Решение № 4119 от 3.5.2022 г. на ВАС, 5-членен състав

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Василев от гр. Варна, чрез процесуален представител, срещу решение 5234 от 23.04.2021 г. по адм. д. 15497/2018 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отхвърлена жалбата му против заповед РД-09-3271/13.11.2018 г. на министъра на образованието и науката. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано, иска отмяната му и отмяна на заповедта. Ответникът по касационна жалба министърът на образованието и науката, чрез процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание, иска оставяне на решението в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. По допустимостта на производството пред тричленния състав на ВАС и наличието на правен интерес на Р. Василев за оспорване на процесната заповед е постановено определение 244/08.01.2021 г. по адм. д. 9955/2020 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав, както и определение 6286/24.04.2019 г. по адм. д. 3549/2019 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав. За да постанови обжалваното решение, тричленният състав на ВАС, е взел предвид, че оспорената пред него заповед е издадена на основание чл. 10, ал. 2, т. 6, б. "г" от Закона за висшето образование (ЗВО) във връзка с чл. 35, ал. 1, т. 1 от Закона за развитието на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ) и с нея е назначена проф. д-р инж. Р. Димова за временно изпълняващ длъжността ректор на Техническия университет - Варна (ТУ-Варна) за срок до избиране на нов ректор, но за не повече от шест месеца. За да отхвърли жалбата на Р. Василев, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Обосновал е извод, че в случая независимо от позоваването на чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗРАСРБминистърът на образованието не е приложил тази разпоредба, защото не е освободил от академична длъжност Р. Василев и не е необходимо да се осъществява проверка относно наличието на хипотезата на тази правна норма. По отношение на хипотезата на чл. 10, ал. 2, т. 6, б. "г" от ЗВО е развил доводи, че тази мярка има за адресат самото висше училище и е с ограничена във времето продължителност - за не повече от шест месеца (в конкретния случай дори е определено и прекратително условие: "до избиране на нов ректор", което е възможно да настъпи и преди поставения максимален срок от шест месеца), а не разрешава окончателно въпроса относно научната степен и академичното звание на Р. Василев. Решението е допустимо, но е неправилно. Висшите училища се ползват с академична автономия, в която намира израз интелектуалната свобода на академичната общност и творческата природа на образователния, изследователския и художествено-творческия процес като върховни ценности (чл. 19, ал. 1 от ЗВО). Съгласно чл. 19, ал. 3 от ЗВО академичната автономия включва академични свободи, академично самоуправление и неприкосновеност на територията на висшето училище, а според чл. 21, ал. 1 от ЗВО академичното самоуправление се изразява в изборност и мандатност на всички органи за управление; право на висшето училище да урежда устройството и дейността си в собствени правилници в съответствие със закона; самостоятелно определяне на научно-преподавателския състав, на условията за приемане и формите на обучение на студентите, докторантите и специализантите и др. За осъществяване на академичното самоуправление, нормата на чл. 37 от ЗВО предоставя на всяко висше училище правото да регламентира с Правилник за дейността на висшето училище и други негови правилници всички въпроси на устройството и дейността му, които не са уредени в закона. Същевременно законодателят е допуснал държавна намеса в академичната автономия, предоставяйки правомощия на министъра на образованието и науката, като държавен орган за осъществяване на държавна политика във висшето образование по чл. 10, ал. 2, т. 6 от ЗВО да назначава временно изпълняващ длъжността ректор за срок не по-дълъг от шест месеца. Тази допустима и ограничена намеса от изпълнителната власт в академичната автономия е с временен характер и по повод обстоятелства, отклоняващи се от нормалното развитие на дейността на висшето училище. Правомощието на министъра на образованието и науката се различава съществено от правото на органа, който е избрал ректора да го освободи. В конкретни случай при издаване на оспорената заповед министърът на образованието и науката се е позовал на чл. 10, ал. 2, т. 6, б. г от ЗВО и на чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗРАСРБ - и двете правни норми са изм. в ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 04.05.2018 г. (заповедта е издадена на 13.11.2018 г.). Съгласно чл. 10, ал. 2, т. 6, б. г , пр. 1 от ЗВО министърът на образованието и науката назначава временно изпълняващ длъжността ректор за срок не по-дълъг от шест месеца, когато по отношение на ректора на висшето училище бъде установено плагиатството в научните трудове, въз основа на които е придобита научна степен или е заета академична длъжност. Според чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗРАСРБ се освобождава от академична длъжност лице, когато бъде доказано по законоустановения ред плагиатство или недостоверност на представените научни данни в научните трудове, въз основа на които е придобило или е участвало в процедура за придобиване на научна степен, или е заело или е участвало в конкурс за заемане на академична длъжност. С използването за правно основание на посочените норми, министърът на образованието и науката във волеизявлението си, възприето в неговата цялост и породените правни последици, е допуснал незаконосъобразно смесване на правни институти, довело до превишаване на правомощията му, с което е засегнал съществено академичната автономия на конкретното висше училище. Касационните доводи в този смисъл са напълно основателни. Санкцията по чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗРАСРБ може да бъде приложена от ректора на висшето училище по реда на ЗВО и правилника на висшето училище, съответно от ръководителя на научната организация по ред, определен в правилника на съответната организация. Посоченото правно основание не е приложимо от министъра на образованието и науката, който няма правомощие да разпореди тази санкция. По същественото обаче е неправилното приложение на чл. 10, ал. 2, т. 6, б. г от ЗВО. В случая министърът на образованието и науката е назначил проф. д-р инж. Р. Димова за временно изпълняващ длъжността ректор на ТУ-Варна за срок до избиране на нов ректор, но за не повече от шест месеца . Включването на разреждане за избор на нов ректор представлява недопустима намеса в академичната автономия, а оттук и нарушаване на академичните свободи и академично самоуправление на висшето училище. Както вече беше посочено, мярката по чл. 10, ал. 2, т. 6, б. г от ЗВО е с временен характер и цели за период не повече от шест месеца временно друго лице да ръководи висшето училище, доколкото е налице сигнал и данни за плагиатство в представените дисертационни и научни трудове на касатора Р. Василев, който е ректор на ТУ-Варна в този момент. Целта на предвидената допустима държавна намеса в академичната автономия е да обезпечи нормалното функциониране на висшето училище при възникналата необичайна ситуация. Държавната намеса, предвидена от законодателя, обаче има времево ограничение - не повече от шест месеца и (по-важното) не поставя условие за избор на нов ректор, което нарежда министърът на образованието и науката в издадения от него административен акт. Лимитираната държавна намеса в академичната автономия осигурява обективност на дължимата проверка за наличието на плагиатство и отсъствие на възможност Р. Василев, в качеството му на ректор на ТУ-Варна, да влияе на тази проверка. Разпореждането от министъра на образованието и науката да се избере нов ректор превишава допустимата от законодателя в нормата на 10, ал. 2, т. 6, б. г от ЗВО граница на държавна намеса и погазва съществено принципа на академичната автономия. По изложените съображения, настоящият петчленен състав на ВАС, счита че оплакванията за материалноправна незаконосъобразност на решението и съответно на обжалвания пред първата инстанция административен акт са основателни. Останалите касационни оплаквания, свързани с твърдението за неправилна преценка на тричленния състав относно действието на промените в ЗРАСРБ в сила от 04.05.2018 г., предвид заеманата длъжност на Р. Василев, са неоснователни. Същите доводи са били навеждани пред тричленния състав на ВАС и той е изложил мотиви, които се споделят от настоящата инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК не следва да бъдат повтаряни. Предвид изложеното решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което се отмени заповедта поради несъответствието й с приложимото материално право. С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК на касатора следва да се присъдят направените разноски в размер на 70 лева - заплатена държавна такса за касационното производство. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, петчленен състав