Решение № 8051 от 6.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2727/2012 г.

Решение № 8051 от 6.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2727/2012 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на търговското дружество "Комекс" АД, гр. Каспичан, подадена от неговия изпълнителен директор Емил Иванов Георгиев, срещу решение № 2 от 20.12.2011 г. по адм. дело № 2/2011 г. на Окръжен съд - гр. Шумен.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима.

С посоченото решение Шуменският окръжен съд е отхвърлил жалбата на "Комекс" АД, гр. Каспичан, срещу задължителни предписания от № 1 до № 10 и № 14, дадени в протокол от 1.04.2003 г., изготвен от Йорданка Кьосева, главен инспектор и Галя Стефанова Колева, младши инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Шумен. За да постанови този резултат съдът е приел, че доказателствата по делото потвърждават направената от контролния орган констатация, че въпреки разпореденото със заповед № 145 от 30.05.2002 г. на РИОСВ, гр. Шумен, затваряне на участък "Галванични покрития", при извършена проверка на 1.04.2003 г. било установено, че заповедта не е изпълнена и участъкът продължава да функционира при съществени нарушения на правилата за здравословни и безопасни условия на труд, подробно описани в протокола от 1.04.2003 г., за чието отстраняване са дадени предписанията по т. 1 - 10, а предписанието по т. 14 е законосъобразно, защото било установено, че жалбоподателят, като работодател на лица, чиито трудови възнаграждения се изплащат от Агенцията по заетостта, не им изплатил преведените от агенцията възнаграждения за месеците януари и февруари 2003 г.

С касационната жалба е инвокиран довод за необоснованост на съдебното решение, основан на следните аргументи:

1. Вярно е, че галваничният цех не е бил затворен и на територията му пребивават работещи, които имат познания по поцинковане, тъй като те работят там за да изпълнят предписанията, дадени от РИОСВ, но съдът не бил взел предвид констативен протокол № ТК-23 от 29.04.2003 г. на РИОСВ - гр. Шумен, в който изрично е отразено, че не е било констатирано пускане на галваничния цех в експлоатация.

2. Друг бил въпросът, че производствената вана в галваничния цех била само една, поради което е невъзможно да бъде направена констатация, че функционират три вани. Освен това не било ясно как Д "ОИТ" е преценила, че намерените при проверката поцинковани заземителни колове са произведени от жалбоподателя и датата на това производство.

3. В трите допълнителни споразумения от 15.01.2003 г. - № 26 на Юзджан Юкселов Мехмедов, № 29 на Петър Иванов Петров и № 34 на Енчо Дочев Енчев - била уговорена трудова функция "поцинковач" в раздела "Други условия на трудовия договор", а основната им трудова функция съвсем не е такава - на Мехмедов била работник по флотация на кварцов пясък, на Енечев била заместник н-к "ПЕ" и т. н.

4. Не било вярно, че солна киселина и цинков окис са необходими единствено за функционирането на галваничния цех. Така напр. цинков окис се използва в глазурите за керамичния цех, а солна киселина - в лабораторията, в ремонтно-механичния цех и т. н.

5. Относно предписание № 14: Не било възможно от разчетно-платежните ведомости да се установи, че на лицата Бонка Симеонова, Петър Петров и Тихомир Събев не са изплатени гарантираните трудови възнаграждения, защото те не били подписали декларация за лоялност към дружеството, тъй като в тези ведомости липсва такава информация. От ведомостите можело да бъде установено само това, което е написал в обясненията вх. № 231 от 7.04.2003 г. зав. Личен състав, че тези трудови възнаграждения са депонирани, т. е. когато пожелаят (работниците) те могат да бъдат получени. Освен това не било ясно как Шуменският окръжен съд е преценил, че лицата са работили добросъвестно въпреки писмените обяснения от началника "ПЕ" от 4.04.2003 г., че това не е така.

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че тези аргументи са неоснователни.

Констативен протокол № ТК-23 от 29.04.2003 г. на РИОСВ - гр. Шумен не опровергава констатациите в процесния протокол от 1.04.2003 г. В него е посочено, че "при проверката не се констатира пускане на цех "Галваничен" в експлоатация", което не означава, че при другата проверка - от инспектори на Дирекция "Инспекция по труда" на 1.04.2003 г. - този цех (или участък) не е функционирал, макар и непълноценно. Алтернативите са две - закриване на цеха (или участъка) или възобновяване на производството в него. При първата алтернатива предписанията, дадени с протокола от 1.04.2003 г. са ирелевантни, особено към днешна дата (след изминалите повече от 9 години). При втората алтернатива те безусловно следва да бъдат изпълнени - възражението, че цехът (или участъкът) не е функционирал на 1.04.2003 г. е неоснователно, а не са правени доводи, че описаните в протокола от 1.04.2003 г. нарушения на трудовото законодателство и в частност на правилата за безопасност на труда не съществуват. Всъщност към днешна дата същественият въпрос е: ако е възобновено производството в галваничния цех (или участък "Галванични покрития") на търговското дружество - жалбоподател изпълнени ли са изискванията за безопасност на труда, за които в протокола от 1.04.2003 г. е посочено, че са нарушени. Жалбоподателят не е направил доводи, нито е представил доказателства по този въпрос.

Възражението за "депонирани заплати" на тримата работници е също неоснователно. Настояването на работодателя те да подпишат т. нар. декларация за лоялност е незаконосъобразно - в Кодекса на труда липсва правна норма овластяваща работодателя да изисква такава декларация (сравни напр. опр. № 673 от 3.07.2009 г. по гр. д. № 57 от 2009 г. на ВКС, ГК, IV г. о.). От друга страна практиката на Комисията за защита на конкуренцията показва, че там, където работодателят все пак е получил такава декларация, не са възникнали целените от него санкционни последици. А т. нар. депониране на заплати е недопустимо - ако работникът е допуснал нарушение на трудовата дисциплина, за което следва да бъде санкциониран с удръжки от трудовото възнаграждение, работодателят е длъжен да спази установения ред за това. Ако работникът не се е явил на работа - това следва да бъде отразено в съответната форма, а в случая данните по делото сочат, че тримата работници са отразени в тези форми като положили труд за всички работни дни на месеците с "депонирани заплати". Ако работникът не е изпълнил трудовите си задължения качествено, следва да бъде санкциониран с дисциплинарно наказание, а по делото няма данни жалбоподателят да е наложил дисциплинарни наказания на тримата работници.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,