Решение № 10024 от 5.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5330/2010 г.

Решение № 10024 от 5.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5330/2010 г., IV о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 146 и следващите от АПК. Образувано е по жалба на Ставри Чанков Ангелов и Кети Чанкова Ангелова, и двамата от гр. Хасково, против Заповед № РД 46- 28/05.02.2010 г. на Министъра на земеделието и горите в частта й по заявление вх. № АО-194/19.03.2007 г., с която е отказано правото на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) на наследниците на Кера Кръстева Стайкова (Чумезова) от с. Черничино, обл. Хасково за земеделски земи, послужили за погасяване на държавен дълг съгласно Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна Република България и Кралство Гърция (ДВ, бр. 87/1964 г.). С жалбата жалбоподателите не сочат конкретни оплаквания за незаконосъобразност на така постановения административен акт, но от твърденията в същата може да се изведе извод, че се твърди за постановяване на заповедта в противоречие с материалноправни разпоредби на чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ, отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Ответникът - министърът на земеделието и горите, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Филева взема становище за неоснователност на жалбата. Като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия си състав, приема за установено следното: Жалбата е подадена от надлежни страни, участници в административното производство по издаване на обжалвания административен акт и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна. С обжалваната заповед № РД 46-28/05. 02. 2010 г., в частта й по заявление вх. № АО-194/19. 03. 2007 г. министърът на земеделието и горите е отказал правото на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ на наследниците на Кера Кръстева Стайкова (Чумезова) от с. Черничино, обл. Хасково за претендираните от тях земеделски земи. Съображенията за отказа са, че съгласно архивните документи, собственика на имоти по архивни документи Кера Кръстева Чумезова е с адрес и местожителство с. Голям Боялък (сегашно с. Шарково), общ. Елхово, Ямболска област а според удостоверение за наследници, наследодателката на заявителите Кера Кръстева Стойкова е с местожителство с. Черничино, община Ивайловград, Хасковска област. От представените към административната преписка документи, не е установено заявителят да е наследник на собственика на земеделските земи по архивни документи, както и че лицето по архивни документи е идентично с лицето по удостоверение за наследници, поради което според административния орган, правото на обезщетение по преписката, не е доказано. Така постановения отказ на министъра на земеделието и храните за признаване на право на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ на жалбоподателите Върховния административен съд намира за законосъобразен. По повод депозираното от Ставри Чанков Ангелов заявление от 19.03.2007 г. за обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ в производството пред административния орган са приложени архивни документи на Кера Кръстева Чумезова от досие № 8209, А Е 174, опис 12 на архивен фонд 719к от Централен държавен архив- свидетелство за етническо малцинство, декларация за изселване и молба за ликвидиране от 20.03.1921 г. Към преписката е представено и удостоверение № 59/29.03.2000 г. на Община Попско за смъртта и наследниците на Кера Кръстева Стойкова, издадено от с. Попско, общ. Ивайловград, обл. Хасково. За удостоверяване идентичността в имената на лицето Кера Кръстева Стойкова по горното удостоверение за наследници и името Кера Кръстева Чумезова по архивни документи на бежанката е поискано от заявителя да представи заверено копие от акта за смърт на Кера Кръстева Стойкова, както и други документи, удостоверяващи идентичността в имената на горното лице. В изпълнение на дадените му указания жалбоподателя Ставри Чанков с молба от АО-194/01.06.2009 г. е представил удостоверение № 22/25.05.2009 г. на Кметството с. Попско за наследниците на Кера Кръстева Стойкова (Зокова) Хаджиева, удостоверение за наследниците на Иван Ангелов Хаджиев, син на Кера Хаджиева, удостоверение за наследниците на Павлинка Иванова, дъщеря на Кера, удостоверение за наследниците на Ангел Зоков Хаджиев, съпруг и препис - извлечение от акт за смъртта № 4/5.02.1967 г. на Кера Стойкова. По искане на жалбоподателите административния орган е извършил проверка и в документацията приложена към заявление вх. № АО-508/16.05.2007 г. на бащата на Кера Стойкова - Кръстю Стойков, на която заявителят Чонков се е позовал. При проверката извършена по тази преписка е установено, че към нея са представени копия от удостоверения за наследниците на Кера Кръстева Стойкова (Зокова) Хаджиева, на синът й Иван Хаджиев и дъщеря й Павлинка Иванова, без да се съдържат такива както за бащата Кръстю Стойков, така и на Кера Чумезова. От приложените към административната преписка архивни документи по заявление АО-194/19.03.2007 г. е установено, че собственика на земеделските имоти по тези документи Кера Кръстева Чумезова е с адрес и местожителство с. Голям Боялък (сега с. Шарково) общ. Елхово, обл. Ямбол, докато в удостоверението за наследниците на същата е отразено, че е с местожителство с. Черничино, общ. Ивайловград, обл. Хасково. Въз основа на представените към преписката писмени документи със заповедта предмет на жалбата административния орган е приел, че не е установено идентичност в имената на лицето по архивни документи Кера Кръстева Чумезова с това на лицето Кера Кръстева Стойкова, както и това заявителите да са наследници на собственика по архивни документи Кера Кръстева Чумезова, поради което е било отказано правото на обезщетение по реда на чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ Обжалваната заповед е законосъобразна. От приложените архивни документи по досие № 8209, А Е 174,опис 12 на архивен фонд 719к от Централен държавен архив на името на Кера Кръстева Чумезова се установява, че земеделските имоти описани в тях са на името на Кера Кръстева Чумезова от с. Голям Боялък, околия Елховска, сега с. Шарково, Община Елхово, обл. Ямбол. В допълнително представените от заявителя Чоков писмени документи, и най-вече удостоверение за наследници № 22/25.05.2009 г., издадено от с. Попско, Община Ивайловград, обл. Хасково е видно, че лицето Кера Кръстева Стойкова (Зокова) Хаджиева е от с. Черничено, общ. Ивайловград, обл. Хасково. Липсват писмени доказателства, които да установят идентичност на лицето по архивните документи Кера Кръстева Чумезова с лицето Кера Кръстева Стойкова, Зокова или Хаджиева. Тъждество за тези обстоятелства не могат да бъдат установени и от допълнително представените от жалбоподателите препис от Акт за смърт № 4/4.02.1967 г. Акта за смърт е съставен от Община Попско, окр. Кърджали за смъртта на лицето Кера Кръстева Хаджиева, починала на 4. 02. 1967 г. в с. Черничино, общ. Попско, окр. Кърджали. В него няма данни за месторождението но починалото лице. При горните обстоятелства, от представените към преписката доказателства не може да се установи, че жалбоподателите са наследници на собственика на земеделски земи по архивни документи Кера Кръстева Чумезова, от с. Голям Боялък, общ. Елхово, обл. Ямбол, при което жалбоподателите, не се явяват правоимащи лица по смисъла на чл. 19а, ал. 2, т. 2 ППЗСПЗЗ, във връзка с § 66 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Освен всички останали изисквания на § 66 от ПЗР на ПМС № 456/11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ - имотите да не са оценени и ликвидирани по спогодбата "Моллов-Кафандарис"; да не са били прехвърлени от собствениците им и да не са били стопанисвани, владени или управлявани от тях или от техни пълномощници до сключването на Спогодбата (ДВ, бр. 87/1964 г.); да са били изоставени от правоимащите поради каквато и да е причина на гръцка територия, необходимо условие е и заявителят да е наследник на собственика на земеделските земи по архивни документи, което обстоятелство следва да е установено по несъмнен начин. И тъй като това обстоятелство не е установено, правилно и законосъобразно с обжалвания административен акт министъра на земеделието и горите е отказал признаването право на обезщетение по реда на чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ на жалбоподателите по делото. Това прави жалбата им срещу заповедта неоснователна и налага отхвърлянето й като такава. По така изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд - четвърто отделение