Решение № 167 от 24.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5894/2007 г.

Решение № 167 от 24.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5894/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Капка Юстиниянова Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (2007 г.) във вр. с чл. 218а, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.). Образувано е по к. жалба на С. Р. Т. против въззивното решение на Великотърновския апелативен съд № 180 от 10.07.2007 г. по гр. д. № 172/2007 г., с което е оставено в сила решение № 29 от 27.02.2007 г. по гр. д. № 124/2005 г. на Плевенския окръжен съд, с което е отхвърлен иска на жалбоподателя за присъждане на основание чл. 1 ЗОДОВ на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 840 000 лв., причинени му по време на престоя в затвора гр. П. от 27.03.2001 г. до предявяването на исковата молба 15.11.2005 г., от недаване на възможност да практикува, като православен свещеник и да посещава православния параклис в затвора. Наведени са доводи в подкрепа на оплакването за неправилност на решението. Ответникът М. на п. оспорва касационната жалба. Представителят на В. к. п. поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа жалбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед на изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да отхвърли иска на жалбоподателя въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства във връзка със задълженията на затворническата администрация, при което е приел, че по делото не е установено ищеца да е бил препятстван или ограничаван да посещава православния параклис на затвора от представители на затворническата администрация. Не е установено и твърдението, че затворническата администрация не е удовлетворила искане на ищеца да работи в параклиса, обслужван от действащ свещеник, назначен като капелан на православния параклис, тъй като няма данни ищецът да е подавал молба с подобно искане. Съдът е изложил и съображения за съществуващите възможности на затворническата администрация да предостави подходяща работа на затворника, която следва да бъде съобразена и с нуждите на поправянето и превъзпитанието и изискванията на охраната и режима, във връзка с което е приел, че затворническата администрация не е имала задължение и възможност да осигури на ищеца работа в православния параклис на затвора. При тези съображения, съдът отхвърлил иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в полза на ищеца в поискания размер на основание чл. 1 от ЗОДОВ. Решението е правилно. Обосновано и законосъобразно съдът е приел, че администрацията на затвора, в който ищецът е изтърпявал наказание лишаване от свобода не е нарушила разпоредбата на чл. 70а, ал. 1 ЗИН, осигуряваща на лишените от свобода възможност за удовлетворяване на религиозни потребности и обреди, както и за ползване на съответна литература. Ищецът е имал свещенически сан при постъпването си в затвора. Съдът е посочил реда за посещение на православния параклис - чрез изготвяне на списъци от социалния работник по график. Доказателства на ищеца да е бил отказван достъп до параклиса, след като е бил записан за посещение от представители на затворническата администрация, по делото не са били събрани, а и липсват твърдения за такова поведение, при което обосновано съдът е приел, че ищецът не е бил "дискриминиран" (цитат от исковата молба) по такъв начин. Обоснован и законосъобразен е извода на съда, че затворническата администрация не е била длъжна да предложи на ищеца да работи, като помощник в православния параклис, обслужван от св. С, назначен капелан в параклиса. Ищецът не е подавал молба до администрацията на затвора с такова искане. В същото време лишените от свобода имат право да упражняват подходяща работа, но това право, както е посочил съдът, е свързано със съществуващите възможности на администрацията на затвора да предостави подходяща работа, която следва да бъде съобразена и с нуждите от превъзпитание и поправяне, както и с изискванията на охраната и режима. В конкретния случай правилно съдът е преценил, че администрацията на затвора не е нарушила чл. 64 от ЗИН, като не е предоставила възможност на ищеца да работи в православния параклис. От събраните по делото доказателства е било видно, че между ищеца и св. З е имало спор по църковни въпроси, както и различни виждания свързани с несъгласието на свидетеля да извършва заедно с ищеца богослужения в параклиса. В тази връзка съдът е посочил, че разногласията по църковни въпроси между двамата са извън предмета на делото, а свидетелят е бил назначен свещенослужител в параклиса на затвора и тази длъжност му дава право да преценява, според У. на българската православна църква, кое лице може да извършва свещеническа дейност и кое не. При липса на доказателства за действия или бездействия на представители на администрацията на затвора в гр. П., чрез които да са пречели на ищеца да удовлетворява религиозните си потребности, което е същественото по предявения иск, законосъобразно съдът е отхвърлил претенцията по чл. 1 ЗОДОВ, като неоснователна. На основание чл. 64, ал. 5 ГПК (отм.) касатора ще следва да заплати в полза на М. на п. юристконсулско възнаграждение в размер на 500 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.