Решение № 3777 от 18.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9592/2013 г.

Решение № 3777 от 18.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9592/2013 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници" (АМ), подадена от процесуалните му представители, против решение на № 1369/27.02.2013 г., поправено с Определение № 4120/27.05.2013 г., постановени по а. д. № 2402/2012 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ е отменил като незаконосъобразна заповед на директора на АМ № 835/08.02.2012 г. с която, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, заповед № ЗАМ-70/06.02.2012 г. на директора на АМ и утвърдено длъжностно разписание (ДР) на Митница Столична, в сила от 10.02.2012 г., е прекратено служебното правоотношение на Юлиян Ангелов Калайджийски от гр. София, на длъжност "главен инспектор" с ранг II младши, в отдел "Митническо оформяне" (ОМО) в Митница Столична. Недоволен от решението, директорът го обжалва. Счита същото за неправилно поради допуснати от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли отмяната му и постановяване на друго, по съществото на спора. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Юлиян Ангелов Калайджийски, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Прокурорът дава становище за основателност на касационната жалба. За да се произнесе по касационната жалба, настоящият състав на Върховния административен съд (ВАС), възприе установеното от фактическа страна от съдебния състав на АССГ. Тя не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата му са правните изводи на АССГ. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява основателна. Безспорно по делото е, че съгласно ДР на Митница Столична в сила от 22.12.2011 г. (л. 22), общата щатна численост на митницата е 518 щатни бройки. От тях 67 бройки са в ОМО, като "главни инспектори" в този отдел са били общо 7 лица. С ДР в сила от 10.02.2012 г. числеността на Митница Столична е намалена на 477, в ОМО има 51 щатни бройки, а за "главни инспектори" има предвидени 2 бройки. Безспорно е също, че щатните бройки на Митница Аерогара София, Митница Бургас и Митница Свиленград, са увеличени от същата дата (вж. заповеди на директора на АМ, приложени на л. 315, 319 и 323). При така установеното от фактическа страна, настоящата инстанция счита, че изводът на първата инстанция за незаконосъобразност на обжалваната заповед се явява неправилен и незаконосъобразен. Фактите, че щатът на Митница Столична като цяло, този на ОМО (където Калайджийски е изпълнявал длъжността си) и бройката работещи там "главни инспектори" са намалени, са безспорни. Обстоятелството, че щатните бройки на Митница Бургас, Митница Аерогара София и Митница Свиленград, са увеличени биха имали значение в случаите, когато мястото на работа не е елемент от конкретното служебно правоотношение. Както е известно, съгласно чл. 11, ал. 2 и 3 от ЗДСл, мястото на изпълнение на работата, която ще изпълнява държавният служител, не е в числото на задължителните елементи на заповедта за назначаване. Т. е., ако заповедта за назначаване на Калайджийски не указваше административното звено за изпълнение на възложената му работа, намаляването на щатната численост на Митница Столична и съответното увеличаване тези на посочените три други митници, вкл. този на Митница Аерогара София, подробно разгледан от АССГ нямаше да има значение при положение, че щатните бройки за длъжността "главен инспектор" се запазват като цяло в системата на АМ. Видно обаче от текста на всички приложени по делото заповеди за: първоначално назначаване на служителя по трудово правоотношение в АМ, Трудова му книжка (л. 73 и сл.), първоначалното му назначаване като държавен служител със заповед № 6213/31.08.2005 г. (л. 113) и отразеното в Служебната му книжка (л. 69), последващите промени на трудовото му възнаграждение по времето докато е работил в Митница Калотина (л. 63, 80, 82, 83, 98, 99, 100, 101, 102, 105, 106 и 107) и в Митница Столична (л. 37 и 38), възстановяването му на длъжност със заповед № 5546/14.11.2011 г. (л. 39) след незаконното му уволнение със заповед № 9862/16.12.2009 г. (л. 67), вкл. и обжалваната заповед (л. 9, 35), Калайджийски е назначаван и преназначаван не в структурата на АМ като цяло, а конкретно в Митница Калотина след 14.11.2011 г. - в Митница Столична. Т. е. за служебното му правоотношение, мястото за изпълнение на длъжността (Митница Столична) е станал задължителен елемент. При намаляването на щатните бройки на това именно административно звено настоящият съдебен състав счита, че е налице съкращаване на бройките за длъжността "главен инспектор", които от 7 са станали 2. Въпреки липсата на "съдържателна разлика в длъжностните характеристики за отделните длъжности в специализираната администрация на агенцията", както е приел АССГ на стр. 4, абз. 3 в мотивите на решението си, налице е съкращаване на длъжности и в частност - тези за "главен инспектор" в Митница Столична - т. е. налице са фактическите основания за издаване на заповед на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Във връзка с горното, настоящият състав счита за неоснователен довода на АССГ, преповторен и в "Писмения отговор" на процесуалния представител на Калайджийски на касационната жалба, за наличие на условията на чл. 87а от ЗДСл. В последния случай, както е известно, съгласно изричната законова повеля, служебното правоотношение на държавния служител не се прекратява. Даденото от съда тълкуване обаче е разширително и неотговарящо на смисъла на закона. Според ВАС, говорейки за преобразуване на администрация, при преминаване на дейност от една администрация в друга, както и при преминаване на дейност от закрита администрация в друга (администрация) в чл. 87а ЗДСл, законодателят е имал предвид посочените изменения в цялостна административна структура, а не в отделни териториални или обособени по друг признак, нейни организационни звена. Възприетото от ВАС тълкуване намира подкрепа и в текста на чл. 81б, чл. 82 и чл. 83 от ЗДСл. В тези норми се вижда разграничението между понятията "друга администрация" (чл. 81б) и "същата администрация" (чл. 82 и 83), вкл. и в случаите на длъжност в друго населено място, всички употребени именно като цялостна административна структура. По изложените съображения, касационната жалба се явява основателна. Следва да се отмени обжалваното решение и вместо него се постанови друго, с което се отхвърли като неоснователна жалбата на Калайджийски против заповед на директора на АМ № 835/08.02.2012 г. По делото е направено искане от процесуалния представител на АМ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед правните изводи на настоящата инстанция, то се явява основателно и доказано. Следва на основание чл. 143 от АПК във вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските хонорари, да бъде осъден Калайджийски да заплати на АМ сумата 150,00 лева юрисконсултско възнаграждение. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС,