Решение № 5804 от 29.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4136/2014 г.
ВАСПетчленен състав29.04.2014 г.докладчик Галина Солакова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 17496 от 30.12.2013 г. по адм. дело № 12562/2013 г. на Върховния административен съд, седмо отделение. ОСЪЖДА Валерий Илиев Тодоров от гр. София да заплати на Съвет за електронни медии сумата 150 /сто и петдесет/ лева, разноски. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 5804 от 29.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4136/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Валерий Илиев Тодоров от гр. София срещу решение № 17496 от 30.12.2013 г. по адм. дело № 12562/2013 г. на Върховния административен съд, седмо отделение. В жалбата се излагат доводи по същество, разгледани от първата инстанция, и такива за необоснованост и незаконосъобразност на решението - касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 от АПК и се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът Съвет за електронни медии /СЕМ/, чрез процесуалният си представител юрк. Станева изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде отхвърлена, а решението - оставено в сила като законосъобразно. Претендира разноски. Ответницата Анкова, чрез адв. Иванов излага становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставянето й без уважение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила решението като законосъобразно и обосновано. Върховният административен съд, петчленен състав, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу решение № РД-05-147/25.07.2013 г. на Съвета за електронни медии, с което на основание чл. 32, ал. 2, във връзка с чл. 32, ал. 1, т. 2 от Закона за радиото и телевизията /ЗРТ/ е избрана Вяра Константинова Анкова за генерален директор на Българска национална телевизия. Прието е, че оспореното решение е законосъобразно, като издадено от компетентен орган по чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗРТ и в изискуемата форма, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона и без допуснати съществени процесуални нарушения на нормите, залегнали в приетата с решение № РД-05-101/14.05.2013 г. на СЕМ Процедура за провеждане на конкурс за избор на генерален директор на БНТ / Процедурата/. Възраженията по жалбата за допуснати нарушения по чл. 9, чл. 4 и чл. 6 от Процедурата са възприети като неоснователни, тъй като е спазено изискването за двустепенно гласуване по ал. 3, чл. 9, видно от Протокол № 36 от заседание на СЕМ, проведено на 25.07.2013 г., а номинирането на кандидатите е съпроводено с подробни аргументи по критериите, посочени в чл. 5 на Процедурата. Обстоятелството, че двама от членовете на СЕМ /Анюта Асенова и Анна Хаджиева/ не са посочили по трима кандидати, които подкрепят по чл. 9, ал. 3, т. 1 е отчетено като несъществено нарушение административнопроизводствените правила, което не може да обоснове незаконосъобразност на оспорения акт само на това основание. Основният довод за незаконосъобразност, поради липса на изискванията по чл. 26, т. 2 от ЗРТ по отношение на Анкова е приет за неоснователен, поради безспорно установеното прекратяване участието в търговското дружество / "КВВ Инженеринг" ООД/ на Анкова в предхождащ подаването на документите момент. Обсъдени са приложените по делото документи - предизвестие по чл. 125, ал. 2 от ТЗ, нотариално заверено /рег. № 43278, том. VIII, № 180 от 3112.2009 г. на нотариус Александър Чакъров/ и нотариално връчване на предизвестието на управителя на "КВВ Инженеринг" ООД на 22.01.2010 г, като е изведен извода за изтичане на 3-месечният срок по чл. 125, ал. 2 ТЗ към дата 22.04.2010 г. След подробен анализ на уредбата по ТЗ за прекратяване на членството на съдружник и трайната съдебна практика по чл. 125 от ТЗ /Решение № 10 от 28.01.2004 г. на ВКС по гр. д. № 426/2003 г., II г. о., Решение № 223 от 18.03.2004 г. на ВКС по гр. д. № 892/2003 г., ТК II о., Решение № 991 от 29.11.2006 г. на ВКС по т. д. № 566/2006 г. на ВКС, ТК, Решение № 46 от 22.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 500/2009 г., II т. о., ТК и др./ е прието, че Анкова отговаря на изискването по чл. 26, т. 2 от ЗРТ към момента на подаване на документите и към момента на избора по оспореното решение на СЕМ. