Решение № 11192 от 4.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7848/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Акиф срещу решение 68/15.06.2021 г., постановено по адм. д. 191/2020 г. по описа на Административен съд-Силистра (АС-Силистра). Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменена оспорената от него заповед за налагане на дисциплинарно наказание уволнение и прекратяване на служебното му правоотношение. Подробни съображения в подкрепа на твърденията, включително относно незаконосъобразността на административния акт и исканията са изложени в касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) - Силистра оспорва касационната жалба по съображения в писмени бележки. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на А. Акиф против Заповед 342з-647/15.07.2020г. на директора на ОД на МВР- Силистра, с която в качеството му на младши експерт- младши полицейски инспектор в Участък- Главница към Районно управление (РУ)- Тутракан при ОД на МВР- Силистра, на основание чл.194, ал. 2, т. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 204, т. 3 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение като държавен служител в МВР. Административният съд е приел за установено, че оспорената заповед е действителен административен акт, издаден при съобразяване с материалния закон, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона. Така постановеното съдебно решение е действително, допустимо и правилно. Фактическата обстановка е правилно установена от решаващият съд като последователно е описана в логически издържани мотиви, които изцяло се споделят от касационната инстанция и не е необходимо подробното им преповтаряне по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Обосновано въз основа на всички събрани по делото писмени доказателства АС-Силистра е приел за установено, че с оспорената заповед на младши инспектор А. Акиф, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение за деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата, изразяващо се в това, че на 12.04.2020 г. около 23:08 часа в извън работно време и не по време на дежурство на разположение, е управлявал лек автомобил с установено наличие на етилов алкохол в кръвта със средна концентрация 2.073 промила (г/л), вследствие на което е допуснал пътно транспортно произшествие (ПТП) в гр. Главница, обл. Силистра, по ул. Витоша, като се е блъснал с автомобила си в друг паркиран автомобил, който бил отместен от мястото му на паркиране. Установеното наличие на алкохол в кръвта е извършено от медицински екип, съгласно издаден талон за кръвно изследване, тъй като състоянието на пострадалия Акиф не е позволявало установяване употребата на алкохол с техническо средство и същият е бил транспортиран в МБАЛ- Силистра, а по сведение на пътника Т. Ахмед, преди ПТП, А. Акиф е бил употребил алкохол. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че към момента на настъпване на ПТП, концентрацията на алкохол в кръвта на Акиф не е доказана по надлежния ред. Правилно Административния съд е приел, че е доказано чрез надлежно извършена съдебно-химическа експертиза, че служителят А. Акиф е имал средна концентрация на алкохол в кръвта 2.073 промила и в това състояние е управлявал автомобил, вследствие на което е допуснал ПТП. Кръвната проба е взета от компетентни лица по законосъобразния ред съгласно Наредба 1/19.09.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Правилна е преценката на решаващия съд, че А. Акиф е нарушил разпоредбите на т. 19, 20 и 28, буква "б" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, задължаваща го да пази доброто име на институцията, която представлява; да насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си и да не управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда или под въздействието на друго упойващо вещество по време на изпълнение на служебните си задължения, както и в извън установеното работно време или по времето на ползване на отпуск. Касаторът е допуснал извършване на противоправни действия, с което не е дал добър личен пример и е компрометирал престижа на службата и на институцията като цяло и тези действия са станали достояние на широк кръг лица, включително и на такива извън системата на Министерството на вътрешните работи. Трайно наложените в обществото морално - етични норми на поведение отричат такова, като извършеното от касатора и го свързват с негативен отзвук в обществото, още повече от служител в Министерството на вътрешните работи. Нарушението на цитираните разпоредби е самостоятелно основание по чл. 203, ал.1, т. 13 от ЗМВР за налагане на най - тежкото дисциплинарно наказание, както правилно са приели и първоинстанционният съд, и дисциплинарнонаказващия орган. По тези съображения поведението на служителя А. Акиф правилно е определено от първоинстанционния съд като несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в системата на МВР, и като "уронващо престижа на службата", тъй като рефлектира негативно на авторитета на полицията пред обществото, на което тя служи. Изложените аргументи в касационната жалба са разгледани от първоинстанционния съд, като са обсъдени и подробно аргументирани в обжалваното решение и не следва да се приповтарят от настоящия съдебен състав, който ги споделя изцяло (чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК). По изложените съображения касационната инстанция намира, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на атакуваното съдебно решение. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно валидността, допустимостта на съдебното решение и спазването на материалния закон, касационната инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и при постановяването му е съобразен материалния закон. Предвид изложеното решението като правилно и обосновано, следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция ответната страна не е направила разноски, но е представлявана от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане, има право на разноски в размер на 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд