Решение № 15807 от 20.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7949/2019 г.

Решение № 15807 от 20.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7949/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадено искане с правно основание чл. 239, т. 5 от АПК на Н. Бареков за ОТМЯНА на влязло в сила Решение № 6511/2.05.2019 г., постановено по административно дело № 15363/2018 г., по описа на Върховния административен съд (ВАС), Осмо отделение, с което е оставено в сила Решение № 2171/25.10.2018 г., постановено по адм. дело № 376/2018 г., по описа на Административен съд Пловдив (АС- Пловдив). В искането се развиват съображения за това, че в касационното производство ВАС тричленен състав е нарушил правото на защита, по смисъла на чл. 239, т. 5 от АПК, като е лишил лицето от възможност да участва в делото. Сочи, че въпреки своевременно представените доказателства, той и неговият процесуален представител са възпрепятствани и не могат да се явят на 3.04.2019 г. в открито съдебно заседание и въпреки подадената молба до съда с изрично искане за отлагане на делото, ВАС е провел съдебно заседание на 3.04.2019 г. без негово участие, и без участие на пълномощника му, като е разгледал делото и го е обявил за решаване. Счита, че по този начин от тричленния състав на ВАС е нарушена разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от АПК. Визира нарушение и на чл. 36 от ГПК, тъй като адвокат Добрева го е уведомила на 29.03.2019 г., че се отказва от пълномощията пред ВАС, но не е успял в срок от два дни до датата на съдебно заседание на 3.04.2019 г. да организира и възложи защита на друг адвокат. Моли, да се отмени атакуваното решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на ВАС. Ответната страна– Директорът на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт Бъчварова с писмено възражение моли да се остави без уважение подаденото искане за отмяна като неоснователно. Върховният административен съд, петчленен състав, след като обсъди наведените отменителни основания и съобрази сроковете по чл. 240 АПК, приема, че молбата за отмяна на соченото в нея основание е подадена от надлежна страна и в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тази молба е НЕОСНОВАТЕЛНА. От доказателствата по делото се установява, че по касационна жалба, подадена от Н. Бареков, с адрес: [населено място], [адрес], срещу Решение № 2171 от 25.10.2018 г., постановено по адм. дело № 376 по описа на Административен съд гр. Пловдив за 2018 г. е било образувано адм. дело № 15363/2018 г. на Върховния административен съд, като е насрочено съдебно заседание за разглеждане на жалбата за 3.04.2019 г. За съдебното заседание жалбоподателят е бил надлежно призован на 4.02.2019 г. В съдебно заседание на 3.04.2019 г. делото е разгледано без участие на молителя и е постановено решение, което е влязло в сила и по отношение на което е отправено искането за отмяна на основание чл. 239, т. 5 от АПК. Настоящият Петчленен съдебен състав на Върховния административен съд счита доводите на искателя за отмяна за неоснователни. Отмяната на влязъл в сила съдебен акт, представлява извънреден и извънинстанционен способ за защита, който се осъществява само на конкретно и изчерпателно, посочени със закона основания по чл. 239 от АПК. В съответствие с чл. 239, т. 5 АПК влязъл в сила съдебен акт може да бъде отменен, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Първата хипотеза на чл. 239, т. 5 АПК изисква да е допуснато процесуално нарушение от съда при разглеждане на делото, което да е довело до лишаване на страната от участие в делото, което в случая не е налице. Касационният жалбоподател е бил редовно призован за насроченото съдебно заседание. До датата на съдебното заседание е имал над двумесечен срок да организира защитата си. Втората хипотеза също не е налице, тъй като са били ангажирани адв. К. Гьошев и адв. Д. Добрева. Съгласно чл. 139, ал. 1 АПК съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явяват поради препятствие, което страната не може да отстрани. Не е налице твърдяното в молбата нарушение на чл. 36 от ГПК, тъй като адвокат Добрева е уведомила на 29.03.2019 г., че се отказва от пълномощията пред ВАС. В молбата на адвоката, с която се отказва от поетата защита, не е посочено дали е станало невъзможно да изпълнява задълженията си по независещи от нея причини- чл. 35, ал. 1 от Закона за адвокатурата. В молбата повереникът не е уведомил доверителя си за това, че се отказва от поетата защита по уважителни причини, както и в какво се състоят същите, съобразно чл. 35, ал. 2 от Закона за адвокатурата. В същото време по делото не е налице оттегляне по чл. 35 от ГПК на пълномощията от страна на касационния жалбоподател за процесуално представителство на адвокат Д. Добрева. Налице е бил и друг процесуален представител- адв. К. Гьошев, който да представлява лицето, като осъществи адвокатска защита, която да защити неговите интереси. В случая не е било налице внезапно възникнало препятствие за лицето или неговия процесуален представител, което не може да се отстрани- чл. 139, ал. 1 АПК. Не е възникнал неочаквано обективен факт, който да попречи на касационния жалбоподател или неговия процесуален представител адвокат Гьошев да се яви и да реализира защита в съдебното заседание. В самата молба на адвокат Гьошев се посочва, че почивката му от 03- 05.04.2019 г. в град Брюксел е "предварително планирана". Касационният жалбоподател Бареков също не е отсъствал поради обективна причина, който да е възникнала "внезапно", тъй като в молбата се твърди, че е бил ангажиран "служебно", т. е. е имал предвидим, обичаен и планиран ангажимент. Жалбоподателят не е бил възпрепятстван да се яви по делото, респ. да упражни правото си на защита. При тези данни тричленният състав на Върховния административен съд при даване ход на делото не е допуснал процесуално нарушение, което да обуславя наличие на основание по чл. 239, т. 5 от АПК за отмяна на постановеното решение. В конкретния случай не е доказано нито процесуално нарушение на съда, нито наличието на непреодолимо препятствие, извън волята на страната, което тя да не е могла да отстрани. Касационният жалбоподател е имал възможност да обезпечи участие на адвокатска защита, която да защити неговите интереси. При своевременно полагане на дължимата грижа, молителят е можел да осигури процесуално представителство в проведеното съдебно заседание. Молбата за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК, като неоснователна следва да се отхвърли. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,