Решение № 170 от 17.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6348/2007 г.

Решение № 170 от 17.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6348/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 ГПК. Образувано е по к. жалба от И. Й. Г. против решение № 235/10.10.2007 г. по в. гр. д. № 348/07 г. на Великотърновския апелативен съд. Изложените в жалбата оплаквания следва да се квалифицират като такива за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и нарушения на материалния закон. Ответникът по касация Р. с. не е взел становище по жалбата. Представителят на контролиращата страна П. на РБ изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен с., състав на I г. о., като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с изложените в касационната жалба оплаквания, намира: С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решение № 14 от 5.06.2007 г. по гр. д. № 14/2007 г. на Л. окръжен с., с което е отхвърлен предявеният от И. Й. Г. против Плевенския районен с. иск с правно основание чл. 2, т. 1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от незаконно задържане под стража. За да постанови този резултат, въззивният с. е приел, че ответникът не е пасивно легитимиран да отговаря по този иск, тъй като вредите не произтичат от действия на негови органи. Решение е обосновано и законосъобразно. Въззивният с. е приложил правилно материалния закон към установените по делото факти. В съответствие с изложените в исковата молба обстоятелства въззивният с. е квалифицирал предявения от И. Й. Г. иск като такъв по чл. 2, т. 1 от ЗОДОВ - претенцията е за вреди от незаконно задържане под стража като мярка за неотклонение. От събраните по делото доказателства е установено, че ищецът е бил привлечен като обвиняем на 21.05.1997 г. с постановление на помощник - следовател при Районна следствена служба гр. П. и спрямо него е взета мярка за неотклонение задържане под стража. На 11.07.1997 г. е внесен обвинителен акт и е образувано нохд № 591/97 г. по описа на Плевенския районен съд. С определение от 29.10.1997 г. съдът е изменил мярката за неотклонение в парична гаранция. С присъда от 19.04.2001 г. ищецът е бил признат за виновен по повдигнатото обвинение и осъден на наказание лишаване от свобода. С решение № 423/11.12.2001 г. по внохд № 136/2001 г. на Плевенския окръжен с., осъдителната присъда е отменена и ищецът е признат за невиновен и оправдан. Това решение е оставено в сила с решение № 194/25.04.2002 г. на ВКС по н.д. № 55/2002 г. При така установените факти по делото въззивният с. обосновано е приел, че ответникът не е материалноправно легитимиран да отговаря по предявения иск по чл. 2, т. 1 ЗОДОВ, тъй като мярката за неотклонение е взета в досъдебното производство от следовател по установения към този момент процесуален ред, а не от съда. Няма данни ищецът да е обжалвал задържането по реда на чл. 152а НПК (отм.) Съгласно чл. 7 ЗОДОВ исковете за обезщетение по този закон се предявяват срещу органите, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Видно от изложените в исковата молба обстоятелства, независимо от конкретното развитие на наказателното производство, ищецът е ограничил претенцията си до присъждане на обезщетение за вреди от престоя му в следствения арест, които обаче не произтичат от незаконни действия на съда и поради това правилно исковете са отхвърлени. Въззивното решение като постановено в отсъствие на въведените с касационната жалба основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът