Решение № 101 от 5.1.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на С. Осман, гражданин на Сирия, подадена чрез упълномощен адв. Н. Солакова, против решение 538 от 27.07.2022 год., постановено от Административен съд - Хасково, по адм. д. 624/2022 год., с което е отхвърлена жалбата на касатора против отказа за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба, в писмена защита и лично в съдебно заседание се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касационният жалбоподател излага твърдения, че първоинстанционният съд е развил мотиви, базирани само на част от данните по делото, като само са преповторени съдържанието и мотивите на оспорения административен акт. Според касатора съдът не е обсъдил обстановката в държавата по произход, която според представената справка е динамична, ескалираща и в настоящия момент е неподходящо завръщането на чужденеца там, а и не би могло да се очаква същият да се установи в друга част от територията на Сирия. Счита, че административният орган при постановяване на решението си, в нарушение на принципите за истинност и съразмерност, не е обсъдил в цялост съдържащата се в представената справка информация и не е положил усилия да събере допълнителна такава от общодостъпни източници. Моли обжалваното решение да бъде отменено, с всички следващи отмяната законови последици. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците/ДАБ/ при Министерски съвет /МС/ оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Димитрова, която в съдебно заседание пледира за потвърждаване решението на Административен съд Хасково, като правилно и законосъобразно постановено. Счита, че правата, предоставяни на бежанците от страна на Република Турция са идентични с тези, които предвижда законодателството на Република България в областта на международната закрила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, защото съдът е обсъдил доказателствата по делото, възраженията на страните, както и приложимата правна уредба, като за приетото фактически и правно се е обосновал. Според участващия по делото прокурор с касационната жалба не се сочат фактически обстоятелства или правни основания, налагащи промяна на извода на първоинстанционния съд. Счита, че решението на съда е обосновано и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Като прецени данните по делото и съобрази доводите на страните, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в нормата на чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение 538 от 27.07.2022 год. е отхвърлена жалбата на С. Осман, гражданин на Сирия срещу решение 5454 от 06.06.2022 год., издадено от председателя на ДАБ при МС, с което му е отказано за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т.4, във връзка с чл. 9 ЗУБ. За да достигне до този резултат, решаващият състав на АССГ е приел за установено, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен административен орган, в установената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Констатирано е, че административният орган, като е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност изложените в бежанската история обстоятелства, е извел правилен и законосъобразен извод за липса на материалноправните предпоставки по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. На следващо място са обсъдени доказателствата, релевантни за предоставянето на хуманитарен статут, като е прието, че не са налице и основанията по чл. 9 ЗУБ. Съдът е споделил становището на административния орган, че чуждият гражданин е бил принуден да остане извън държавата си по произход Сирия, като я е напуснал през 2019г. заради протичащия в тази държава въоръжен конфликт. Същевременно първостепенният съд е отчел обстоятелството, че чуждият гражданин в продължение на около 2 години е живял на територията на Република Турция, където сключил граждански брак със съпругата си и му се родили 2 деца. В проведеното с него интервю чужденецът заявил, че никой не е искал да го връща насила от Турция в Сирия и е посочил, че в Турция е имал работа и е ползвал социални и здравни услуги, съпругата и децата му живеели и към момента в гр. Мардин, Турция. Заявил, че решението му да напусне Турция е било продиктувано от желанието му да търси по-добър живот за децата си. Съдът приел, че в случая обоснована се явява преценката на административния орган относно сигурността на територията на тази държава, съответно наличието на изискуемите от разпоредбата на § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ предпоставки същата да се приеме за трета сигурна държава по отношение на жалбоподателя. Оттук е изведено заключение, че процесното решение на адм. орган съответства на всички изисквания за законосъобразност и като незасегнато от порок, налагащ отмяната му е отхвърлил жалбата против него като неоснователна. