Решение № 4366 от 2.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13178/2008 г.

Решение № 4366 от 2.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13178/2008 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Аврам Макавеев Иванов от гр. Монтана, подадена против решение от 3.09.2008 г., постановено от Административен съд - Монтана, II състав, по адм. д. № 364/2008 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателя при разглеждане на делото не са събрани всички възможни доказателства, установяващи правото му на ползвател, което е получил през 1983 г. съобразно списък на лицата, на които са раздадени земи по 400 кв. м. за отглеждане на животни. Касаторът твърди, че съдът се е позовал на нищожността на удостоверение № 3774/6.07.1992 г. на кмета на община Монтана, но не е съобразил, че то изобщо липсва като основание за издаване на процесната заповед и при съставяне на протокола на комисията по § 62, ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, тя е извършила проверка на съществуващите документи. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и да върне делото за ново разглеждане за събиране на доказателства. Ответникът - кметът на община Монтана не изразява становище по касационната жалба. Ответниците - Каменка Кирилова Бошнякова, Цветанка Симеонова Петкова и Надя Симеонова Мутафова оспорват касационната жалба с писмено възражение, с което пледират да оставяне в сила на атакуваното съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отмяна на обжалваното решение, защото съдът не е указал по реда на чл. 9, ал. 3 и чл. 171, ал. 4 от АПК на касационния жалбоподател и на административния орган, че следва да ангажират доказателства относно времето и правното основание, на което е предоставен процесния имот. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение от 3.09.2008 г. е отменена заповед № 1249/29.05.2008 г. на кмета на община Монтана, с която на основание протокол на комисията по § 62, ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и на основание § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ във връзка с § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ на Аврам Макавеев Иванов от гр. Монтана е признато право да придобие собственост по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ върху имоти № 202.063 и № 202.065 по помощния план на м. "Мало поле", землище Монтана и е възложено извършване на оценка върху 400 кв. м. Административният съд - Монтана е решил спора по същество, като е отказал да признае правото на Аврам Макавеев Иванов от гр. Монтана да придобие собствеността върху гореописаните имоти по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. За да достигне до този резултат първоинстанционният съд е приел, че ползвателят не отговаря на изискванията, предвидени императивно от законодателя в § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ във връзка с § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Обжалваното решение е мотивирано с обстоятелството, че Аврам Макавеев Иванов притежава удостоверителен документ, но той е издаден през 1992 г. и в него не е вписано основанието за предоставянето на правото на ползване - указ или ПМС, а само, че е за самозадоволяване, но след влизане в сила на ЗСПЗЗ през 1991 г. не се предоставят земи за самозадоволяване. Административният съд - Монтана е констатирал, че въпреки дадените изрични указания административният орган не е представил доказателства относно компетентността на лицето, подписало удостоверение № 3774/6.07.1992 г. със запетая пред подписа на кмета на община Монтана. Оттук е изведен верен и обоснован извод за липса на редовен и действителен документ за предоставяне на право на ползване на касатора в съответствие с изискванията на § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, поради което е преценил, че процесната заповед № 1249/29.05.2008 г. е незаконосъобразна и следва да се отмени и да се откаже на Аврам Макавеев Иванов правото да закупи имота по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е е така, защото в мотивите на атакуваното решение точно е установено, че в хода на адм. д. № 364/2008 г. ползвателят се легитимира като такъв единствено с удостоверение № 3774/6.07.1992 г., в което няма никакви данни относно нормативния акт въз основа на който е предоставено ползването и за времето на предоставяното. Не може да се сподели тезата, че съдът не е провел служебното начало в процеса и не е указал на кмета на община Монтана да представи доказателства за горепосочените правнорелевантни факти и относно обстоятелството кое лице в какво качество е подписало удостоверението. Указанията на съда са дадени и ответникът - кметът на община Монтана е отговорил надлежно с писмо № 94-Н-225/8.04.2008 г., с което се установява по безспорен начин, че в архива на общината липсва заповед, с която лицето издало удостоверението да е упълномощено да подписва вместо кмета удостоверения във връзка със ЗСПЗЗ. При това положение правилно е прието, че други доказателства съдът не следва да събира вместо страните, още повече, че административният орган и Аврам Макавеев Иванов носят доказателствената тежест да установят спорните факти и обстоятелства във връзка с предоставянето на правото на ползване. Решаващият съдебен състав констатира, че по приложеното адм. д. № 251/2007 г. е представен и списък на раздадени парцели по 400 кв. м. в м. "Орехите" през 1983 г., но той не е приет като доказателство по настоящото дело и ползвателят не се е позовал на този списък. От съществено значение е и обстоятелството, че посоченият списък няма подпис и дата на съставяне и в него също не се съдържат никакви данни относно нормативния акт, на основание на който са предоставени земеделските земи. Следва да се има предвид и факта, че списъкът е на "раздадени парцели" в м. "Орехите", а не в процесната м. "Мало поле". Освен това е налице несъответствие във времето, отразено в списъка за предоставяне на земеделските земи - 1983 г. и изявлението на Аврам Макавеев Иванов при даване ход на делото по същество в съдебно заседание на 1.09.2008 г., в което той е е заявил, че е получил мястото през 1978 г. Относно твърдението, развито в касационната жалба, че съдът не е съобразил, че удостоверението изобщо липсва като основание за издаване на процесната заповед, Върховният административен съд счита, че е ирелевантно и не се отразява на законосъобразността на съдебното решение. Действително в текста на заповед № 1249/29.05.2008 г. не е вписано изрично удостоверение № 3774/6.07.1992 г., но е отразено, че ползвателят притежава удостоверителен документ, с което е осъществено препращане именно към горепосоченото удостоверение, тъй като никакъв друг документ не е представен от страна на касатора или на издателя на процесната заповед. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - нарушения на процесуалните правила, което налага отхвърлянето й. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение