Решение № 11980 от 14.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6421/2009 г.

Решение № 11980 от 14.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6421/2009 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Образувано е по касационна жалба от Ани Димитрова Захариева, Еми Димитрова Захариева и Цветанка Спасова Захариева, всичките от с. Бистрица, чрез пълномощника им - адв. Славов, против Решение от 23.02.2009 г. постановено по адм. дело № 02964/2006 г. на Софийски градски съд, административно отделение, с което е отхвърлена жалбата им против Заповед № ДК-23-87/09.05.2006 г. на Началника на Столична РДНСК. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, поради което се иска отмяната му. Ответната страна - началника на Столична РДНСК не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира, че касационната жалба е допустима, като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Софийски градски съд, административно отделение, е отхвърлил жалбата на Ани Димитрова Захариева, Еми Димитрова Захариева и Цветанка Спасова Захариева, против Заповед № ДК-23-87/09.05.2006 г. на Началника на Столична РДНСК, с която, на основание чл. 178, ал. 5 от ЗУТ, е забранено ползването на строеж "Надстройка над съществуваща двуетажна жилищна сграда и над едноетажна пристройка към нея", находящ се в УПИ VIII-58, 59 в кв. 18 по плана на с. Бистрица, поради това, че не е въведен в експлоатация по предвидения за това ред и за него няма издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация. За да постанови този резултат, съдът е приел, че събраните по делото доказателства и най-вече съставения Констативен акт № С6-143-3/18.04.2006 г., установяват по категоричен начин, че процесния строеж - "Надстройка над двуетажната жилищна сграда и над едноетажната пристройка" не е въведен в експлоатация, съгласно изискванията на чл. 177, ал. 1 от ЗУТ и въпреки това се ползва за живеене. Това ползване е в нарушение на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ, във вр. с чл. 177, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ, поради което ответникът е имал основание да издаде обжалваната заповед за забрана ползването, на основание чл. 178, ал. 5 от ЗУТ. Така постановеното решение правилно. Съгласно чл. 178, ал. 1 от ЗУТ, не се разрешава да се ползват строежи или части от тях преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177, ал. 1 от ЗУТ. Въвеждането на процесния строеж в експлоатация, който е от пета категория, се доказва с издадено Удостоверение за въвеждане в експлоатация от органа издал разрешението за строеж-чл. 177, ал. 3 от ЗУТ. От Констативен акт № С6-143-3/18.04.2006 г., въз основа на който е издадена заповедта, се установява, че жалбоподателите не разполагат с такова удостоверение за въвеждане в експлоатация на изградения от тях строеж. Липсата на разрешение за ползване законосъобразно е прието, че представлява основание за издаване на обжалваната заповед по чл. 178, ал. 5 във вр. с ал. 1 от ЗУТ. Касаторите не са оборили, а и пред настоящата инстанция не оборват констатациите, послужили като основание за издаване на заповедта. Доводите в жалбата, че едноетажната постройка е в процес на узаконяване в производство по § 184 от ПЗР на ЗИД ЗУТ е правно ирелевантно. Основание за забрана ползването е липсата на въвеждане в експлоатацията на строежа и издадено удостоверение по чл. 177, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ, а не неговата законност. В случая, с оглед характеристиката на строежа и неговата категория, независимо, че не е бил установен момента на извършването му, както по ЗТСУ (отм.), така и по ЗУТ, за да може да се ползва, се изисква въвеждането му в експлоатация. Фактът на ползването му, от 2004 г., в нарушение на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ, представлява основание за издаване на обжалваната заповед. Като е направил аналогични изводи първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон. По изложените съображения обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и като такова следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,