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото съдът точно е констатирал, че при произнасяне по молбата за международна закрила същата е разгледана от ДАБ индивидуално. Административният орган е преценил всички относими обстоятелства, декларации или документи, свързани с личното положение на молителя, с актуалната обстановка в държавата му по произход и с възможността да се ползва от закрилата на друга държава, чието гражданство би могъл да придобие, включително и дали молителят е упражнявал дейности, чиято единствена цел е да получи международна закрила, поради което първостепенният съд правилно е счел, че не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗУБ. Обосновано и в съответствие с данните по делото, в това число свободно разказаната от кандидата за статут история при провеждане на интервюто, както административният орган, така и първоинстанционният съд обосновано са приели, че той не установява да е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Видно от представените по административната преписка доказателства жалбоподателят е гражданин на Сирия с етническа принадлежност - [етническа принадлежност], роден в Сирия, религия - [религия], женен с две деца. Не е членувал в политически партии в Сирия или Турция, не бил арестуван или осъждан, нямал проблем с официалните власти в Сирия и Турция, не бил жертва на насилие, не му били отправяни заплахи, нямал проблеми заради изповядваната религия или етноса си, не участвал във военни формирования. Сам заявява, че напуснал Сирия през 2019г., заедно със съпругата и влезли в Турция, като се установили в гр. Мардин, където работил в завод за производство на брашно. Бил женен от 2019 г., като със съпругата му имали две деца, родени в Турция, с издадени документи за раждане от турските власти. През август 2021 г. влязъл в България нелегално, заедно с още 15 човека и бил превозен в гр. София, където се предал на полицията. Чуждият гражданин съобщава, че целта му била да напусне Турция, за да осигури по-добро бъдеще за своите деца. Към настоящия момент семейството му се намирало в гр. Мардин, в жилище под наем. От всичко изложено е видно, че сирийският гражданин не е посочил нито една основателна причина, поради която не би могъл да се завърне в Турция. Всички тези елементи от установената фактическа обстановка визират липсата на условията по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. Цялостният анализ на обясненията на С. Осман налага извод, че са налице единствено икономически причини за напускане на Турция, което го прави икономически мигрант. Изводите на съда за липса на условията за предоставяне статут на бежанец са правилни и законосъобразни. Освен това административният орган и съдът вярно са констатирали, че в държавата по произход - Сирия и към момента съществува въоръжен конфликт, който би могъл да изложи на опасност касационния жалбоподател. От друга страна обаче е безспорно установено, че семейството на чуждия гражданин живее в продължение на две години в Република Турция, включително и към настоящия момент, като притежават валидни документи за раждане на двете им деца, издаден от турските власти, както и документи за временно пребиваване за него и съпругата му. При това положение се явяват законосъобразни изводите на съда, че в случая не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ, доколкото данните, съдържащи се в проведеното с него интервю формират именно извода, че липсват доказателства касаторът да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт при завръщането му в Турция. Цялостният анализ на сигурността в страната по произход на чуждия гражданин, както и на Република Турция е извършен, както въз основа на обсъдените от административния орган и първостепенния съд справки за двете страни, така и при съобразяване на допълнително представените в съдебното производство справка вх. МД- 375/23.06.2022 г. и справка вх. МД-401/30.06.2022 г. Представените пред настоящата касационна инстанция нови два броя справки за Сирийската арабска република и Република Турция не сочат на съществена промяна, която да се отразява на правилността на съдебното решение. Касационният съдебен състав счита, че обосновано административният съд е преценил и липсата на предпоставките за получаване на субсидиарна закрила по чл. 9, ал.1, т. 3 ЗУБ, който нормативен текст съответства на чл.15, буква в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004г. (отм. с Директива 95/2011/ЕО) относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци и като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Неоснователни са касационните оплаквания, че Република Турция не е сигурна трета страна за сирийския гражданин, поради това, че прилага Женевската конвенция от 1951 г. с географски ограничения за бежанците в Европа. От представената пред настоящата инстанция справка с вх. МД-702/31.10.2022 г., изготвена от Дирекция Международна дейност в ДАБ се установява, че действително Турция поддържа географското ограничение на Женевската конвенция и го прилага само за бежанци с произход от европейски страни, но със Закона за чужденците и международната закрила (LFIP) от месец април 2013 г. е създадена специална правна рамка за убежище в страната и утвърждава задълженията на Турция към всички лица, нуждаещи се от международна закрила, независимо от страната им на произход. Изрично е посочено, че за бежанците от Сирия, Република Турция прилага режим на временна закрила, който предоставя на ползващите се от него право на легален престой, както и достъп до основни права и услуги. Поради това обосновано се явява заключението, че в случая са налице всички кумулативно изискуеми от разпоредбата на § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ предпоставки територията, на която е живял жалбоподателят в продължение на около две години, да се приеме за трета сигурна държава по отношение на него. За настоящата касационна инстанция остава извън всякакво съмнение, че чуждият гражданин е напуснал Република Турция по икономически причини, а не защото не може да се ползва със закрила на територията ѝ. При тези данни, верни са правните заключения на първостепенния съд, че в конкретната хипотеза не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 ЗУБ. Като е счел процесното решение на председателя на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, първостепенният административен съд е постановил правилно решение, което следва да остане в сила. По тези съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение