Решение № 3131 от 13.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14324/2017 г.

Решение № 3131 от 13.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14324/2017 г., I о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Марс" ЕООД, чрез управителя Д. Я. срещу решение № 1621/18.10.2017 г., постановено по адм. дело № 1626/2017 г. по описа на Административен съд - гр. Б., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за дерегистрация по ЗДДС № 020991700443243/16.03.2017 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Б., потвърден с решение № 129/05.06.2017 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Б. при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени съображения за необоснованост, нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила при постановяване на обжалвания съдебен акт - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Направено е оплакване за нередовно връчване на Акта за дерегистрация. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспорения акт за дерегистрация по ЗДДС. Ответникът по касационната жалба - директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Б. при ЦУ на НАП не взема становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - гр. Б. е била жалба, подадена от "Марс" ЕООД срещу Акт за дерегистрация по ЗДДС № 020991700443243/16.03.2017 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Б., потвърден с решение № 129/05.06.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Б.. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че атакуваният акт е издаден от компетентен орган и в съответната форма, като са спазени процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. Съдът е потвърдил извода на органа по приходите, че е налице основанието по чл. 176, т. 3 от ЗДДС, предвид обстоятелството, че в срока по чл. 89 от ЗДДС дружеството не е внесло декларирания ДДС за внасяне със справки - декларации, както следва: за м. април 2015 г. - 39,32 лв., м. май 2015 г. - 84,60 лв., м. юли 2015 г. - 138,69 лв., м. август 2015 г. - 621,33 лв., м. септември 2015 г. - 274,41 лв., м. октомври 2015 г. - 715,01 лв., м. януари 2016 г. - 120,81 лв., м. февруари 2016 г. - 268,63 лв. и за м. септември 2016 г. - 922,18 лв. Съдът е счел, че горната установеност води до безспорна системност при неизпълнение на задълженията по ЗДДС и е приел акта за законосъобразен. Жалбоподателят не е оспорвал липсата на плащане на задълженията, а се е домогвал да докаже, че очаква прихващането им със забавен Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/, както и че е поискал същите да бъдат отсрочени или разсрочени. В тази връзка е допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза. Установено е, че липсват преписки, касаещи искания на дружеството за отсрочване и разсрочване на негови задължения по ЗДДС. В. лице е дало заключение, че са постановени следните АПВ: П-02000216111502-004-001/07.07.2016 г., П-02000216165820-004-001/07.10.2016 г., П-02000217055261-004-001/13.04.2017 г. и П-02000217064306-004-001/24.04.2016 г. След анализ на доказателствата, съдът е приел, че въпреки извършените прихващания, са останали дължими данъчни задължения по ЗДДС за данъчни периоди: м. август, м. септември и м. октомври на 2015 г., платими до средата на месеца следващ начисляването и събирането им. По тези съображения решаващият състав е стигнал до извод за системност на неизпълнението дори и след постановяване на потвърждаващо акта решение. Административният съд, след като е отчел, че прекратяването на регистрацията по ЗДДС е тежка санкция спрямо неизправните участници в оборота, е счел, че органът по приходите следва изрично да посочи в акта за дерегистрация мотиви относно необходимостта в конкретния случай системното неплащане на задължения за ДДС да налага прилагането на тази мярка. Решаващият състав е констатирал, че актът е издаден с цел санкциониране на неизправния субект с оглед избягване на злоупотреби свързани с внасянето на ДДС, и е приел посочените мотиви за достатъчни да обосноват законосъобразното поведение на административния орган. Съдът е намерил, че обжалваният Акт за дерегистрация не страда от пороци, обуславящи неговата отмяна и е отхвърлил жалбата на дружеството. Обжалваното решение е правилно. Настоящият съдебен състав на ВАС, Първо отделение намира, че първоинстанционният съд е извършил правилна преценка на доказателствата по делото и е достигнал до законосъобразни правни изводи. Съдът обосновано е приел, че в случая е налице хипотезата по чл. 176, т. 3 от ЗДДС - компетентният орган по приходите може да прекрати регистрацията на лице, което системно не изпълнява задълженията си по този закон. По делото не се спори, че липсва плащане от страна на "Марс" ЕООД на декларирания ДДС за внасяне със справки - декларации за процесните периоди. Това обстоятелство правилно е квалифицирано от приходния орган, както и от административния съд, като системно неизпълнение на задължението по чл. 89, ал. 1 от ЗДДС. Според посочената разпоредба когато е налице резултат за периода - данък за внасяне, регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в държавния бюджет по сметка на компетентната териториална дирекция на НАП в срока за подаване на справка-декларацията за този данъчен период. Неоснователно е оплакването на касатора за нередовно връчване на Акта за дерегистрация. По делото е доказано, че актът е бил връчен по реда на чл. 32, ал. 6 от ДОПК, като в законоустановения срок по чл. 152 от ДОПК е бил обжалван по административен ред. Не може да бъде споделено и твърдението, изложено в касационната жалба, че съдът е игнорирал молбите на дружеството за разсрочване и отсрочване на ДДС. О. приетата ССчЕ се установява, че липсват преписки, касаещи искания на дружеството за отсрочване и разсрочване на негови задължения по ЗДДС. Доводите на касатора за неправилност на Акта за дерегистрация, поради наличие на основателна причина за системното неплащане на посочените задължения на дружеството, са ирелевантни към предмета на спора. В случая органът по приходите действа при условията на оперативна самостоятелност и по аргумент на чл. 169 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК съдебният контрол на административния акт е ограничен до проверка на изискванията за законосъобразност. Процесният акт съответства на законовите предписания за форма и съдържа фактическите и правни основания за издаването му. Същият е мотивиран с посочване на основанието по чл. 176, т. 3 от ЗДДС и с необходимостта да се санкционират неизправните данъчни субекти, с оглед избягване на злоупотреби с внасянето на ДДС. В конкретния случай органът по приходите при извършената проверка е съобразил обстоятелството, че дружеството системно не изпълнява задълженията си да внася декларирания със справки - декларации данък върху добавената стойност по ЗДДС. Т. обстоятелство не е оспорено от дружеството. Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че очакването на прихващане със забавен АПВ не освобождава търговеца от задължението му да внася дължимия ДДС в срок, както и че при твърдяно от "Марс" ЕООД наличие на активи на дружеството, същото е имало възможност да ги осребри и да заплати с приоритет задълженията си към държавния бюджет. С оглед изложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд - гр. Б. не страда от пороците, твърдени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,