и при неправилна преценка на ангажираните доказателства. Пред съда и пред публичните изпълнители липсват доказателства от счетоводството на дружеството, удостоверяващи действителните балансови стойности на неговите активи. Съображенията са конкретизирани в частната жалба, с която са представени писмени доказателства по опис. Дирекцията моли за уважаване на частната жалба. "Месокомбинат Варна" АД обжалва съдебното решение в частта, отхвърляща жалбата му срещу РА в частта, с която е преобразуван финансовия резултат на дружеството за 2008 г., на основание чл. 54 вр. с чл. 58 ЗКПО и е определен корпоративен данък за внасяне в размер на 222,50 лв. и корпоративен данък за довнасяне за 2009 г. в размер на 38087,03 лв., като са определени лихви за забава в размер на 6931,39 лева. Касаторът твърди, че решението в тази му част е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като е постановено в нарушение на материалния данъчен закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. В решението липсват мотиви, нарушени са основни счетоводни принципи, неприложима е нормата на чл. 58, ал. 2 ЗКПО. Необосновани са изводите на съда относно вида на протоколите за въвеждане в експлоатация на процесните активи. Незаконосъобразно приходният орган не е намалил ФР за 2009 г. на "Месокомбинат Варна" АД с данъчните разходи за амортизации на въведените в експлоатация през 2008 г. данъчни амортизируеми активи (машини и съоръжения). Дружеството претендира чрез адв. Тодорова да бъдат отхвърлени жалбите на Д "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП, да бъде уважена касационната жалба на "Месокомбинат Варна" АД и на дружеството се присъдят направените разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на частната жалба и на касационната жалба, подадена от търговеца и за основателност на касационната жалба, депозирана от Д "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на обжалваните решение, определение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното. Двете касационни жалби и частната жалба са допустими, тъй като са предявени от страни по делото и в срок. Разгледани по същество жалбите са неоснователни. За да постанови решение № 1692/28.06.2012 г., по по адм. д. № 1597/2012 г. Варненският административен съд е приел за установено следното: "Месокомбинат Варна" АД е упражнило правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 987 000 лв. за данъчен период м. 04.2008 г. по доставката, за която е издадена фактура № 3/30.04.2008 г. от "Булмес" ООД. Ревизираното лице е отразило фактурата в счетоводните си регистри, като предмет на доставката е "по договор № 1/1.04.2008 г." с данъчна основа 4935000 лв. и ДДС в размер на 987000 лева. По делото е приложен цитираният договор, сключен между "Месокомбинат Варна" АД в качеството му на възложител и "Булмес" ООД - гр. Варна, действащ като изпълнител. Изпълнителят се е задължил да направи цялостно оборудване за месодобивно предприятие, включително изграждането на В и К инсталация, ОВ инсталация, оборудване с всички машини и съоръжения за обект "Предприятие за преработка на червени меса, кланица, колбасарски цех и сушилня", находящо се в УПИ - XVI - 19 по плана на с Яребичина, община Аксаково, на основание разрешение за строеж № 97/6.07.2005 г. Срокът за изпълнение на договора е до 30.07.2008 г., като договорената цена ще бъде заплащана на два пъти - 50 % от общата сума до 30.06.2008 г. и 50 % след подписването на приемо-предавателен протокол. Приходните органи са констатирали, че доставката "оборудване на предприятие", съгласно горния договор, е осъществена от "Булмес" ООД чрез възлагане от други подизпълнители. Изпълнението на доставката се потвърждава и от представените удостоверения № 295/3.10.2008 г., № 94/23.12.2009 г., № 60998/7.01.2010 г. На "Булмес" ООД е извършена ревизия, приключила с издаването на РА №030903060/5.03.2010 г., съдържащ констатации, че за данъчен период м. 04.2008 г. дружеството е декларирало облагаема доставка по фактура № 3/30.04.2008 г., с получател "Месокомбинат Варна" АД, чийто предмет съставлява "активи" на стойност 4935000 лв. и начислен ДДС в размер на 987000 лева. В същия данъчен период "Булмес" ООД е упражнило правото на приспадане на данъчен кредит по фактура № 13/25.04.2008 г., издадена от "Промес" ООД - гр. Варна с данъчна основа 4295000 лв. и ДДС в размер на 859000 лв. и по фактура № 14/30.04.2008 г. с данъчна основа 750000 лв. и ДДС в размер на 150000 лева. На "Булмес" ООД, на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС е отказано правото на данъчен кредит, като са определени задължения по ЗДДС за данъчен период м. 04.2008 г. в размер на 987000 лв. и лихви - 239107,05 лева, за които суми е прието наличието на данни за невнасянето им от задълженото лице. На "Промес" ООД е извършена ревизия, приключена с РА № 030802686 от 11.03.2009 г. Констатирано е отразяването в счетоводните регистри за д. п. м. 04.2008 г. на фактури с предмет "продажба", издадени от "Булмес" ООД. "Промес" ООД е упражнило правото на данъчен кредит по доставки, за които са съставени фактури от "Глобал трейд 2" ЕООД, последното неоткрито на декларирания адрес. Според приходният орган облагаемите доставки, за които е реализирана отговорността на "Месокомбинат Варна" АД по чл. 177 ЗДДС са с предмет същите стоки и услуги, респективно налице е връзка между доставките, осъществени от "Булмес" ООД и "Промес" ООД; "Промес" ООД и "Глобал трейд 2" ЕООД; "Булмес" ООД и "Месокомбинат Варна" ООД. Органът по приходите е квалифицирал договор № 1/1.04.2008 г. като такъв за изработка, регламентиран от разпоредбите на чл. 258 и сл. ЗЗД. Посочено е, че са представени приемо - предавателен протокол от 30.04.2008 г. за предаване на цялостното оборудване, ведно с 10 броя спецификации. Административният орган е определил сключената между страните сделка като привидна, целяща заобикаляне на разпоредби от ЗДДС. Установено е наличието на процесния обект, но липсва заплащане съгласно договорните клаузи. В потвърждение на извода за незаплащане на цената са данните, съдържащи се в обобщената оборотна ведомост по месеци до 31.12.2009 г. Приходният орган е аргументирал констатациите си за наличието на прикрита сделка от факта на неразваляне на договора, въпреки липсата на заплащане на цената и необходимостта от превъзлагане на договорената работа, тоест извършено е префактуриране на услуги. Дължимият данък и данъчната основа не са внесени ефективно от прекият и от предходният доставчици, което е обусловило ангажиране отговорността на "Месокомбинат Варна" АД по реда на чл. 177, ал. 6 ЗДДС. При така установените факти административният съд е формулирал следните правни изводи: Отговорността по чл. 177 ЗДДС представлява особен вид солидарна отговорност за регистрирано по ЗДДС лице да плати чуждо данъчно задължение, в случай че не са изпълнени законово предвидените състави. Съдът е посочил в решението си, че от обективна страна е необходимо установяване на обстоятелствата, че ревизираното лице е ползвало правото на приспадане на данъчен кредит, свързано пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Необходимо е от субективна страна да се констатира, че лицето е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът по доставката, във връзка с която пряко или косвено е упражнило правото на приспадане на данъчен кредит, няма да бъде ефективно внесен като резултат за периода. В тежест на административният орган е да установи горните обстоятелства. В обжалваното решение е прието, че липсват доказателства за участието на "Месокомбинат Варна" АД в привидни сделки или в сделки, заобикалящи закона. При нереалност на доставките поради кадрова необезпеченост трябва да бъде отказано правото на данъчен кредит, а не да се ангажира отговорността по чл. 177 ЗДДС. Според съда фактът на неплащане по доставката от получателят не обуславя знанието у жалбоподателя, че неговият контрагент няма да внесе ДДС по доставката. Съобразени са икономическата обстановка през 2008 г. и конкретните търговски взаимоотношения между страните. При ревизията на "Булмес" ООД не е извършена корекция на начисления данък. Варненският административен съд се е позовал на практика на СЕО и Директива на Съвета 2006/112/ЕО, обективирана в Решение на Съда по дело С-384/04, за да формулира извода, че следва да бъде установено наличието на ДДС злоупотреба, респективно умишленото извършване на действия от доставчиците на ревизираното лице, водещи до отклоняване от данъчно облагане. Относно второто условие по чл. 177, ал. 3 ЗДДС административният съд е