Решение № 9842 от 15.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5608/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Б. А., гражданин на Сирия, чрез адв. В. Дюлгеров против Решение 4053/22.04.2025 г. постановено по адм. дело 781/2025 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против Решение 2546/14.03.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет. В касационната жалба се поддържат твърдения за неправилност на съдебното решение поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се оплаквания, че първоинстанционният съд и административният орган неправилно тълкуват и прилагат разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Иска се отмяна на обжалваното решение и връщане на преписката по делото на административния орган. Касационният жалбоподател А. Б. А., редовно призован, се явява лично с преводач. Поддържа касационната жалба и не сочи нови доказателства. Ответникът Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ-МС), в съдебно заседание, чрез процесуален представител юриск. Кръстева, изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли за оставяне в сила на решението, като правилно и законосъобразно. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Представя писмено заключение. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалвания съдебен акт административният съд е отхвърлил жалбата на А. Б. А., срещу Решение 2546/14.03.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в установената форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Посочил, че с кандидата е проведено интервю на 19.11.2024 г., в хода на което не твърди в страната си на произход да е заплашвана лично, спрямо него да е упражнявано физическо насилие, или да е бил обект на репресии. В България е влязъл незаконно на 10.10.2024 г. Споделил, че не членува в политически партии, не бил арестуван или осъждан, нямала проблеми и заради етническата си принадлежност или изповядваната от него религия. Като причина за напускане на Сирия е посочил войната и тежките условия за живот, вкл. Възможността да бъде мобилизиран в страната си по произход. Първостепенният съд е приел за правилен извода на административния орган, че молбата е неоснователна, като е извършил преценка на изложените от кандидата в административното и в съдебното производство причини за напускане на страната по произход. Счита, че не са налице данни обосноваващи страх от преследване, насилие или нечовешко отношение. Намира, че правилно административният орган е обосновал отказа за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца, тъй като не са налице материалните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Административният съд е изложил мотиви, че не се установява по отношение на кандидата да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване в държавата му по произход, а изложените от кандидата мотиви за напускане на страната не са правно значими за търсената защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. От жалбоподателя не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение, или принадлежността му към определена социална група. Не е бил заплашван и върху него не е оказвано насилие. Не е осъждан или преследван по етнически или религиозни причини в Сирия. Лицето не твърди в страната си по произход да е заплашвано лично, спрямо него да е упражнявано физическо насилие или да е бил обект на репресия. На следващо място съдът приел за правилна преценката на административния орган, че в случая не са изложени твърдения и не е установено в държавата му на произход чуждият гражданин да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, или нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание, каквито изискват разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Изхождайки от бежанската история на А. Б. А. и от актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Сирия, първоинстанционният съд е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут. Съдебният състав на АС-Хасково е достигнал до извод, в решението си, че административният орган е изследвал обстойно предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут и статут на бежанец и е обсъдил актуалните данни за положението в страната на произход на молителя -Сирия, отразени в справки изготвени от дирекция Международна дейност при ДАБ при МС. По тези съображения административният съд отхвърлил като неоснователна подадената от А. Б. А. жалба срещу Решение 2546 от 14.03.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Касационната инстанция намира, че при постановяването на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на подробен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване бежанската история на кандидатите за международна закрила. Съдът е направил обоснована преценка, че при произнасяне по молбата за международна закрила същата е разгледана от Председателя на ДАБ при МС при съобразяване на разказаната бежанска история и материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният орган е преценил всички относими обстоятелства, декларации и документи, свързани с личното положение на молителя и с актуалната обстановка в държавата му по произход. Настоящият касационен състав счита, че не са налице предпоставките за предоставянето на статут на бежанец поради основателни опасения от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 - 6 от Закона за убежището и бежанците. А. Б. А. не излага твърдения за основателен страх от преследване, нито информация да е членувала в политически организации, в религиозни организации и общности, да е имала проблеми в страната по произход поради етническата си принадлежност или религиозните си убеждения, или да е била задържана. В процесния случай не са изложени съображения за напускане на страната по произход, които да са релевантни за настоящото производство. Напротив, самият той посочва, че е напуснал страната по икономически причини. Неоснователно е възражението на касатора, че административният съд неправилно приел, че не са налице предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. В случая не е налице нито една от хипотезите на чл. 9, ал.1, т.1,т.2 и т.3 от ЗУБ, за всяка от които съдът е изложил подробни мотиви, които не следва да се повтарят, а на осн.чл.221, ал.2 от АПК следва да се препрати към тях. В случая следва да се вземе предвид разликата между чл. 9, т. 1 и 2 ЗУБ и чл.15, б. а и б от Директива 2011/95/ЕС, които обхващат ситуации, в които търсещият субсидиарна закрила е специфично изложен на опасност от съответния вид посегателство и чл. 9, т. 3 ЗУБ и чл.15, б. в от Директива 2011/95/ЕС, които визират една по-обща опасност в по-широк план заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, присъщи на общата ситуация на въоръжен конфликт. Съществуването на въоръжен конфликт в страната на произход на търсещото закрила лице не е предпоставка във всички случаи да се предоставя хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. За приложението на тази хипотеза се изисква оценка на конкретния случай, каквато е извършена от административния орган и правилно е формиран извод, че визираната разпоредба от ЗУБ не намира приложение спрямо кандидатите за закрила. Във връзка с така установената обществено-политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящата съдебна инстанция съобрази основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 ЗУБ. По делото към момента не са налице основанията за прилагане на принципа "non refoulment" (забрана за връщане), установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3), съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако жалбоподателят бъде върнат обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. При това следва да се отчете обстоятелството, че кандидатът е млад и здрав мъж, без история на преходно преследване, а тежката политическа и икономическа обстановка в страната на произход в неговия конкретен случай не обосновава сама по себе си опасност от изтезания, нечовешко или унизително отношение. Преценката за спазване на посочения принцип ще следва да бъде извършена и при връщане на лицето в страната на произход, въз основа на актуалната информация към вземане на такова решение. Към настоящия момент може да се счита, че лицето може да се завърне по безопасен начин до страната и мястото си на произход. След преценка на всички индивидуални фактори, касаещи личното положение на лицето, кандидатстващо за закрила, и актуалната информация относно страната му на произход се установява, че при евентуалното му завръщане в Сирия, където се намира част от неговото семейство, той би могъл да води нормален начин на живот. По изложените мотиви, не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Същото е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на Трето отделение,