Решение № 4841 от 19.5.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) срещу решение 357/15.12.2021 г. по адм. дело 258/2021 г. на Административен съд - Велико Търново, с която е отменено уведомително писмо 02 -040 -2600/332 от 02.06.2020 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за кампания 2018 г. Касаторът поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу уведомителното писмо, присъждане на разноските за девет инстанции, прави алтернативно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът по касационна жалба - "Маг" ЕООД, гр. Велико Търново, чрез процесуален представител в писмен отговор и в молба иска оставяне на решението в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е взел предвид, че с обжалваното писмо е постановен пълен отказ за подпомагане по заявлението на "Маг" ЕООД, гр. Велико Търново за кампания 2018 г. по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програма за развитие на селските райони. АС е изложил мотиви, че актът е издаден в предписаната от закона писмена форма, но липсва задължителен реквизит - мотиви и е в нарушение на административно - процесуалните правила. Липсват фактически основания за отказа, а в писмото са изброени множество правни основания бланкетно, които биха могли да доведат до постановения отказ, но от съдържанието му не става ясно в случая на кое от изброените правни основния е отказано. За пръв път в становище на директор на Дирекция "Директни плащания" са посочени конкретни факти, представляващи основания за отказ - а именно, че заявлението за подпомагане е за дейност "в преход", а според контролиращото лице е "биологично производство". Съдът е посочил, че в тази хипотеза материално правно незаконосъобразно е постановен пълен отказ по заявлението, а е следвало съобразно приложимата по време правна норма на чл.11, ал.2 от Наредба 4/2015 г. да се оторизира плащане за "биологично производство". Решението е правилно. Липсата на фактическо основание за отказ за подпомагане в уведомителното писмо в нарушение на императивната разпоредба на чл.59, ал.2, т.4 АПК е самостоятелно основание за отмяна на акта и не може да бъде санирано от цитираното становище на на директор на Дирекция "Директни плащания", изготвено след постъпване на жалбата от дружеството срещу уведомителното писмо, тъй като не е налице хипотезата на на ТР 16/1975 на ОСГК на ВС, когато изложените в друг документ мотиви изхождат от издателя на оспорения акт и са част от административната преписка или се съдържат в съпроводителното писмо. Посочването на множество правни основания, неотносими към казуса, възпрепятства селектирането на относимото към него правно основание. Следва да се посочи, че цитираната в касационната жалба разпоредба на чл.14, ал.1, т.4 от Наредба 4/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони урежда при условията на алтернативност две правомощия за административния орган - да не предостави финансова помощ или да я намали, тоест изборът на пълния отказ за финансиране, какъвто е настоящият казус, следва също да бъде мотивиран, за да е възможна проверката дали административният орган е упражнил правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо съобразно чл.6 АПК. Подобни мотиви също липсват в обжалвания пред АС акт. Отделно от това основателни са и доводите в отговора на касационната жалба, че липсват доказателства в административната преписка, административният орган да е извършил проверка дали заявеният от земеделския производител код за биологична дейност не е в резултат на техническа грешка и да му е дадена възможност да я отстрани. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение