Решение № 5450 от 10.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3755/2015 г.

Решение № 5450 от 10.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3755/2015 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 23 от 12.02.2015 г., постановено от Ямболския административен съд по адм. д. № 195/2014 г., в частта, в която е отменено уведомително писмо изх. № 02-260-2600/11966 от 13.08.2014 г., в частта, в която се прихваща от оторизиранитe суми по схемите и мерките за директните плащания за кампания 2013 г. В касационната жалба се твърди неправилност на решението в обжалваната му част. Наведените касационни основания са неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на жалбата срещу УП. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът в касационното производство - ЕТ "Сарабуюк - Костадин Налсъзов" не изразява становище по жалбата. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на 14-дневния срок за касационно оспорване. Касационната жалба е неоснователна. С решението в обжалваната му част, административният съд е отменил УП в частта, с която се прихваща от оторизираната сума по СЕПП сумата от 37419,48 лева и от оторизираната сума по Схемата за плащания на земеделски стопани за райони с ограничения, различни от планинските райони (НР2) сумата от 8927,93 лева. За да постанови обжалвания резултат съдът е приел, че за извършеното прихващане липсват мотиви. Съдът е посочил, че в изпълнение на негови указания, по делото е представено от ответника, УП с изх. № 02-260-2600/16517 от 20.09.2013 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с което на оспорващия са наложени санкции за бъдещи периоди, и за което административният орган е твърдял, че със сумите по това УП е извършено прихващането, както и че срещу УП е подадена жалба във връзка с която е образувано дело пред АССГ. Съдът е посочил, че това УП не се цитира в обжалваното УП, нито пък то се съдържа в административната преписка. Съдът е посочил също така, че УП, със сумите по които е извършено прихващането е обжалвано и във връзка с жалбата е образувано адм. д. № 11328/13 г. по описа на АССГ, което не е приключило, поради което не е налице влязъл в сила административен акт. Липсата на мотиви е преценено от съда като особено съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е основание за отмяната на УП в посочената част. Решението в обжалваната му част е правилно. Както правилно е установил административният съд, в обжалванато пред него УП липсват мотиви относно извършеното прихващане на стр. 9 от УП. Не става ясно прихванатата сума за какво задължение е и в кой акт то е индивидуализирано. Недопустимо е едва в хода на съдебното обжалване, административният орган да сочи акта, установяващ задълженията които се прихващат. По този начин, не може да се направи връзката между соченото УП и направеното прихващане от една страна, а от друга затруднява защитата на засегнатото лице. Административният съд е изложил обосновани и правилни мотиви в тази част от спора, които напълно се споделят от настоящия касационен състав, което прави ненужно повтарянето им. Решението в обжалваната му част като правилно следва да се потвърди. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, хипотеза първа от АПК, Върховният административен съд