Решение № 14118 от 19.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4567/2018 г.

Решение № 14118 от 19.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4567/2018 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК. Е. Михова, И. Василева и С. Михов обжалват Решение № 51/28.02.2018 г. по адм. дело № 574/2017 г. на Административен съд – Стара Загора, отхвърлящо оспорването им на Заповед № 10-00-2039/16.10.2017 г. на зам. -кмета на община Стара Загора, с която е наредено осигуряването на достъп до имота на жалбоподателите във връзка с извършване на спешен текущ ремонт – полагане на хидроизолация до основите на северната стена на жилищна сграда с идентификатор № 68850.503.90. 1. Ответниците – кметът на община Стара Загора, чрез юрк. Желязкова, и С. Арабаджиева, А. Арабаджиев и Н. Арабаджиева, чрез адв. Гачева, изразяват становища за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на оспореното решение. Касационната жалба е допустима, но неоснователна. Споделими от касационния състав са мотивите на първоинстанционния съд в подкрепа на решаващия му извод за законосъобразността на административния акт. Съгласно чл. 194, ал. 1 ЗУТ, собствениците и обитателите на недвижимите имоти са длъжни да осигуряват свободен достъп до тях за извършване на разрешени или предписани проучвателни, проектни, строителни, монтажни, контролни и други работи във връзка с устройство на територията, въз основа на заповед на кмета на общината. Правилна е преценката на административния съд, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган (надлежно оправомощен със Заповед № 10-00-2005/10.10.2017 г. на кмета на община Стара Загора), при спазване на административнопроизводствените правила и е в изискуемата от закона форма. Част от съдържанието на заповедта са дължимите времеви и пространствени параметри на ремонта, както и последиците при евентуални вреди. От доказателствата по делото, включително от заключението на съдебно- техническата експертиза, безспорно се установява необходимостта от предписания ремонт за запазване на сградата, като единствената техническа възможност за извършването му е чрез осигуряването на достъп до имота на касаторите, което пък сочи на съществуването на материалните предпоставки на упражненото правомощие. Неоснователен е касационният довод за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, което да води до незаконосъобразност на издадената заповед. Установеното от административния съд неуведомяване на касаторите за стартиране на процедурата по чл. 194 ЗУТ е несъществено нарушение, което само по себе си не опорочава заповедта, тъй като последната е съобщена на лицата и правото им на защита е реализирано чрез оспорването по съдебен ред (в този смисъл Решение № 3653/21.03.2018 г. по адм. дело № 10124/2017 г. по описа на Върховния административен съд). Възражението на касаторите за отнемане на 7 кв. м. от имота им е неотносимо към настоящия спор. Заповедите по чл. 194 ЗУТ нямат вещно-транслативен ефект. Във връзка с твърденията в касационната жалба за възможността от настъпване на щети при изпълнението на СМР, следва да се посочи, че в чл. 194, ал. 4 и 5 ЗУТ е предвидена процедура по обезщетяване за причинени вреди от осигурения достъп. Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение – чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Неоснователността на касационната жалба е предпоставка за присъждане на заявеното в срок от ответника - кметът на община Стара Загора, юрисконсултско възнаграждение в минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 144 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение