Решение № 11193 от 21.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7294/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на управителя на Националната Здравноосигурителна каса (НЗОК) чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Ю. Якимов против Решение 5436 от 16.05.2024 г. постановено по адм. дело 6057/2023 г. по описа на Административен съд София град, с което по жалба на Г. М. е отменен Отказ 2313600164/16.05.2023г / ПС -30-09-239 /22.05.2023г/ на вр.и.д Управител на НЗОК,с който на основание чл.73 ал.1 и ал.2 от Закона за хора с увреждания ,чл.69 от ППЗХУ е отказано предоставяне на медицински изделия и помощни средства, заявени със заявление 2313600164/16.05.2023г. и преписката върната на управителя на НЗОК за ново произнасяне по подаденото от лицето, заявление и при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с решението. НЗОК е осъдена и за разноски в полза на жалбоподателя. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се претендира отмяна на решението. Посочено е, че липсва медицинска обоснованост на заявените помощни средства, като твърди отпускането им по време на процеса ва вертикализация на пациента Ответникът Г. М. чрез пълномощник адв. Радева в писмен отговор по касационната жалба я намира за неоснователна, а оспореното решение за законосъобразно постановено. Твърди нарушена процедура от административния орган относно приложението на чл.69 от ППЗХУ. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. Съображенията за това са следните: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София град е Отказ 2313600164/16.05.2023г / ПС -30-09-239 /22.05.2023г/ на вр.и.д Управител на НЗОК, с който на основание чл.73 ал.1 и ал.2 от Закона за хора с увреждания ,чл.69 от ППЗХУ е отказано предоставяне на медицински изделия и помощни средства, заявени със заявление 2313600164/16.05.2023г. от Г. М., а именно протактивни чорапи -6бр с код по НЗОК 020103 ; подколянна модулна протеза 010101,протезни рула 020101 ходилки/проходилки 100401 ,подмишечни 100102,рингови инвалидни колички ,с чужда помощ , с едностранно задвижване,с регулиращ се гръб с код 110201 протезни чорапи 12бр. 020102 и комбиниран стол за тоалет и баня 120101 , всички на стойност от 2726лв. За да постанови процесния административен акт органът е приел, че описаните данни в медицинския протокол, приложен към заявлението не отговарят на описаните медицински изисквания на заявените помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия в утвърдения списък-спецификация, публикуван в интернет страницата на НЗОК, както и липса на пълна медицинска обоснованост за целия набор заявени помощни средства, приспособления ,съоръжения и медицински изделия в протокола на ЛКК. Едва в касационната жалба са изложени допълнителни съображения, че исканите от лицето с увреждания помощни средства се предоставят на лечебното заведение при престоя му и са необходими за вертикализиране на пациента и би следвало да и бъдат осигурени от лечебното заведение по време на тази процедура. С обжалваното решение Административен съд София град е уважил жалбата на М. като е приел оспорения административен акт за незаконосъобразен. Приел е, че отказът е постановен при нарушение на процесуалния закон и в противоречие с целта на закона. Съдът констатирал нарушение на чл.59 т.4 от АПК с оглед липсата на изложени фактически и правни основания за издаване на акта. Мотивите на отказа били неясните и неточни, поради което препятствали адекватното упражняване на правото на защита и извършването на преценката за законосъобразност на акта от страна на съда. Първоинстанционният съд изложил мотиви за причините, поради които не съобразява заключението на вещото лице по назначената СМЕ основани на липса на запознаване с конкретното състояние на лицето с увреждания. В правните изводи е посочено несъобразяване с разпоредбата на чл. 69, ал. 7 от ППЗХУ при издаване на оспорения отказ, както и с разпоредбата на чл.68/очевидно неправилно отразен в решението/ чл. 69, ал. 8 от ППЗХУ - в случаите на ал. 7, поради непредприети от НЗОК служебни действия за подпомагане на заявителя за отстраняване на несъответствията. Съдът е приел, че непълната медицинска документация , която следвало да се предостави от ЛКК не следва да носи негативни последици на лицето с увреждания с оглед правомощията на друга институция, компетентна по закон да извършва конкретни действия. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяване на решението съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Съдът правилно е отменил Отказ 2313600164/16.05.2023г / ПС -30-09-239 /22.05.2023г/ на вр.и.д Управител на НЗОК за отпускане на помощни средства (приспособление, съоръжение/медицинско изделие (ПСПСМИ) протактивни чорапи -6бр с код по НЗОК 020103 ; подколянна модулна протеза 010101,протезни рула 020101 ходилки/проходилки 100401 ,подмишечни 100102,рингови инвалидни колички ,с чужда помощ , с едностранно задвижване,с регулиращ се гръб с код 110201 протезни чорапи 12бр. 020102 и комбиниран стол за тоалет и баня 120101 , всички на стойност от 2726лв. и е върнал преписката на управителя на НЗОК за ново произнасяне. Правилно са изведени правните изводи на съда за допуснати съществени процесуални нарушения в производството пред административния орган в процеса на издаване на оспорения отказ. Основанията изложени в отказа за непълнота на медицинската документация, изразяващи се в несъответствие на данни за изпълнение на изискванията на заявените помощни средства, приспособления, медицински изделия по описаните в медицинския протокол на ЛКК данни, е неоснователно да се възложи в тежест на заявителя. ЗХУ и ППЗХУ съдържат специфични разпоредби, които са в защита на правата на хората с увреждания. Именно в тази връзка ППЗХУ чл.69, ал.7 предвиждат При наличие на несъответствия заявителят се уведомява писмено да ги отстрани в срок 3 дни от съобщаването, като му се указва, че при неотстраняването им производството по заявлението ще бъде прекратено. В тези случаи срокът за произнасянето по заявлението започва да тече от датата на отстраняване на несъответствията. И ал.8 В случаите по ал. 7 НЗОК, съответно РЗОК, при необходимост предприема служебни действия за подпомагане на заявителя за отстраняване на несъответствията. В тези случаи компетентните органи и лица, както и заявителите са длъжни да оказват необходимото съдействие. Правилни са констатациите на административния съд, че подобни процесуални действия не са предприети от административният орган, издател на акта. Факта, че в протокола на ЛКК липсва конкретика за необходимите медицински изделия, необходими на лицето с увреждания, не лишава административния орган от служебното му задължение да изясни спора и събере доказателства в тази посока. Според чл.73, ал.1 от Закона за хората с увреждания хората с увреждания с установена потребност от помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, посочени в списъците по чл. 61, ал. 1 получават целева помощ за изработване, покупка и/или ремонт по чл. 72, ал. 1 с изключение на медицински изделия, които напълно или частично се покриват от Националната здравноосигурителна каса. В тази връзка изложените едва в касационната жалба доводи, че задължение на лечебното заведение, в което пациентът е получил медицинска помощ и грижи, да осигури исканите помощни средства по време на процедурата по вертикализиране на пациента, са недоказани. В случай на подобни данни, административният орган като разпределител на финансовите средства за отпускане на тези помощни средства и медицински изделия, е следвало да извърши проверка в лечебното заведение, в което лицето е провело лечението си, доколко са изпълнени условията на приложените по делото алгоритми в АПР 29 и АПР 30. В противен случай твърденията следва да се приемат за голословни от НЗОК в качеството си на финансиращ дейността по вертикализиране на пациентите по изпълнение на амбулаторните процедури. Безспорни по делото са установените факти за здравословното състояние на пациента. Първоинстанционният съд правилно не е обсъдил констатациите на вещото лице по представената по делото медицинска експертиза, предвид липсата на конкретни писмени ,доказателства извлечени от приложената медицинска документация за лицето. Настоящата инстанция споделя правните изводи на първоинстанционния съд за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на процесния отказ, като и материалният закон е приложен формално от административния орган без да се съобрази целта и духа му като последното е основание за отмяна на отказа съгласно чл. 146, т. 5 от АПК. При тези съображения и след извършена служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци съставляващи касационни основания за отмяната му и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора искането за присъждане на разноски направено от ответника е недоказано и неоснователно, поради липса на данни за индивидуализиране на конкретната хипотеза на правата норма на чл.38.,ал.2 от ЗА и доказателства в тази връзка, поради което не следва да се уважи. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение