Решение № 6887 от 28.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8914/2017 г.

Решение № 6887 от 28.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8914/2017 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика - С., срещу решение № 4357/29.06.2017 г., постановено по адм. д. № 11711 по описа на Административен съд С. град за 2016 г. Решението се обжалва, в частта, с която е отменен ревизионен акт № Р-22221315004500-091-001/11.07.2016 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП, потвърден с решение № 1891 от 24.10.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - С.. С отменената част на ревизионния акт, е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 4 702.05 лв. за данъчни периоди м. 08.2012 г.; м. 09.2012 г.; м. 06.2013 г. и м. 08.2013 г. по фактури издадени от "ГАМА 81" ЕООД, в едно с дължимите лихви за забава. В останалата част, решението като неоспорено е влязло в законна сила. Касаторът поддържа наличие на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на решението. В допълнение към касационната жалба уточнява пороците на съдебния акт. Възразява срещу изводите на съда относно наличието на законовите предпоставки за упражняване право на данъчен кредит. Според касатора, за да достигне до тези изводи АССГ е ценил единствено доказателствата ангажирани от жалбоподателя. Решението противоречи както на събраните по делото доказателства, така и на приложимите материално правни разпоредби. В касационната жалба се поддържа твърдение, че не е доказано извършването на реална стопанска операция, макар същата да е документално оформена. Не е установено, че доставчикът е имал стоките във фактическата си власт и ги е предал на жалбоподателя. Като е стигнал до изводи различни от тези направени от органите по приходите, съдът е постановил неправилен съдебен акт, който подлежи на отмяна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - Н. Х. А., чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Намира, че постановеното решение е правилно и законосъобразно. Предпоставките, при които възниква право на приспадане на данъчен кредит, са безспорно установени, поради което в тази част правилно е отменен ревизионният акт. Моли, решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски, съгласно приложен списък. Върховна административна прокуратура, чрез своя представител намира, че касационната жалба е основателна. Налице е допуснато от съда нарушение на чл. 236, ал. 2 от ГПК, тъй като не са обсъдени всички доводи на касационния жалбоподател. Не са отчетени съществените непълноти и несъответствия между представените частни документи и съхраняването, транспортирането, предаването и приемането на процесните стоки. Обосновава се краен извод, че решението в обжалваната му част се явява неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК и следва да се отмени, а предвид забраната за фактически установявания, съгласно чл. 220 от АПК и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. Върховният административен съд, Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АССГ, е бил ревизионен акт № Р-22221315004500-091-001 от 11.07.2016 г. от органи по приходите при ТД на НАП С., потвърден с решение № 1891/24.10.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - С., в частта, с която на Н. Х. А. са установени резултати по ЗДДС за данъчни периоди м. 08.2012 г.; м. 09.2012 г. м. 06.2013 г.; м. 07.2013 г. и м. 08.2013 г., в едно със съответните лихви, както и в частта на начислени лихви за м. 11.2012 г.; м. 09.2013 г.; м. 10.2013 г. и за м. 12.2014 г. При извършената проверка относно законосъобразността на акта, АССГ е приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, издаден е от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия. Ревизията е извършена в обхвата, в който е възложена поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност. Решавайки спорът по същество, първоинстанционният съд е приел, че са установени предпоставките за признаване право на данъчен кредит, като не е възприел мотивите на ревизиращите органи в обратния смисъл. Приел е за установено, че Н. Х. А. е издала данъчен документ, в който е посочен данъка на отделен ред, размерът му е включен в справката декларация по чл. 125 от ЗДДС и процесните фактури са посочени в дневника за продажбите за съответния данъчен период. Освен това фактурите отговорят на изискванията по чл. 114 от ЗДДС, а стойността по тях е платена в брой, за което има издадени фискални бонове. Доказано според съда е и предаването на стоките, както и тяхната последвала реализация, поради което не е необходимо да бъде изследван въпросът относно техният произход. Събраните в хода на съдебното производство неоспорени доказателства, установяват факта, че доставчикът е притежавал стоката към момента на доставка, като се опровергават твърденията на органите по приходите. Въз основа на тези мотиви, АССГ е приел, че са налице доказателства за изпълнение на пряката доставка, т. е. представените в ревизионното производство доказателства са били напълно достатъчни за признаване правото на данъчен кредит за жалбоподателя по доставките от "Г.-81" ООД и е отменил ревизионния акт в тази част. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно постановено. Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), обуславя възникването на правото на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоката по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 ЗДДС. В случая процесните фактури отговарят на изискванията на чл. 7 от Закона за счетоводството /ЗСч./ и чл. 71, т. 1 ЗДДС, а реалността на доставката, като условие за законосъобразното възникване и упражняване на правото на данъчен кредит - чл. 6, ал. 1, във връзка с чл. 25, чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС, е доказана в процеса. Ревизираното лице е представило доказателства, от които се установява реалното осъществяване на фактурираната доставка. Не са налице релевираните касационни основния за необоснованост на решението и неправилно приложение на материалния закон. Съдът не е игнорирал въпроса относно произхода на стоката, така както твърди касаторът. По делото са обсъдени всички факти от значение за правния спор, като въз основа на тях е прието, че не е необходимо да бъде изследван този въпрос, тъй като е установена реалност на доставките. Изложени са мотиви, които обосновават крайния извод на решаващият състав, че незаконосъобразно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите издадени от "Г. 81" ЕООД за данъчни периоди м. 08.2012 г. и м. 09.2012 г. на обща стойност 4 702.05 лв. В хода на съдебното производство са представени доказателства, от които е видно, че доставчикът по процесните фактури е разполагал с количеството продадена стока. Същата е съхранявана в склад, който се ползва и от ревизираното лице, ето защо не е необходимо установяването на транспорт и наличието на техника за товарене и разтоварване на стоката. Следва да се отбележи, че настоящият съд не споделя изразеното в открито съдебно заседание становище от представителя на Върховна административна прокуратура, за наличие на всички касационни основания за отмяна на решението и липса на доказателства относно реалността на доставките. Не са допуснати нарушения на изискването по чл. 236, ал. 2 от ГПК, относно обсъждането на доказателствата по делото и преценката им в тяхната съвкупност. Съдът е осъществил надлежно правомощията си в съдебния процес, като е разпределил правилно доказателствената тежест, в съответствие с доказателствената нужда по делото е дал възможност за събиране на нови докателства и в последствие ги е обсъдил по отделно и в тяхната съвкупност, като въз основа на тях е направил обосновани изводи относно действителната фактическа обстановка. Въз основа на това правилно е приложил материалния закон. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че при проверката, извършена по реда на чл. 218 АПК, не се установи да са допуснати сочените в касационната жалба пороци, водещи до отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част за отмяната ревизионния акт на непризнатото на ответника по касация право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 4 702.05 лв. от посочения по-горе доставчик и то като правилно в тази част и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното изрично искане в отговора срещу касационната жалба и потвърдено в съдебно заседание на 21.03.2018 г. от адв. Бамбалска, на ответника по касация следва да се присъдят разноските, направени за касационното производство в размер на 300 лв. Водим от горното Върховният административен съд, състав на Осмо отделение