Решение № 1916 от 19.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6189/2023 г.

ВАСПето отделение19.02.2024 г.докладчик т Еманоил Митев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 8023/29.12.2022 г. на Административен съд София град ,постановено по адм. дело 9895/2022 г.

ОСЪЖДА В. Дикова да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи -МВР сумата 100 (сто) лева разноски.

Решението е окончателно

Председател: /п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ Членове: /п/ ТИНКА КОСЕВА/п/ ВЕРГИНИЯ ДИМИТРОВА

Мотиви

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Дикова от гр. София , подадена чрез процесуален представител адв. Алексиев, подадена срещу решение 8023/29.12.2022 г. на Административен съд София - град(АССГ), постановено по адм. дело 9895/2022 г., с което е отхвърлена жалбата й против заповед рег. 513з-8685/07.10.2022 г. на директора на СДВР-МВР София за прекратяване на служебното й правоотношение на основание чл. 226, ал. 1, т. 7, б "в" от ЗМВР и чл. 13, ал. 4 от Наредба 8121з-311/17.07.2014 г. за реда за прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители в МВР във връзка със заповед 4581з-1820/29.09.2022 г. на ректора на Академията на МВР. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира присъждане на разноски . Ответникът директорът на СДВР оспорва жалбата и чрез пълномощник юрк. Христов моли решението да се остави сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за потвърждаване на решението. Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, имаща интерес от оспорването. Разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Правилна е преценката на съда, че оспорената заповед е валиден административен акт, като издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, произтичащи от чл. 227 във вр. с чл. 159 от ЗМВР. Правилно също съдът е посочил, че заповедта е издадена в надлежна писмена форма, при спазване на процесуалните правила и норми, както и при правилно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 226, ал. 1, т. 7, б. "в" от ЗМВР служебното правоотношение се прекратява при обективна невъзможност на държавния служител да изпълнява задълженията си поради незавършване курса за първоначална подготовка. Нормата е императивна и задължава административния орган, в условията на обвързана компетентност, при наличието на предвидените там предпоставки да прекрати служебното правоотношение със съответния служител. В случая тези изисквания са изпълнени. Видно от доказателствата по делото, със заповед рег. 4581з-1820/29.09.2022 г. на ректора на Академията на МВР , Дикова е отстранена от Центъра за специализация и професионална подготовка /ЦСПП/-Пазарджик при Академия на МВР преди завършване срока на обучение поради употреба на алкохол в работно време и неявяване на учебни занятия без уважителни причини. Правилна е преценката на съда, че с издаването на административния акт е постигната и целта на закона, а именно държавната служба в МВР да се изпълнява от професионално подготвени служители, които притежават необходимата специализирана компетентност за осъществяване на служебните функции и задължения. Неоснователни са твърденията на касатора за липса на производство като съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Правоотношението с касатора е прекратено поради незавършване на курса за първоначална професионална подготовка. Правоотношението не е прекратено след провеждане на дисциплинарно производство поради липса на такова. Съгласно чл. 209 от ЗМВР дисциплинарно производство не се образува, а образуваното се прекратява, когато деянието не е дисциплинарно нарушение. Ето защо органът по назначаването не е длъжен да изслуша или приеме писмените обяснения на служителя. Наличието на предвидените в чл. 226 от ЗМВР предпоставки, а именно незавършване на курса за първоначална професионална подготовка, задължава органа по назначаването да издаде акт при условията на обвързана компетентност с който да прекрати правоотношението с назначения за стажант държавен служител в МВР. При този изход на делото основателно е искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на сумата 100 лева, платими от касатора. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,