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно, съобразено с изяснената по делото фактическа обстановка. Предмет на съдебния контрол за законосъобразност на процесното решение на СЕМ по реда на чл. 146 АПК е спазването на процедурните правила за провеждане на конкурса за избор на орган на управление на БНТ по специалния ЗРТ и заложените в приетата с решение № РД-05-101/14.05.2013 г. на СЕМ Процедура за провеждане на конкурс за избор на генерален директор на БНТ. Съгласно чл. 2 от Процедурата, конкурса се провежда при следния ред: 1). Подаване на документи; 2). Допускане до участие в конкурса; 3). Събеседване на СЕМ с допуснатите кандидати; 4). Избиране на генерален директор на БНР. Касационните доводи засягат нарушения, допуснати в първите два етапа от процедурата, а именно: чл. 6, ал. 3 - неудостоверяване начина на подаване заявлението от Анкова, чл. 34 от ЗРТ - свикване на заседанието от СЕМ, неуведомяване на кандидатите за решението, чл. 4, ал. 1, т. 8 -поставяне и съхранение в запечатан плик на документите, липса на изискването по чл. 26, т. 2 ЗРТ по отношение на Анкова, чл. 9, ал. 3, т. 1- посочване на по-малко от изискуемите трима кандидата от двама членове на СЕМ и липса на изискуемите по чл. 4, ал. 3 от Процедурата документи за неправителствените организации, подкрепили кандидата Анкова. Видно от представените по делото доказателства кандидата Вяра Анкова е подала в СЕМ заявление за допускане до участие в конкурса, което е заведено надлежно с вх. № РД-22 25-00-22 от дата 20.06.2013 г., към което са приложени всички изискуеми по чл. 4 от Процедурата документи, т. е. не е налице пропуск в конкурсната документация. Цитираната разпоредба не въвежда изискване за удостоверяване на факта по т. 2, чл. 26 ЗРТ по друг начин, освен с изричното деклариране в Декларацията по чл. 26 ЗРТ. Следователно възражението за непредставяне в това производство на документите за прекратяване участието на Анкова в търговско дружество "КВВ Инженеринг" ООД не съставлява нарушение, още повече, че в административното производство пред СЕМ не са наведени възражения в тази насока. Що се отнася до факти, установени в представените в съдебната фаза документи с правоизключващо действие, установяващи отрицателен факт, за тях комисията няма задължение да дава указания и срок за представянето им, тъй като не е налице порок в конкурсната документация, подлежащ на отстраняването по чл. 7, ал. 1 от Процедурата. Неоснователно е и твърдението за нарушението на чл. 9, ал. 3, т. 1 от Процедурата, поради това, че двама от членовете на СЕМ /Анюта Асенова и Анна Хаджиева/ не са посочили по трима кандидати, които подкрепят, тъй като номинациите са въпрос на лична преценка на конкретния чл. на СЕМ относно качествата на всеки един кандидат, последвана от подкрепа на номинирания кандидат. Непрецизната редакция на чл. 9, ал. 3, т. 1 от Правилата не може да доведе до императивност по отношение достигане бройката на номинираните кандидати, тъй като това е в противоречие с личната преценка на членовете на СЕМ за качествата и представената концепция на кандидатите. Нормата по-скоро касае пределната бройка на номинациите за всеки отделен чл. на СЕМ. Освен изложеното следва да са маркира и това, че с възражението по чл. 9, ал. 3, т. 1 от Процедурата, жалбоподателят защитава чужди права, тъй като той е участвал във втората фаза на процедурата и дори и при наличие на твърдяното нарушение, не са налице негативни последици в правната му сфера. Възражението за липса на изискуемите по чл. 4, ал. 3 от Процедурата документи не обосновава на самостоятелно основание незаконосъобразност на процесното решение на СЕМ, тъй като подкрепата от неправителствени организации по ал. 3, чл. 4 от Процедурата е регламентирана като възможност, а не е задължителен реквизит от конкурсната документация. Освен това, видно от представените с придружително писмо на СЕМ от 10.10.2013 г. писма на различни организации за подкрепа на Анкова, една част от тях са подадени директно в СЕМ. Освен това в писмата се съдържат данни за вида на организациите и при разглеждането им от СЕМ, за което няма данни /да са взети предвид при избора/, е възможна проверка в публичните регистри. Следва да се отбележи, че горното възражение е въведено едва в касационната инстанция и не подлежи на обсъждане, тъй като касае законосъобразността на оспорения административен акт и не съставлява касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Това се отнася и до възраженията по чл. 34 от ЗРТ и чл. 4, ал. 1, т. 8 от Процедурата. Предвид изложеното и при липса на основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, обжалваното решение следва да се остави в сила като обосновано и законосъобразно, а касационната жалба - без уважение като неоснователна. С оглед изхода на делото и своевременно заявената претенция за присъждане на разноски от процесуалният представител на ответника СЕМ, касаторът дължи разноските на настоящата инстанция, възлизащи на сумата от 150 лв-юрк. възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,