посочил, че органът по приходите не е разграничил ясно в конкретния случай отделните хипотези по т. 2 - привидност, доставка при която е заобиколен закона или такава с цена, значително отличаваща се от пазарната. В първоинстанционното решение са анализирани понятията за привидните сделки, заобикалянето на закона, същественото отклонение от пазарните цени. В този смисъл съдът е квалифицирал констатациите на приходните органи като взаимноизключващи се. В обсъждания казус не е констатирано неполагането от получателят по доставката грижата на добрия търговец, като предходните взаимоотношения между страните по нотариалния акт са извън ревизирания период. В частта относно отговорността по чл. 177 ЗДДС съдът е отменил РА. "Месокомбинат Варна" АД е оспорило РА в частта досежно определените задължения по ЗКПО във връзка с установения корпоративен данък за 2008 и 2009 г. За първата година е подадена ГДД с деклариран отрицателен ФР, който обаче е увеличен на основание чл. 54, ал. 1 ЗКПО с годишните счетоводни разходи за амортизации в размер на 177204,88 лева. В резултата на преобразуванията е формиран отрицателен ФР в размер на 174979,89 лева. Органът по приходите се е позовал на чл. 26, т. 2, чл. 77, ал. 1 ЗКПО. В тази част РА е преценен от съда като законосъобразен. Протоколите за въвеждане в експлоатация съдът е обсъдил като частни, свидетелстващи документи. За 2009 г. съдът е посочил, че законосъобразно е преобразуван резултата, тъй като е установена данъчна печалба в размер на 380870,38 и дължим корпоративен данък в 38087,03 лева. Решението в обжалваните части е валидно, допустимо и правилно, поради което настоящият състав на ВАС, Осмо отделение го оставя в сила. По касационната жалба на Д "ОДОП" - гр. Варна: Спорът между страните е правен и не касае установената по гореописания начин фактическа обстановка. Касаторът твърди, че на основание разпоредбата на чл. 177, ал. 1 ЗДДС "Месокомбинат Варна" АД, като получател по облагаема доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък от друго регистрирано по ЗДДС лице ("Булмес" ООД), тъй като акционерното дружество е ползвало правото на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко с тази доставка. Отговорността е реализирана по отношение на ревизираното дружество в качеството му на пряк получател по доставка, по която не е внесен дължимият от "Булмес" ООД ДДС за данъчен период м. 04.2008 г. Спорът в случая е относно презумпцията за знание по чл. 177, ал. 3 ЗДДС, тоест лицето е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, ако едновременно са изпълнени следните предпоставки: т. 1. дължимият данък не е ефективно внесен като резултат за данъчен период от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид и т. 2. облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната. Не се спори, че "Месокомбинат Варна" АД не е заплатило цената по доставката, но това обстоятелство само по себе си не може да обоснове еднозначния извод, че лицето е знаело или, че е било да знае, че доставчикът "Булмес" ООД няма да внесе в бюджета дължимия данък. Още повече след като "Булмес" ООД е декларирало за данъчен период м. 04.2008 г. данък за възстановяване. В този смисъл е коректно твърдението на адв. Тодорова, че дори и представителят на "Месокомбинат Варна" АД да е направил справка по данъчно-осигурителната сметка на своя доставчик, той не би установил други данни и по-конкретно деклариран данък за внасяне. Настоящият касационен състав на ВАС, Осмо отделение, споделя мотивите на административния съд за неотносимост в случая към отговорността по чл. 177 ЗДДС на предходните търговски правоотношения, възникнали между двете страни по време извън предмета на ревизията. Както се посочи по-горе презумпцията за знание изисква кумулативното проявление и на двете предпоставки по чл. 177, ал. 3, т. 1 и т. 2. По своята същност привидните сделки са симулативни, същите се характеризират със съзнателно несъответствие между волята и проявлението, поради факта, че страните изначално не желаят настъпване на техните правни последици. Привидността е възможна в две хипотези на абсолютна симулация и на относителна симулация, които са подробно обсъдени в първоинстанционното решение и не е наложително касационната инстанция да ги разглежда отново в същия смисъл. Следва да се добави, че органът по приходите не е уточнил която от двете хипотези е налице в случая, тъй като разликата между тях и последиците във връзка с данъчното облагане са съществени. Незаплащането по договор № 1/1.04.2008 г. при липсата на други обективни факти не може да обоснове извода, че прикрива в разглеждания казус договор за посредничество, още повече че последният не е законово забранен. Неиздължаване на цената би могло да е последица от икономическата стагнация на търговския стокооборот за съответния данъчен период или пък да произтича от конкретните финансови затруднения на търговеца. Освен това, неплащането на данъчната основа и на ДДС представляват факти, съществували в правната действителност и към момента на издаване на АПВ № 809126/4.06.2008 г., с който по реда на чл. 92, ал. 3 ЗДДС приходният орган е възстановил сумата в размер на 987000 лева. Няма логика в предприемането на действия по разваляне на договора от 1.04.2008 г., при положение, че възложените дейности на обекта са изпълнени, за което са представени горецитираните удостоверения. Третата хипотеза - наличието на доставка, чиято цена се отличава значително от пазарната, не е поддържана от представителя на Д "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП в касационната жалба, съответно не се релевират доводи в тази насока. Съображения са релевирани в решението на Д "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, основани на констатациите от възложената при ревизията експертиза, съгласно която пазарната стойност на оборудването е в размер на 5032050 лв., а цената по договора от 1.04.2008 г. е 4935000 лева. Цитираната разлика не следва да се преценява, като значителна по смисъла на чл. 177, ал. 3, т. 2, предложение последно ЗДДС. Законосъобразно първоинстанционния съд е отменил РА в посочената част. По касационната жалба на "Месокомбинат Варна" АД - гр. Варна: Неоснователни са оплакванията на дружеството за липсата на мотиви. Обстоятелството, че съдебните мотиви кореспондират с констатациите от РА, не означава, че е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствени правила и в частност на чл. 120, ал. 1, т. 5 ДОПК. Административният съд е изложил собствени ясни и последователни мотиви. Касаторът твърди, че придобитите през м. 04.2008 г. процесни активи, са въведени в експлоатация през същия месец, поради което на основание чл. 58, ал. 1 ЗКПО "Месокомбинат Варна" АД е започнало начисляването на данъчни разходи за амортизация, считано от началото на месеца в който активите са въведени в експлоатация, тоест от 1.05.2008 г. Оттук се релевира довод за неприложимост на чл. 58, ал. 2 ЗКПО, предвиждащ, че когато в нормативен акт е регламентиран ред за въвеждане в експлоатация, въвеждането в експлоатация на актива за данъчни цели не може да бъде по - рано от установеното в нормативния акт. Оплакванията на пълномощника на дружеството в тази връзка са неоснователни. По делото са приложени удостоверения № 94/23.12.2009 г. и № 60998/7.01.2010 г., установяващи момента на въвеждане в експлоатация на обекта. Депозираните с жалбата срещу РА четири протоколи за въвеждане в експлоатация на дълготраен актив с № 1, № 2, № 3, № 4 от 30.04.2008 г. са частни свидетелстващи документи, които са били оспорени още с решение № 92/2.04.2012 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП. В решението е конкретизирана и причината за оспорване, а именно съставянето на протоколите от лица, които са акционери в ревизираното дружество. Дружеството не е ангажирало други безспорни доказателства относно доказателствената сила на оспорените документи. Представените от юрисконсулт Еленова писмени доказателства в касационното производство за родствени връзки между Мима Гочева и Стоян Стоянов не променят изводите за незаконосъобразност на отменената част на РА. Това е така, защото твърдяната родствена връзка между акционер в едното дружество и управител на другото дружество не е по пряка линия и от нея не би могло да се извлече в случая знание по смисъла на чл. 177 ЗДДС. Пълномощникът на "Месокомбинат Варна" АД е изложил доводи в касационната си жалба, че неправилно приходният орган не е намалил ФР за 2009 г. на дружеството с данъчните разходи за амортизации на въведените през 2008 г. в експлоатация данъчни амортизируеми активи (машини и оборудване). Според касатора размерът на полагащите се годишни данъчни амортизации за 2009 г. на активите е 265809,30 лева, като при отчитане на намалението би се достигнало до различен финансов резултат. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение счита за обосновани мотивите на административния съд, тъй като е видно, че при ревизията относно разчетите за корпоративен данък за 2007 г. е установена данъчна печалба в размер на 5830,01 лева след преобразуването на резултата, за разлика от декларираната данъчна загуба. За 2008 г. отново след преобразуване на ФР е установена данъчна печалба в размер на 2224,99 лв., вместо загубата. Оттук е променен резултата за 2009 г., чрез установена данъчна печалба и съответно дължимия корпоративен данък. Решението на административния съд в тази част е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. С определение № 2500/28.05.2012 г. Варненският административен съд, Първо отделение, XXVII състав, по адм. д. № 1597/2012 г. е спрял изпълнението на РА № 031102927/28.12.2011 г. на ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 92/02.04.2012 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. Варна, до приключване на производството по обжалването му. Срещу определението е подадена частна жалба от и. д. правомощията на директор на Д "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП (сега Д "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП), който твърди, че определението е неправилно, тъй като са допуснати съществени нарушения на процесуални правила и е направена неправилна преценка на доказателствата, депозирани от дружеството. Частният жалбоподател счита, че са събрани доказателства от счетоводството на дружеството, удостоверяващи действителните балансови стойности на притежаваните активи. Съдът не съобразил и разпоредбата на чл. 153, ал. 5 ДОПК, тъй като е представено постановление за наложени обезпечителни мерки, издадено от публичен изпълнител. Липсва обаче информация дали със същия имот не са обезпечени и други вземания. С частната жалба са депозирани доказателства по опис (нотариален акт, две писма, констативен акт, удостоверение, баланс, справка за дълготрайни активи, счетоводен баланс, справка от електронен регистър, справка за изчислена лихва). Частният жалбоподател моли за отмяна на определението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение преценява частната жалба за процесуално допустима, но по същество тя е неоснователна. Мотивите на административния съд, изложени в обжалваното определение са ясни, обосновани, поради което настоящият състав на ВАС, Осмо отделение ги възприема за правилни. Не е спорно, че по делото е приложено постановление за налагане на обезпечителни мерки № ВХК - 16119 - 36/26.01.2012 г., издадено от ст. публичен изпълнител при ТД на НАП - Варна, от което е видно, че стойността на имуществото, върху което са наложени обезпечителни мерки за обезпечаване задълженията на "МЕСОКОМБИНАТ ВАРНА" АД по обжалвания РА, надвишава размера на задълженията, установени с акта. В потвърждение на този извод са данните от инвентарната книга на дружеството, установяващи балансовата стойност на "МЕСОКОМБИНАТ ВАРНА" АД. Административният съд не е допуснал нарушение на чл. 157, ал. 2 и ал. 3 вр. с чл. 153, ал. 3 и ал. 5 ДОПК. В частната жалба се прави предположение за обезпечаването и на други задължения с имотите, върху които е наложено обезпечението по горецитираното постановление на публичния изпълнител. В този смисъл са правилни възраженията на адв. Тодорова за общия размер на задълженията на "Месокомбинат Варна" АД и стойността на обезпеченото имущество. Определението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски: Съразмерно на защитения интерес "Месокомбинат Варна" АД има право на разноски в размер на 41 776 лв., а с оглед отхвърлената част на жалбата Д "ОДОП" има право на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 355 лева. След компенсация в полза на дружеството са дължими разноски в размер на 40 421 лв., от които първоинстанционният съд е присъдил разноски - 34 645,81 лева. Касационната инстанция присъжда разликата в размер на 5 776 лв., до дължимите разноски от 40 421 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,